За качеството на българското вино може да се говори много. България е на световно ниво като качество, но през последните години и браншът, и държавата не са направили нищо за него, то не е подкрепено по никакъв начин. Това изтъкна Йордан Чорбаджийски, търговски директор на винарната „Черноморско злато Поморие“ (Black Sea Gold Pomorie) и председател на Управителния съвет на Националната лозаро-винарска камара (НЛВК) в България, по време на кръгла маса на тема „За качеството на българското вино“, която се проведе в БТА.
По думите му лозаро-винарството е най-проверяваният бранш и няма лицензиран производител, който да не си следи качеството. Според Чорбаджийски в много случаи българските вина са в пъти по-качествени от вносните. „Всички имаме лаборатории, всяка партида минава през лаборатории. Относно вносните вина, като браншова организация вземаме вино на случаен принцип и го тестваме в нашите лаборатории. При несъответствия подаваме сигнал към Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ)“, обясни той. Чорбаджийски призова сигналите, които се подават, да са проверени, защото сриват продажбите.
От 1300 проверки сме констатирали близо 800 нарушения, голяма част свързани с нелоялни търговски практики. Те се изразяват основно в придаване на свойства и качества на продуктите, които те не притежават, и това завишава цената, каза Ангел Джалев от Комисията за защита на потребителите (КЗП). Той призовава всички потребители да подават сигнали както към КЗП, така и към БАБХ, когато имат съмнения, че са ощетени.
„Безопасност и качество са две съвсем различни неща – през последните няколко години отклоненията при проверките са свързани основно с качеството, но опасен продукт, аз съм от 2001 година в агенцията, нямам спомен да сме имали“, каза инж. Даниела Фърцова, главен директор на Главна дирекция „Контрол в лозаро-винарския сектор“ в ИАЛВ. На въпрос относно контрола на домашното вино и защо се допуска то да се продава навсякъде, тя посочи, че отново трябва да се подават сигнали и те са ключови.
Главният секретар на ИАЛВ Нина Филипова допълни, че Агенцията осъществява контрол планово и извънпланово, по сигнали, като много разчита на такива от неправителствени организации. „Производители, които са регистрирани, са изпълнителни, спазват правилата. Нарушителите са основно тези извън закона“, заяви тя.
„Произвеждаме фантастични вина, казвам го от моя дългогодишен опит. Хората, които произвеждат виното в България, са истински професионалисти“, изрази мнението си Венцислав Любенов от „Вила Юстина“. По думите му проблемите са дълбоки. „Държавата не помага с нищо, на моменти дори пречи. Същевременно рестриктивните мерки са страхотни“, заяви той. Любенов обясни, че виното ни е скъпо, защото създаването на 1 дка лозе в момента струва около 4000 лева. В някои държави субсидиите за 1 дка са 400 евро, у нас те са едва 15 евро – колкото за пасища.
„За да произведеш качествено грозде, цената е между 0,80 и 1,20 лева. За една бутилка вино са необходими 1-1,5 кг грозде, което излиза около 1,50 лева само за грозде. Оттам се започва – ферментации, ток, биологични материали, които да речем са още 2 лева. Следват бутилка, тапа, капсула, етикети, кашони. Стигнахме вече до 8 лева. Залагаш минимум 30 процента за дистрибутор и ако заложиш 10 процента печалба – стигнахме горе-долу до 10 лева. Значи всичко под тази сума е съмнително в България“, разказа Любенов.
„Важно е да намерим начина, да посочим спецификите на българското вино, тъй като с Мерло и Каберне совиньон трудно можем да конкурираме световните производители“, коментира доц. д-р Христо Спасов, ръководител на катедра „Технология на виното и пивото“, зам.-ректор „Учебна дейност и академичен състав“ на Университета по хранителни технологии (УХТ) в Пловдив.
Що се отнася до проблеми с кутиите с вино (Bag in box), по негови наблюдения доста се е вдигнало качеството, а същевременно това е доста удобно. Венцислав Любенов от „Вила Юстина“ допълни, че има наистина качествени вина в кутии, но има и доста компромиси. Все пак по думите му това е световна тенденция.
„Потребителите са най-важните регулаторни органи и трябва да се разчита на тяхната дума“, заключи Андрей Велчев, председател на сдружение „За достъпна и качествена храна“.
