Между 2010 и 2013 г. 41% от бедните са успели да подобрят финансовото си състояние, посочи старшият икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ) Петър Ганев по време на представянето на изследването „Динамика на бедността: Анализ на социално-икономическата мобилност и трайната бедност в България“. За сметка на това 14% от индивидите са се върнали към състояние на бедност, а други 45% са останали трайно бедни през целия период, показва още анализът. Тези 45% от бедните възлизат на 10% от цялото общество, изтъкна икономистът. В изследването населението е разделено на 5 дяла, „квинтили“, според получаваните си доходи, като на всеки дял се пада по 20% от извадката. Анализът е изготвен на база персоналните данни на НСИ за нетния разполагаем доход на домакинствата.

От избягалите от бедност най-голям дял попада във втория квинтил – 66,4% от тях, а останалата една трета от спасилите се от бедността са попаднали в следващите два квинтила на богатство. Малко повече от една трета от спасилите се бедност са се измъкнали за една година, други 16,8% са се спасили за две години, а най-голям дял – почти 50%, са се измъкнали от това състояние за три години.

Домакинствата са разделени в 5 доходни групи – от най-бедните към най-богатите 20% от обществото. Данните показват, че най-голям фактор за изпадане в състояние на бедност е нивото на образованието.

Разрезът на бедността по образование, показва, че най-голям шанс за изпадане в бедност имат хората с начално и средно образование – 60% от тях попадат сред най-бедните, докато при хората с висше този процент е около 5%, докато 35% от висшистите са в последния квинтил на най-богатите.

По думите на икономиста Явор Алексиев най-голям дял от избягалите от бедност между 2010 и 2013 г. се пада на пенсионерите, като те формират 26,4% от всички спасили се. На второ място са заетите (22,1%), икономически неактивните лица, които не са заети, но и не търсят активно работа (19,1%) и безработните (9,7%). Динамиката при пенсионерите показва промяната на доходите им спрямо останалите индивиди в обществото, изтъкна още Алексиев.

Най-голяма част от заетите, избягали от бедност, са попаднали в 3-ти или 4-ти квинтил на богатството в обществото, а огромна част от пенсионерите са се намирали във втория квинтил в края на изследвания период. Същото е положението и на безработните, като 90% от тях са достигнали от най-бедните 20% от обществото до вторите 20% по благосъстояние.

От неактивните лица 80% представляват деца, в чието семейство е имало зает човек или някой от родителите е намерил работа в периода между 2010 и 2013 г. Повече от половината безработните, избягали от бедност, живеят в домакинство, в което или има доходи от труд през целия период, или някой представител на домакинството е започнал работа до 2013 г., изтъкна още Алексиев.

Заетостта е водещ фактор за излизане от бедност, коментира икономистът, като две трети от избягалите са работещи. Други фактори са относителното повишаване на благосъстоянието, допълни още Алексиев.

Хората, които в началото на периода са били във втория квинтил, са имали най-голяма динамика към трети квинтил, а индивидите от третия квинтил имат най-голяма динамика към всички останали части на обществото. Лицата, които през 2010 г. са били в четвъртия квинтил, в най-голяма степен са се придвижвали към последния квинтил от делението на благосъстоянието. Най-ниска мобилност се наблюдава при последния квинти, посочи старшият икономист Петър Ганев.

Той посочи още, че за излизане от състоянието на бедност са необходими конкретни мерки, които задължително минават през образованието и квалификацията, коментира още Ганев.