Една от целите пред игралната индустрия в Европа е да работи съвместно с европейските институции, за да бъде изработена обща регулация на хазартни игри, организирани посредством медии с трансгранично покритие, каквито са Интернет и сателитните телевизионни канали. Това каза Едуардо Антоха, почетен президент на ЕВРОМАТ – Европейската федерация на развлекателната индустрия. Той участва в пресконференция по повод откриването на първото Балканско изложение на игралната и развлекателната индустрия (BEGE) в България.

Изложението е съпътствано от Източноевропейска конференция на игрланата индустрия (EEGS), която се откри също днес в София. Двата форума се организират от Българската търговска асоциация на производителите и организаторите от игралната индустрия (БТАПОИИ) и са под патронажа на Държавната комисия по хазарта (ДКХ).

Масовото навлизане на Интернет при организирането на хазартни игри е основен проблем пред игралната индустрия и в България, заяви Димитър Терзиев, председател на ДКХ. По думите му  интернет сайтове, които организират залагания с цел печалба, нямат необходимата за това регистрация от ДКХ и нарушават българското законодателство. Според данни на МВР в Интернет има около 40 хиляди сайта, предлагащи подобни игри като голяма част от тях са преведени на български език и се посещават от български граждани. Комисията е извършвала много проверки на такива сайтове, а сигналите са подадени до разследващите органи в страната, каза Терзиев.

Предстоят промени в българския закон, които да регламентират онлайн залаганията, посочи още Терзиев. Той уточни, че подобен процес тече в Европейския съюз с участието и на български представители. Според Ерик Ван Вонделен, секретар на Европейския форум на регулаторите в игралната индустрия моделът на регулация на този проблем варира от пълната му забрана – както е в САЩ, до по-либерално законодателство в сектора.

Според Едуардо Антоха, България е една от държавите в Европа, която е въвела добра регламентация на игралната индустрия, следвайки развитието на обществото, а не копирайки чужди модели.

Предизвикателство пред игралната индустрия в международен план е също постигане на промяна в отношението на общество и политици към сектора, каза Едуардо Антоха. Той уточни, че през 21 век тази индустрия е неразделна част от развлекателния бизнес. Надя Христова, член на УС на БТАПОИИ, допълни, че все повече чуждестранни инвеститори в България проявяват интерес към изграждане на туристически обекти, предлагащи възможности за игра. Развлекателният туризъм има потенциал да привлече по-платежоспособни клиенти в България, посочи Иван Цанкарски от БТАПОИИ.

За миналата година 86,5 милиона лева са били данъците, внесени от игралната индустрия в държавния бюджет на България. Според данни на ЕВРОМАТ през 2007 г. брутният приход от игрална дейност в 27-те държави- членки на ЕС е около 70 милиарда евро. От тях 20 млрд. евро е общият приход от игрални машини в зали, кафенета и електронни казина, а 23 млрд. – от държавни лотарии, съобщиха организаторите на изложението.

Седемдесет и девет фирми от над 20 държави участват в Първото Балканско изложение на игралната и развлекателната индустрия в София, каза председателят на УС на БТАПОИИ – Ангел Ирибозов. Най-голям е броят на изложителите от Словения, Чехия, Сърбия, Русия. Изложители има също от Англия, Австралия, САЩ, Канада и Дубай. Броят на българските компании, участващи в BEGE 2008, е 27. Двата международни форума, които се откриха днес ще продължат до 2 октомври. Амбицията на организаторите от БТАПОИИ е те да се превърнат в ежегодно събитие, привличащо водещи международни експерти от цял свят.