Стотици, хиляди книги, посветени на бизнеса и мениджмънта, се публикуват всяка година и заемат щандовете на книжарниците. Огромна част от тях не струват кой знае колко и потъват в забвение. Съществуват някои легендарни четива обаче, посветени на тази сфера. Джофри Джеймс, който е автор в Inc.com и се е посветил на бизнес консултантството, предлага десет вечни книги, които биха могли да помогнат на всеки мениджър или управляващ.

„Изкуството на войната“, Сун Дзъ

Войнствеността и прекалено бойният подход понякога довеждат до доста негативни резултати. Да възприемаш конкурентите си като врагове, вместо като потенциални партньори, може да се окаже вреден мироглед. Същевременно обаче Сун Дзъ не теоретизира чисто във военни коловози.

Фокус на творбата му е по-скоро това как да обмислим стратегически проблемните ситуации, както и да развием стратегии, които да приложим в реалността – и без това ограничена от човешките възможности.

Интересен факт: Владетелят на територията, в която живеел Сун Дзъ, тествал теориите на стратега, като поискал от него да организира армия от проститутки, която да марширува из града.

Бамбуково издание на "Изкуството на войната". Снимка: Wikimedia

„Владетелят“, Николо Макиавели

Макиавели въвежда един циничен и оценяван като крайно неморален, но практичен подход към политиката. И макар трудът му да е писан за владетели, а не за бизнесмени, то съвременната корпоративна политика се базира на философията му, че „резултатът оправдава средствата“. Единственото правилно нещо за много компании е натрупването на капитал, и именно това е заветната цел, бранена с всякакви средства.

Интересен факт: Макиавели е бил пълен провал като граждански и военен съветник, а идеите му са били направени на пух и прах, докато е бил жив.

„Богатството на народите“, Адам Смит

Смит е истински революционер в областта на икономическата теория. Идеите му остават валидни и обичани, както и прилагани, от много хора дори и днес, над два века по-късно. Най-ключовият термин при него е „невидимата ръка“, като интересното е, че понятието се споменава само веднъж в цялата книга.

Интересен факт: Смит говори за уравновесяващата, всемогъща сила на „невидимата ръка“ в икономиката, но същевременно доста често е предупреждавал, че монополи се формират изключително лесно.

Паметникът на Смит в Единбург. Снимка: Wikimedia

„Как да печелим приятели и да влияем на другите“, Дейл Карнеги

Карнеги пише малко след Голямата депресия (1936 година по-точно), в ера, в която интелигентността се е измервала само с числото на твоето IQ. Той предлага своя трактовка, според която щастието и успехът се базират на отношенията между хората, а не на сухите факти или идеи. Макар че някои части от книгата са малко странни и може би старомодни, основата на неговата концепция се ползва доста широко от бизнес лидерите днес. Те обръщат внимание не само на IQ-то, а и на EQ, или – емоционалната интелигентност.

Интересен факт: Карнеги се прекръства от „Carnagey”на „Carnegie”. Причината? Желание за внушение и доближаване до фамилията на мултимилионера Андрю Карнеги.

„Атлас изправи рамене“, Айн Ранд

Обичана от множество, мразена от също толкова голямо множество. Ранд е убийствено рязка спрямо идеята за какъвто и да е колективизъм, и на индивидуалистичните ѝ възгледи откликват много голяма част от днешните бизнес лидери. Преди нея много магнати са изпитвали угризения за високите си позиции и имущество, знаейки колко бедни има в обществото им. Ранд теоретизира една суховата, индивидуалистична и по-практична теория, според която властващите имат правото да са на тези позиции, и те са „създатели“, успели в живота. Точно тази нейна хладност ѝ печели толкова опоненти, най-вече в левите политически кръгове.

Интересен факт: Макар и да е против колективизма, Ранд все пак се е възползвала от държавните медицински и социални помощи и услуги.

„Най-великият търговец на света“, Ог Мандино

Това е класика в жанра, що се отнася до търговията и изкуството да продаваш. По времето на книгата, повечето хора възприемат търговеца като бърз, изкусен, хитър и утоляващ своите нужди. Този стереотип все още съществува, но Мандино предлага друг поглед над нещата – търговецът е морален индивид, който цели да направи света по-добър и да утоли както своите интереси, така и тези на своите клиенти.

Интересен факт: Мандино, освен като автор, се е изявил и като успешен военен. Той е участвал в близо 30 бомбардировъчни мисии по време на Втората световна война.

„Душата на една нова машина“, Трейси Кидър

Две бизнес концепции са основа на труда на Кидър. Едната е, че наистина отдадените служители трябва да прекарат по-голямата част от времето си в офиса, вместо да работят „само“ 40 часа на седмица. Втората – че решенията в една компания трябва да бъдат взимани от овластени служители, вместо по йерархията отгоре-надолу.

Интересен факт: Посланието, че „можем да променим света“ е иронична и до някаква степен язвителна, като се има предвид, че „машината“ се оказва задънена улица в технологичен аспект.

„Едноминутният мениджър“, Кенет Бланчърд и Спенсър Джонсън

Може да не го вярвате много-много, но преди около трийсетина година се оказва, че бизнесмените възприемат управлението на подопечните си като отвратително трудоемка работа. Бланчърд и Джонсън решават да разчупят това статукво и предлагат труда си, в който обсъждат простите стъпки на успешното управление, консултирайки в него редица бъдещи лидери.

Интересен факт: Бланчърд е определил за себе си поста на „главен духовен директор“ в компанията си. Не е нужно да споменаваме, че практиката му не е срещнала сериозен отзвук заради своята ексцентричност.

„Партизански маркетинг“, Джей Конрад Левинсън

Към 80-те години на XX век маркетингът и рекламирането като цяло започват да набират сили и в тях потъват огромно количество инвестиции. Левинсън опонира на стандартните практики и предлага „партизански“ модел на маркетинг, който да шокира аудиторията, да е по-скромен като бюджет, и да не изисква чак такива усилия.

Интересен факт: Освен всичко друго, книгата предлага и татуиране на фирменото лого на челото на ръководителя на компанията!

Графитите също се възприемат като честа проява на "партизански маркетинг". Снимка: Wikimedia

„Реинженеринг в управлението“, Майкъл Хамър и Джеймс Чампи

Хамър и Чампи създават истински манифест с този си труд. Те накъсват идеята за „социален договор“ и всякакви близки уговорки между служители и работодатели. Не съществува „доживотно“ служителстване при един ръководител, корпоративната лоялност също се оказва мит. Налице са постоянни съкращения, аутсорсване, офшорни операции и какво ли не друго.

Интересен факт: Текущият, осъвременен термин на „реинженерството“ е...“вентилиране на организацията“.

Тази статия ви хареса? Присъединете се към Еcon.bg и във Facebook, за да следите всичко най-интересно за икономиката, предприемачеството, кариерата, личните финанси, политиката и обществото!