Национално представителни социологически проучвания показват, че традиционните прояви на неформалната икономика в България намаляват, а обществената нетърпимост към тях се повишава. Данните бяха представени на проведената днес кръгла маса “Намалява ли сивият сектор в България?”, организирана съвместно от Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Министерство на финансите (МФ).
Проведените национално представителни проучвания през годината показват, че сивият сектор отстъпва някои от традиционните си територии. Това са работа без трудов договор, източване на ДДС. Появява се обаче засилен израз в други – работа на фиктивни договори; осигуряване на суми, по-ниски от действително получаваните и недеклариране на действителните доходи от населението.
В общественото мнение са създадени ясно изразени нагласи за нетолериране на сивите практики, видимо е подобрена способността на работодателите и наетите лица за разпознаване на сивите практики, повишена е готовността на обществото за прилагане на действия за ограничаване и превенция на неформалната икономика.
Според проучванетпо е висок практическият ефект от приложените през периода 30 юни 2012 г. - 30 юни 2013 г. мерки от страна на държавата за редуциране на неформалните практики.
Най-високо е оценена мярката за въвеждане на Механизъм за контрол на доставките и движението на течни горива – проследяване на доставките и движението на течни горива от производител и вносител до краен потребител с цел установяване начисляването и внасянето на дължим ДДС, както и мярката за Изискване към производителите и вносителите на акцизни стоки (енергийни продукти, алкохол и тютюневи изделия) за монтиране на уреди, предаващи данни към информационната система на Агенция „Митници“.
При изследването са събрани оценки за очаквания ефект от четири нови мерки, проектирани за въвеждане в периода до 1 януари 2014 г.
С най-висок ефект върху ограничаването и превенцията на неформалната икономика у нас се оценяват въвеждането на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск и обратното начисляване на ДДС за зърнени и технически култури с цел предотвратяване на фактическите кражби на ДДС; въвеждането на механизъм за контрол на доставките и движението на алкохол и тютюневи изделия с цел установяване начисляването и внасянето на дължим ДДС; оптимизиране на контрола върху производството и търговията с акцизни стоки за анализ и предотвратяване на фискални рискове, свързани с производство и търговия на акцизни стоки.
На кръглата маса бе представено и новата стойност на Композитния индекс “Икономика на светло”, преизчислена на основа на актуалните данни за 2012 г.
Индексът е конструиран в изпълнение на проекта и измерва светлата част на икономиката. Новата му стойност е 67.41, т.е. нараства с 1.04 единици спрямо данните от 2011 г. Това показва, че предприетите мерки дават своите резултати, макар и с бавен нарастващ тренд, което може да се обоснове с продължаващата икономическа криза, съобщават от АИКБ.
Данните на Асоциацията са в контраст с тези, изведени за Индекса на скритата икономика при бизнеса у нас, разработен от ЦИД и „Витоша рисърч“. Според тях обшият индекс на скритата икономика в България бележи увеличение от между 2,2 и 2,4% спрямо миналата година. През последната година се увеличават скритите обороти сред населението и неотчитането на отделни икономически дейности. Като пример в това отношение е неотчитането на приходите от допълнителни дейности, извън работната заплата.
"В сравнение с миналата година се увеличават и наетите хора по трудов договор, но със скрити клаузи", обясни вчера Мартин Цанов от Центъра за изследване на демокрацият.
Същевременно по данни на проект за повишаване на нетърпимостта към неформалната икономика и ограничаването ѝ 86% от служителите у нас работят на трудов договор.