Компаниите, които следят интернет трафика в мрежата, съобщиха, че масивната кибератака срещу европейска компания за борба със спама, е приключила, съобщава “Уолстрийт джърнъл“.

Нападението срещу Spamhaus Project – неправителствена група, която следи спамъри в мрежата, бе достатъчно мощно, че да забави част от интернет трафика. Тогава за атаката от вида отказ от услуга (DDoS – от distributed denial-of-service) бе обвинена холандската уеб хостинг компания Cyberbunker.

При DDoS атаката множество сървъри изпращат едновременни запитвания към набелязаната цел, при което нейните сървъри се претоварват и в крайна сметка се сриват. В случая на атаката срещу Spamhaus е била толкова интензивна, че на моменти трафикът към нейните сървъри е достигал нива от 300 гигабита в секунда – шест пъти по-висок от трафика при стандартни DDoS атаки срещу банки.

„До момента най-голямата атака, която сме наблюдавали, е била 100-гигабитова и е била проведена през 2010 г., следвана от 80-гигабитова през 2012 г.“, споделя Дан Холдън, директор на отдел изследвания на сигурността в Arbor Networks – компания, предлагаща защита от DDoS атаки.

По информация на “Би Би Си“ от Spamhaus са коментирали, че атаката срещу тях има връзка със Cyberbunker, която е в черния списък на антиспамърите. Според „Уолстрийт джърнъл“ нито една от двете компании обаче не е открита за официален коментар, а запознат с темата източник е коментирал пред финансовото издание, че всъщност атаката още не е приключила.

Ударът срещу Spamhaus е поредният от зачестилата напоследък серия от подобни нападения срещу корпорации, в това число и финансови институции. Инцидентът отново повдигна въпроса какво биха могли да сторят самите компании срещу подобни мащабни хакерски нападения.

В сравнение с правителствата компаниите са доста ограничени във възможностите да предприемат законови действия срещу авторите на кибератаки. Според бившия секретар по вътрешната сигурност на САЩ Майкъл Чертоф самите държави в някои случаи също не могат да направят много, за да защитят местните компании.

Основната пречка е от дипломатическо естество. Много често хакерите са граждани (или най-малкото са разположени) на територията на чужда суверенна държава, което прави предприемането на контра мерки труден и дълъг процес. Поради тази причина Чертоф съветва фирмите да помислят добре какви ответни мерки биха могли да предприемат самите те срещу хакерите.