Десетте нови страни-членки на ЕС (България, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Словения) се приспособяват сравнително добре към световните финансови трусове, повишаващите се потребителски цени и инфлацията, както и по отношение на прогнозите за слаб икономически растеж в развитите страни. Това става ясно от последния редовен икономически доклад на Световната банка, наречен EU10 Regular Economic Report.

Изследването показва, че въпреки че в някои страни ръстът ще се забави през 2008 г. (Естония, Латвия и Литва), като цяло 10-те нови страни ще запазят стабилни нива на икономическа активност. Очаква се икономическият растеж на България да остане непроменен (на едно от най-високите нива сред 10-те страни-членки), заедно с Полша, а прогнозите за Унгария и Румъния са за повишаване на ръста от сегашните нива.

Докладът изтъква няколко добри новини – стабилният ръст на БВП във всичките 10 страни е спомогнал за намаляване на безработицата до 6% и по-малко, а заетостта на възрастните също се е повишила значително, допринасяйки по този начин за повишаване на жизнените стандарти в региона. Засилването на пазара на труда все пак засилва ръста на заплатите и инфлационния натиск като по този начин извежда на преден план необходимостта от подобряване на производителността на труда и възможностите за работа.

Инфлацията е завишена чувствително в тези страни, като тя е предизвикана основно от повишените цени на храните и енергията. По подобие на развитите страни покачващата се инфлация представлява сериозен проблем особено за страни с намаляващ икономически ръст. По-високата инфлация принуди Централните банки да затегнат монетарната политика в повечето от новите страни-членки.

Добрите данъчни постъпления и разходните ограничения подпомогнаха да се подобрят фискалните позиции в страните от т.нар. "Вишеградска група", както и в България и Румъния. Това развитие е продължение на затягането на фискалната политика в региона през 2007, като най-голямо подобрение беше отчетено в страните от Вишеградската група.

За първи път докладът включва четири специфични теми за анализ. Те са както следва:

• Словакия и приемане на еврото
• Финансовите трусове и новите 10 страни-членки на ЕС
• Влиянието на повишаващите се цени на храните
• Връщане на възрастните (50+) на пазара на труда
• Икономическо развитие в Балтийските страни
  

Специалната тема на доклада се фокусира върху публичните инвестиции в инфраструктура като съществена част от икономическия ръст в 10-те страни и част от стратегията за конвергенция. Тази тема придобива все по-голямо значение, както за изграждане на национални процедури и практики, които да засилят ефективното управление на публичните средства за инфраструктура, така и за все по-пълното усвояване на европейските фондове.