През 2013 г. 44% от българските граждани са използвали интернет за потребяване на услуги на е-правителството, а 22% са изпращали попълнени формуляри чрез мрежата. За сравнение през 2012 г. тези стойности са съответно 27% и 11%. Това се посочва в Националния план за широколентова инфраструктура за достъп от следващо поколение.
Проучване на Европейската комисия (ЕК) в България сочи, че 68% от анкетираните биха използвали дадена услуга отново, но само 37% смятат, че качеството й покрива очакванията им.
Сред основните причини, заради които в страната не се използват публични електронни услуги, е това, че доста от тях не могат да бъдат изпълнени изцяло онлайн и поне за част от процедурата се изисква лично присъствие или формуляри, попълнени на хартиен носител. Друга причина е, че българите все още предпочитат личния контакт с държавните служители.
Подчертан е слабият интерес към интернет банкирането и онлайн пазаруването. Това се дължи на липсата на надеждна инфраструктура, доверие и традиционна култура на интернет търговия, както и сравнително ниските нива на потребители с добри и много добри компютърни умения.
Брутният вътрешен продукт може да бъде увеличен с изграждане на високоскоростен интернет, се посочва още в доклада.
2% по-висок брутен вътрешен продукт (БВП) имат страните с по-бърз интернет. Увеличение с 10 на сто на покритието със скоростна интернет връзка води до ръст на показателя с между 0,9 и 1,5%, сочат изследвания, цитирани в националния план.
Според документа по този начин могат да се отворят повече от 2 млн. работни места в Европа и това да доведе до увеличение на БВП най-малко с 636 млрд. евро, информира „Монитор“.
Разчетите в националния план сочат, че близо 300 млн. лв. са необходими за изграждане на нужната инфраструктура, която да позволи доставката на бърз интернет в България. Посочени са и два основни приоритета пред страната до 2020 г.
Първият е осигуряване на възможност за равен достъп до високоскоростен интернет чрез развитие на широколентовата инфраструктура за постигане на пълно покритие на територията на страната със скорост по-висока от 30 Mb/s. Другият приоритет е стимулиране на използването на услуги върху мрежи за широколентов достъп с цел най-малко 50% от домакинствата и 80% от бизнеса.