Преди около година писателката Ан Морган решава да се впусне в необикновено приключение. Тя си поставя за цел да прочете по една книга от всяка държава по света.

Дванадесет месеца по-късно, тя има повече за разказване, отколкото някога е очаквала, предава „Би Би Си“.

По думите на самата Ан, през целия си живот тя се е възприемала като „космополитна личност“, гражданин на света.

И все пак, нейната лична библиотека съдържала главно творби от англоговорящи автори. Единствените други книги били няколко индийски новели и един австрийско-африкански роман.

И така, неудовлетворена от този факт, през 2012 Ан решава да си постави интересно предизвикателство. За една календарна година тя трябва да прочете книги от 196 различни държави – колкото са официално признатите страни от ООН.

Ан няма и най-малка идея как да започне. Знае, че повечето книги няма да могат да се намерят в кварталната книжарница.

Тогава й хрумва идея – да попита хората в интернет. Младата писателка създава своя онлайн блог - „A Year of Reading the World“ (“Да прочетеш света за една година”) и остава повече от доволна.

„Още преди да разбера, хора от целия свят се свързваха с мен и предлагаха помощта си. Някои ми препоръчаха книги от собствените си държави, други път отделяха часове наред, за да свършат проучването ми вместо мен. Няколко автори от Туркменистан и Панама дори ми изпратиха непубликувани преводи на собствените си произведения!“

Дори с такъв „невероятен отбор“, търсенето не е лесна задача. Най-трудно се оказва намирането на преводи на английски език.

"Проблемът е най-голям при държавите от Африка, където се говори основно френски или португалски", споделя писателката. На места като Коморос, Мадагаскар и Мозамбик издаването на произведения на английски е такава рядкост, че Ан трябва да намира именно непубликувани творби.

Когато авторката стига до малката държава Сао Томе и Принсипи, тя събира цял екип от посетители на блога си, живеещи в Европа и САЩ. В продължение на седмици те превеждат кратки разкази на сантомийски автор, за да могат да й предложат нещо за четене.

Съществуват и множество държави, които въобще не записват историите си на хартия, камо ли да ги публикуват. Например, в Маршалските острови за научаването на история е нужно позволението на вождовете. В Нигер пък легендите по традиция се пазят от местни експерти разказвачи, обучавани в занаята от седемгодишни. Написаните истории са малко и не могат да се сравняват като описание и разказ с представленията, които експертите изиграват.

И ако тези предизвикателства не са достатъчни, икономическото състояние на някои държави също е пречка за публикуването на книги. В Южен Судан липсват пътища, болници, училища или каквато и да било инфраструктура, какво остава за книгоиздател. За щастие, авторката се свързва със своя колежка от Судан – Джулия Дуани, който успява да й разкаже кратка местна история.

Обмисляйки коя книга да избере от България, Ан си съставя малък списък, като накрая се спира на „Естествен роман“ на Георги Господинов. След прочитането му, писателката определя произведението като „Страхотно, предизвикателно, умопомрачително, изненадващо и лудо.“

Като цяло, споделя Ан, самото търсене на произведения отнема също толкова време, колкото и четенето им. Често авторката остава будна до късно през нощта, за да спази сроковете си за прочитане на една книга на всеки 1.87 дни.

„Усилията си заслужаваха“, коментира тя. „Както си проправях път през литературните небосклони на света, започнаха да се случват невероятни неща.“

Облегната на своя любим стол, Ан преживява емоциите на разказвачите от цял свят. Потопена в историите на автор от кралство Бутан, тя не просто четяла описание на екзотични храмове. Тя усеща енергията на будистите така, сякаш е там. Така, сякаш е една от тях.

За Ан това преживяване е донесло усещания, за които обикновеният турист може единствено да мечтае.

„По-значими от хиляда новинарски емисии, тези истории не просто отвориха очите ми за преживяванията на хората по други места на света. Те отвориха сърцето ми и аз съпреживявах техните емоции.“

Това променя самият начин на мислене на писателката. Тя започва да осъзнава, че връзката между хората по целия свят е далеч по-силна, отколкото е вярвала. Една по една държавите, в началото просто част от списък, се превръщат в живи места. Места, пълни със смях, любов, гняв, страх и надежда. Някога изглеждащи непознати и екзотични, сега всички те са част от самата Ан.

„Изведнъж научих, че художественият свят прави нашия по-реален.“

Целият списък с прочетени и предложени книги може да намерите на блога на писателката, споменат малко по-горе.