Започна днешната среща на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Фокусът ѝ е върху спешните социални мерки и разпределянето на допълнително отпуснатите 41 млн. лева.

Програми и помощи за най-бедните

Вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Деяна Костадинова обяви на заседанието, че ще бъдат отпуснати над 30 617 604 за т. нар. "активни" програми и мерки за оздравяване на пазара на труда у нас. Това предаде iNews.bg. Става дума за националните програми "От социални помощи към заетост" и "Нова възможност за заетост", както и за насърчаване на работодателите да наемат безработни лица на над 50-годишна възраст.

Размерът на т. нар. "пасивни" мерки, които ще подпомагат най-нуждаещите се, може да бъде 10 500 000 лева, допълва bTV, цитирайки вицепремиерът. По 65,72 лв. ще бъдат отпуснати за хора, които не са получили целева помощ за енергийна ефективност, както и за тези, които са подали молби, но не отговарят на критериите. По 50 лв. пък ще бъдат дадени на деца с трайни увреждания.

От своя страна министърът на финансите Калин Христов представи предложение за това размерът на помощите за хората, които отглеждат деца, да се изчислява в зависимост от техните доходи. Костадинова поясни, че най-вероятно от тези средства ще могат да се възползват родители с деца между 1 и 2 години, които получават семейни помощи.

Финансовият министър добави, че с този подбор няма да се пестят средства и те могат да отидат при малчуганите с увреждания.

Стана ясно, че такава подкрепа ще получават семействата с доходи под 350 лева. Невъзможно е родители с доход между 3000 – 4000 лева да получават помощ, подчерта Деяна Костадинова, подкрепяйки предложението на Калин Христов.

По-рано на заседанието президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров обвини правителството, че е оставило извън обхвата на мерките за помощ за най-уязвимите групи граждани - работещите бедни и възрастните хора с минимална пенсия.

Той настоя хората, получаващи минимална работна заплата, да получат ваучери за 40-50 лева. По думите му средствата за това могат да бъдат икономисани от програмите за заетост. Аналогично трябва да бъдат подпомогнати с еднократна помощ и пенсионерите, получаващи най-ниските плащания за старост.

Димитров изрази надеждата си, че тези две групи ще намерят място във втори пакет от социални мерки.

Ще се увеличи ли минималната работна заплата?

Относно обсъждането на увеличението на минималната работна заплата (МРЗ) Деяна Костадинова заяви, че решението за това е неутрално за държавния бюджет. По тази причина според нея повишението може да бъде постигнато, само ако бъде постигнат консенсус между другите две страни в социалния диалог.

Министърът все пак е на мнение, че е по-добре да бъде изработен механизъм за изчисляването на минималните възнаграждения. Според нея това ще дава право на работниците да изискват увеличение, позовавайки се на ясни правила.

Изказването на Костадинова дойде след това на Пламен Димитров. Той отново настоя да са намери вариант за увеличение на минималната работна заплата, независимо дали това ще е от 1 април или от 1 юли 2013 г.

Президентът на КНСБ добави, че е наясно, че „само толкова може да се иска от служебното правителство“, а промяната в политиката по доходите ще се обсъжда със следващия кабинет. Той подчерта, че ще се наложи задължителна актуализация на бюджета.

Без работодателските организации

Днешното заседание се провежда без четирите национално представителни работодателски организации - Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК), Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).

Вчера сдруженията на работодателите обявиха в прессъобщение до медиите решението си да прекратят участието си в НСТС. Днес общото им решение беше официално оповестено от председателя на БТПП Цветан Симеонов, при откриването на заседанието на Тристранния съвет, информираха от пресцентъра на БСК.

Той представи и мотивите на бизнеса за напускането на тристранния диалог. Основна причина са приетите промени в Закона за публичност на имуществото, според които представителите на работодателските и синдикалните организации, участващи в НСТС, трябва да декларират доходите си.

Според работодателите това е опит за политически натиск върху тях, както и "груба намеса в организационната самостоятелност на формите". Цветанов подчерта, че предприятията не получават субсидии от държавата и поради това тя не може да управлява този контрол върху тях.

От своя страна лидерът на КНСБ Пламен Димитров подкрепи позицията на работодателите, но подчерта, че профсъюзът няма да напусне Тристранния съвет. По негови думи ще се търси вариант чрез омбудсмана на България Константин Пенчев да се сезира Конституционния съд заради промените в закона.