Руската държавна компания "Атомстройекспорт" е  увеличила финансовите си претенции към България заради отказа от строежа на АЕЦ "Белене" до 1 милиард евро.

Исканото обезщетение е по делото, което се разглежда в Международния арбитражен съд към Международната търговска камара в Париж. Според съобщение от пресцентъра на руската компания увеличението е продиктувано от това, че българската Национална електрическа компания (НЕК) отказва да възстанови загубите по проекта, който едностранно беше прекратен от правителството на България. Новите претенции на "Атомстройекспорт" включват стойността на всички дейности, извършени по проекта, стойността на оборудването с дълъг период на производство, щети и други загуби, информира БНР.

По-голямата част от оборудването е било изработено и прието от съвместната българо-руска комисия, но и досега се намира в складовете на руските предприятия поради отказа на НЕК да го приеме. От руската компания припомнят, че са осигурили финансово изработването на оборудването с дълъг цикъл на производство не само за сметка на аванса, получен от НЕК, но и с привличането на кредитни средства. Така общата сума на увеличения иск е не по-малка от 1 млрд. евро.

Националната електрическа компания (НЕК) е получила новия иск на руската компания "Атомстройекспорт" по проекта "АЕЦ "Белене". От българската държавна енергийна компания заявиха, че ще коментират иска, след като адвокатите им се запознаят с него.

"Росатом": Проектът беше реален, а не някаква кула от карти

Междувременно говорителят на "Росатом" Сергей Новиков опроверга спекулациите, че проектът за строеж на втора атомна централа не е привлекателен за инвеститорите. "В иска е посочена сумата, която трябва да се плати за направените разходи", заяви за БГНЕС говорителят на държавната корпорация /чиято дъщерна компания е "Атомстройекспорт" - бел.ред./.

След посещението на министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев в Москва в края на март, т.е. буквално няколко дни след като правителството се отказа от строителството на "Белене", беше обявено, че е създадена смесена комисия между двете държави. Тя трябваше да изчисли разходите, направени по изграждането на втората българска атомна централа.

Попитан дали тази сума е резултат от работата на комисията, Новиков заяви: "Това е паралелен процес. В рамките на комисията може да се продължи работата, никой не се отказва от тази работа. От друга страна ние определихме нашите искания в този иск, за да може този процес също да тече успоредно. Тъй като ние вече имаме прецедент, когато НЕК ни е молела за отлагане на плащанията и това отлагане е предоставяно, при това много пъти, но въпреки това дължимите пари на "Атомстройекспорт" не са възстановявани".

Руската страна е готова да покаже изработеното оборудване и да запознае българската общественост с целия обем от дейности, извършени по изграждането на АЕЦ "Белене". Това се прави, за да "могат българите да знаят, че проектът беше напълно реален, преди правителството да го замрази".

"Искам още веднъж да подчертая, че този проект беше абсолютно реален, а не някаква си кула от карти", заяви Новиков. В тази връзка той опроверга спекулациите, че проектът не е бил привлекателен за инвеститорите: "Инвеститори имаше, при това в този вид, който искаше българският възложител: руски инвеститор, но с миноритарен дял /под 51%/; руски плюс европейски инвеститор /френската "Алтран" и финландската "Фортум"/.

Според Добрев няма основания за исканото обезщетение

Няма никакви основания за сумата, която е цитирана – над 1 млрд. евро по иска на „Атомстройекспорт“. Уверени сме, че няма никакъв шанс делото да бъде присъдено в полза на руската страна. Това посочва в позиция министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев. Той допълва, че българската страна работи с най-добрата адвокатска кантора в света. Тя има спечелени най-много дела срещу "Атомстройескпорт“.

Министърът също така призовава НС да направи временна парламентарна комисия, която да проучи как е проведен конкурсът, спечелен от "Атомстройекспорт", "как са сключени договорите, защо не са сключени договорите, а е сключено споразумение, как са разходвани средствата, как са вземани заемите, кой е взел решението НЕК да бъде потопена с 1,5 млрд. лв., за да плаща за сключени споразумения, без да има договори и финансиране за изграждане на централа".

От информацията на МИЕТ става ясно още, че българската държава се е подготвяла за случилото се днес през последните 6 месеца.

*Информацията е актуализирана в 18 ч.