Откъде ще се намерят средства за подпомагане на най-ниските социални слоеве в страната? Върху този въпрос разисква подновеният Национален съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) на днешното си заседание, предаде iNews.bg.
От Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) предлагат 5% от капиталовите и лихвените разходи от бюджета да се пренасочат към най-нуждаещите се социални групи. Тази възможност е заложена в пакета от мерки, изготвен от синдикатите, който те публикуваха миналата седмица.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров посочи, че в бюджета за капиталови разходи са заложени 5,4 млрд. лева, а той се изпълнява на 90%. Ако се отделят 5% от тях, това по никакъв начин няма да натежи, смята той.
Аналогично, лихвените разходи се изпълняват на 75-80% и от тях също биха могли да се преориентират средства.
Предложенията на синдикатите обхващат петте най-бедстващи категории хора като безработни лица, пенсионери, гражданите, на които е отказана енергийна помощ, работещите на заплати до 350 лева и майките.
От своя страна от КТ „Подкрепа“ предложиха да се намерят резерви от три ведомства – Министерството на вътрешните работи (МВР), Министерството на външните работи (МвнР) и Министерството на отбраната (МО).
Според президента на синдикалната структура Константин Тренчев резервите от МВР няма да повлияят на доходите на хората, работещи в системата, защото те могат да се вземат от някои "идиотски и ненужни" пера на ведомството. От МО пък могат да бъдат изтеглени някои контингенти, „които така или иначе само излагат хората на риск“.
Тренчев предложи още да се създаде кризисен щаб за овладяване на проблемите в енергийния сектор, който да бъде под егидата на служебния министър-председателя Марин Райков. Според лидера на КТ „Подкрепа“ в този кризисен щаб трябва да участват още министърът на икономиката, енергетиката и туризма в служебното правителство Асен Василев, Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), Българският енергиен холдинг (БЕХ), Националната електрическа компания (НЕК), подопечната му структура Електроенергиен системен оператор (ЕСО), както и трите електроразпределителни дружества - ЧЕЗ, ЕВН и „Енерго-про“.
Служебният министър на финансите Калин Христов пък подчерта, че в приходната част на бюджета има значителна несигурност. Той посочи, че дефицитът на България за първите два месеца на 2013 г. възлиза на 1,7 милиарда лева, като увери, че нивото на фискалния резерв не поставя под риск нито бюджета, нито финансовата стабилност на държавата.
Христов призова участниците в социалния диалог всеки път да описват в своите предложения - какви биха били икономическите ползи и потенциалните разходи от тях.
Финансовият министър заяви, че служебното правителство има намерение да изпълни бюджета за 2013 г.
"Държавата няма да извива ръцете на българския бизнес". Това заяви от своя страна Марин Райков при откриването на заседанието на НСТС.
Вчера той отправи призив за солидарност от страна на индустриалците и бизнеса в България към най-уязвимите социални групи. Днес Райков подчерта по повод това си изказване, че държавата няма да оказва натиск върху бизнеса. Никой не обмисля да увеличава данъците или изкуствено да повишава заплатите в частния сектор, добави той.
За да опровергае появилите се след призива му подобни твърдения, служебният министър-председател каза още, че е говорил за солидарност, а втората дума, която би добавил, е диалог. Той посочи, че протяга ръка за диалог към бизнеса с молба да се намерят начини за подпомагане на най-уязвимите социални групи.
При откриването на заседанието на тристранния съвет Марин Райков призова социалните партньори да потърсят общия знаменател за реализиране на социалните идеи; да проявят конструктивност и да обърнат внимание на всички процеси, които създават социално напрежение в страната. Освен това пое ангажимент днешната среща на НСТС да не остане единствена.
Междувременно преди началото на заседанието от Българската стопанска камара (БСК) призоваха социалните партньори да "спрат популизма". Като популистки оттам определят някои от исканията на синдикатите като предложенията за понататъшно намаляване на цените на електроенергията за крайния потребител и за увеличение на минималната работна заплата (МРЗ). Според Камарата от такъв характер е и въпросният призив за солидарност на Марин Райков.
*Новината е обновена около 16:30 часа
