"Актуализацията на бюджета не беше необходима. Аргументите, изложени в мотивите към законопроекта за промени в Закона за държавния бюджет, или са неубедителни, или са откровени неистини". Това смята експертът от Института за пазарна икономика Десислава Николова относно ревизията на бюджета.  

Според нея големият проблем с целия законопроект и с мотивите към него е, че той страда от много неяснота, мъгляви дефиниции и липса на числа. "Всички тези аргументи навяват на мисълта, че вероятно ще се харчи и за някакви други неща, които не са описани в мотивите", според Николова. Другото нещо, което навява на тази мисъл, е, че всички допълнителни харчове са разписани само в едно перо в разходната част на бюджета – т.нар. резерв за непредвидени нужди, което позволява тези пари да се харчат както правителството прецени, каза икономистът.

Аргументът за евентуално очаквано неизпълнение на приходите е по скоро несъстоятелен, ако се съди от изпълнението за първите 5 месеца и сезонната динамика, особено на непреките данъчни приходи, за които първите няколко месеца от годината винаги са по-слаби. Според икономиста дори има възможност да надхвърлим заложеното в оригиналния бюджет. Николова подчерта, че приходите при акцизите с всеки следващ месец се засилват.   

Експертът смята също, че е възможно да бъде свален кредитният рейтинг на страната. 

БСП измислиха корекцията в Закона за бюджета, за да върнат ГЕРБ в пленарната зала, според финансовия експерт Кольо Парамов. "През 2009 г. БСП направиха лош бюджет и сега като бумеранг това се върна при Орешарски”, заяви Парамов. 

"Единствената техническа корекция, която имаше смисъл, е след плащането на заема, кабинетът да може при нужда пак да емитира дълг. Това обаче е нещо дребно”, обясни икономистът Георги Ганев. Той добави, че да се прекроява законът за бюджета е драматично и дава сигнали, че сериозно нещо в държавата куца. „А в България това не е така”, посочи той.

Финансистът допълни, че през октомври Орешарски е говорил, че приходите са подценени, а сега казва, че са надценени. За да бъде логично прекрояването на приходната част, където се чака недосъбиране на дългове, трябва да има липси. „Това обаче не звучи логично, събирането на ДДС до май върви. До края на март 107 млн. лв. са били задълженията към бизнеса, по данни на финансовото министерство”, посочи Ганев с уточнението, че може и да е станало нещо. 

Социалните плащания щяха да станат и без ревизия, заяви Пармов, подчертавайки, че няма дупки в бюджета от 1-2 млрд. лв.

Пари не могат да се откраднат, но могат да бъдат фаворизирани конкретни фирми, коментираха още експертите. По думите на Георги Ганев икономиката се движи, макар и е по-бавно темпо. 

С актуализацията държавата става предвидим партньор на бизнеса, каза по време на обсъжданията на ревизията вчера (25 юли) финансовият министър Петър Чобанов. Той изтъкна, че бюджетният дефицит няма да прехвърли 2%, с което България остава сред осемте страни членки на ЕС с дефицит под 3%. 

"Актуализацията на бюджета не е неизбежна. Можем да се съберем и в този дефицит. Можем да направим балансиран бюджет, ако спрем да плащаме септември-октомври", каза премиерът Пламен Орешарски.

Ползи от актуализацията може да има, според икономиста Лъчезар Богданов. Едната е свързана с ваучерите за храна и вдигането на лимита им. Втората е, че в досегашния бюджет бе предвиден ръст на потреблението, който обаче не се състоя. 

Ако кредитът наистина се използва за буфер и за разплащане с бизнеса, това ще даде тласък на икономиката, което от своя страна ще създаде и нови работни места. Това е тезата, която защитава Божидар Данев, изпълнителен председател на Българската стопанска камара (БСК).