Правописна грешка на вчерашната матура по български език и литература засрами образователното министерство. "Загатка" вместо "загадка" се четеше в подточка В на 33-и въпрос от изпита на зрелостниците, пише. в. "Стандарт".
"Вярно, че задачата не беше свързана с правопис, но това е груба грешка", коментираха възмутено абитуриентите от столичната Първа английска гимназия. В качения на сайта на просветното ведомство няколко часа по-късно текст гафът беше коригиран.
"Грешката е техническа, за което се извиняваме на всички ученици", коментираха от просветното ведомство. Според тях думата била "загатвам", а после е сменена на "загатка".
Вбесен от издънката на грижливо стяганите матури, Даниел Вълчев разпоредил незабавна проверка, с която издирва кой от експертите му е направил недопустимия гаф.
Злочестият вариант 2, оцветен в синьо, беше изтеглен малко преди 8 ч в МОН пред журналисти. В обем до 4 страници тийнейджърите трябваше да коментират магнетичната сила на любовта и красотата в разказа "Шибил" от Йордан Йовков. Сред неизтеглените варианти в изпитната книжка бяха произведения от Христо Ботев и Елин Пелин.
Самият Вълчев увери, че е решавал тестовете и че се е справил безпроблемно с тях. Оплаквания за трудността на задачите нямаше и от зрелостниците от столичната Първа английска гимназия. Справихме се безпроблемно с теста, най-трудно беше съставянето на текст, каза пред "Стандарт" и Елена от 22-о СОУ.
Въпреки лесните въпроси на матурата абитуриентите масово се похвалиха, че са преписвали с благословията на квесторите си. Навярно това е причината и в София да няма нито една анулирана работа на зрелостник. 76 080 зрелостници се явиха на задължителната матура.
Гафовете на образователното ни министерство не свършват с вчерашния държавен изпит. Заповед със странно съдържание пристигнала във всички училища на Великотърновска област. В нея образователният министър Даниел Вълчев нарежда: “По повод навършването на 160 години от рождението на Христо Ботев на 2 юни началниците на регионални инспекторати по образованието и директорите на училищата да организират по подходящ начин тържественото отбелязване на годишнината", пише в"Янтра Днес".
С въпросната заповед министърът обявил 2 и 3 юни за неучебни дни за всички ученици от V до XI клас. "2 юни е неучебен, но присъствен ден, а на 3 юни няма да се учи, заради провеждащите се държавни зрелостни изпити в повечето училища", се казва в наредбата.
Да се организират тържества по случай 160 г. от рождението на Ботев на 2 юни, призовават и от Регионалния инспекторат по образованието във Велико Търново. Шефката на РИО Зоя Комитова, която по образование е историк, иска от директорите по подходящ начин да организират тържествата за годишнината.
На 2 юни България отдава почит на Христо Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България. Точно в 12 ч. на обяд сирените в цялата страна призовават българите с едноминутно мълчание
да си спомнят за него и за хилядите, отдали живота си за Отечеството.
Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. (нов стил - 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева, пише slovo.bg. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.
През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник "Гайда", редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев - "Майце си".
От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Дим. Паничков, където се печата в. "Дунавска зора". През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски. През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия - в. "Знаме". През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката "Песни и стихотворения".
Май 1876 г. - вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става нейн войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба "Радецки" и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг. ) 1876 година е последният тежък бой — привечер след сражението куршум пронизва Ботев. На 19 май (нов стил 2 юни) 1876 година е последният тежък бой — привечер след сражението куршум пронизва Ботев. Това се случва в подножието на връх Вола във Врачанския балкан.
