По време на управлението на правителството на Бойко Борисов разходите на НЕК са се увеличили с 850 млн. лв. Това заяви от парламентарната трибуна министърът на енергетиката Драгомир Стойнев по време на дебатите по вота на недоверие към правителството в частта за енергийната политика.

Той посочи, че по време на управлението на ГЕРБ НЕК е натрупала финансов дефицит от 435 млн. лв. само от задължението й да изкупува електроенергия от възобновяеми енергийни източници. Разходите от закупената, но нереализирана разполагаемост, пък са в размер на 340 млн. лв. Причина за това е високата експортна такса, наложена от бившия енергиен министър от кабинета на ГЕРБ Делян Добрев, както и некоректните цени, по които се налагало да се продава, отбеляза Стойнев. Той отбеляза, че при така създалата се ситуация е нямало как да се очаква всички затруднения да се решат чрез повишаване на цената енергията.

Според Стойнев мотивите на вота на недоверие към кабинета, внесени от опозицията и свързани с енергетиката, описват добрата картина на сектора. По думите му проблемите в бранша, които е заварило правителството на Пламен Орешарски преди една година, са били много по-сериозни.

„Първият документ, с който се запознах като министър, беше докладът на ЕК с анализ на натрупаните огромни проблеми в енергийния сектор. Това правителство влетя от първия час в проблемите на енергетиката. Реагирахме адекватно и навреме”, каза той.

Разделянето на НЕК и ЕСО, каквото е изискването от 3-тия либерализационен енергиен пакет, се осъществило без да се ангажират външни консултанти, каквато била практиката при управлението на ГЕРБ. Стойнев отчете, че за целта са ползвани само държавни експерти , като по този начин са спестени над 2 млн. евро. Спестени са и глоби - по 8500 евро на ден, ако не било постигнато успешно разделение. По думите му правителството на Бойко Борисов е ползвало консултанти, без да се интересуват какви резултати са постигнали, като „едни пари е трябвало да се подарят на някого“.

Министърът отчете още, че промените в регулаторната рамка са били оценени положително от рейтинговата агенция „Фитч“. От началото на 2013 г. агенцията следи рейтинга и на Българския енергиен холдинг (БЕХ) и състоянието на групата е обект на мониторинг. Последният доклад от „Фитч“ посочвал стабилна перспектива за развитие на холдинга. В документа се отчитало още, че ликвидността на групата в средносрочен план е достатъчна, положителна е и оценката на мениджмънта.

Стойнев бе категоричен, че правителството полага всички усилия за стабилизиране не само на НЕК, но и на цялата енергийна система на страната.

Министърът допълни, че стратегията за енергийния сектор вече е готова, като тя е изградена върху четири основни стълба – либерализация на енергийния пазар, стабилизиране на ключовите дружества в енергетиката и връщане на баланса, диверсификация на източниците на доставки, спиране на разпродажбата на българската енергетика. Стойнев изрази желание документът да бъде обсъден от всички парламентарни групи, така че в крайна сметка да бъде постигнат консенсус между тях.

Министърът на енергетиката подчерта, че независимо от обтегнатите отношения между Русия и ЕС в момента, България ще продължава да работи за осъществяването на „Южен поток“. Той подчерта извоюваните от кабинета преференциални условия на договора, които гарантират по-ниска лихва върху заема за проекта. Също така Стойнев коментира възможността за ползване на ранни дивиденти след достигането на пълен капацитет на работа на тръбата. Той увери, че в момента активно текат и преговорите с Турция и Гърция за строежа на „Южен поток“.

По въпроса за ЕРП-тата Драгомир Стойнев увери, че Държавната агенция за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) работи по казуса в рамките на закона. Той обясни, че в момента се очаква становището на Европейската комисия, както и коментарите на опозицията за промените в Закона за енергетиката, които предстои да влязат на второ четене.

„Българската енергетика трябва да служи на държавата и да остане национална“, подчерта икономическият министър. В заключение на своето изказване той апелира за национален консенсус по въпросите за енергетиката.