Специално за Econ.bg


"Вестител БГ" стартира дейността си в началото на февруари 2007 г. като телекомуникационната компания на "Овергаз". Първоначално услугите на новия телеком бяха достъпни само за офисите на газовата фирма. "Вестител БГ" реализира паралелна структура на газоразпределителната мрежа в България и предлага комплексна телекомуникационна услуга – Triple Play. Компанията полага собствена оптична мрежа в градовете София, Варна, Велико Търново, Русе и Бургас, следвайки нова технология (FTTH – оптичен кабел до дома). Компанията си е поставила като крайна цел да достави на абонатите комплексна услуга от интернет, цифрова телевизия и телефония. За предизвикателствата пред масовото въвеждане на IP-телевизията у нас, за разликите между нея и интернет-телевизията, за добавената стойност, която тя предлага, за времето за въвеждането й у нас и за цената, на която ще се предлага за крайния потребител, разговаряме с изпълнителния директор на "Вестител БГ" Александър Въгларов.



Г-н Въгларов, каква е разликата между IP-телевизия и интернет-телевизия?

Александър Въгларов:

Разликите са няколко. Основната е начинът на визуализиране и използване на услугата при крайния абонат. При интернет-телевизията това обичайно става през компютър, докато при IP-телевизията възприетият начин е посредством т.нар. set top box, към който се включва телевизорът. Тази схема позволява на крайния потребител на IP-телевизията да осъществява комуникация с обслужващия център посредством дистанционно управление. Това е видимата част на нещата.

По-невидимата, и за съжаление значително по-проблематичната, е средата, в която се разпространяват двете услуги. По същество IP телевизията представлява цифрова интерактивна телевизия по обществена електронна съобщителна мрежа, т.е. разпространението на телевизионното съдържание е с гарантирани параметри посредством механизми за контрол на качеството. При интернет-телевизията това става посредством глобалната мрежа – Интернет, която не разполага с никакви механизми за контрол на качеството. Нехомогенността на Интернет е физическа предпоставка, която пречи на гарантирането на качеството на услугата.

На какво ниво е развитието на IP-телевизията в момента в България?

Александър Въгларов:

В момента всичко е на експериментално ниво. Има няколко компании, които експериментират: Iptv.bg, Nettera.tv, Novo.bg, включително и Vestitel.bg. Бих казал, че с изключение на „Вестител БГ”, под една или друга форма всички предлагат интернет-телевизия. По този повод бих добавил, че ако се погледне на медията, през която се транспортира телевизионното съдържание и на механизмите за гарантиране на неговото качество, ще стане ясно, че те се различават драстично от нашите разбирания за IP телевизия.

Как можете да докажете на българския клиент, че IP-телевизията е услуга, за която си струва да бъде платено?

Александър Въгларов:

За всички качествени услуги се плаща. Това, с което ще се опитаме да привлечем потребителите към услугата IP-телевизия в началото, ще бъдат качеството, нивото на поддръжка, иновативният начин на навигация между многобройните телевизионни програми, възможността да бъдеш известяван за интересни предавания, както и да гледаш филм или концерт в удобно за теб време, а впоследствие - допълнителните интерактивни услуги, като VoD с голямо разнообразие, TSTV (pause TV), и редица други.

До натрупването на критичната маса от около 10 хил. абонати (необходима, за да се осигурят допълнителни и богати на съдържание интерактивни услуги), което ще стане с предлагането по-скоро на традиционни услуги, ще измине време. През това време операторите ще се научат да си взаимодействат и да предлагат услугата качествено. Интересно е да се отбележи, че поколението, което расте в момента, е закърмено с интерактивността. Според мен именно то ще бъде двигател на всички допълнителни услуги, които могат да бъдат добавени върху тази платформа. Следващото поколение ще обърне нещата по отношение на търсенето.

Как стандартите за цифровизация, наложени от ЕС, се отразяват на развитието на IP-телевизията у нас?

Александър Въгларов:

Според мен стандартите за цифровизация, които налага Европейският съюз, нямат нищо общо с тази платформа. Тя касае основно регулираните услуги като телефонията. Там БТК се справя добре и може би дори е преизпълнила, това което е препоръчано от ЕС.

За развитието на IP телевизията у нас е необходимо изграждане на широколентови мрежи за абонатен достъп, т.е. – последната миля до абоната. Това няма нищо общо с директивите на Европейския съюз за цифровизация.

Какви са предпоставките, които е необходимо да са налице, за да стартира IP-телевизията у нас?

Александър Въгларов:

Първата предпоставка е наличието на широколентова абонатна мрежа за достъп. За съжаление изграждането й не е по силите дори на БТК. Нейното изграждане ще бъде свързано с усилията на всички оператори на пазара. Това е физическата предпоставка за разпространяването на този род услуги. Единствено и само по този начин може да се гарантира качеството на IP-телевизията.

Другата предпоставка е наличието на атрактивно съдържание и развитието на интерактивни услуги. Също така пазарът и потребителите трябва да бъдат „образовани” по отношение на разбирането на разликите между IP-телевизията (позиционирана като цифрова интерактивна телевизия) и интернет-телевизията и съответно - търсенето и използването на такъв вид услуги. И един немаловажен фактор – необходим е свободен капитал, който да може да бъде инвестиран в това направление.

До колко време в България може да тръгне услугата „IP телевизия”?

Александър Въгларов:

В момента има няколко платформи, които аз бих определил като интернет-телевизия. Сравнени с мрежите на кабелните оператори, те разполагат с малко на брой абонати и все още се доизпипват.

От друга страна IP-телевизията в истински чист вид с всички възможни мерки за сигурност и гарантиране на качеството се предлага от „Вестител”. Ние разполагаме също с малък брой абонати.

Ако говорим за широко проникване на IP телевизията в страната – началото на подобна инициатива може да бъде най-рано в края на тази година. Очаквам също така преди края на годината да бъдат реализирани успешно пилотни проекти, които да покажат, че такова взаимодействие е възможно и схемата работи.

В момента не е по силите на нито един от операторите да изгради и предложи в национален мащаб и със собствени сили професионална IP телевизия едновременно със съпътстващите я подходящи среда и мрежа. Ние виждаме необходимост всеки да се съсредоточи върху нещата, които прави най-ефективно, и впоследствие с общи усилия да наложим IP телевизията на пазара.

Каква е разумната цена, на която може да бъде предлагана такава услуга?

Александър Въгларов:

Първоначално, тъй като крайният потребител обикновено не прави разлика между интернет-, IP - и традиционна телевизия, цената на услугата по време на натрупването на критичната маса абонати ще бъде близка или равна на цената на традиционните телевизионни пакети, предлагани в момента. Друг е въпросът дали в случая говорим за цифров или аналогов пакет, но така или иначе цената им не се различава особено. След края на този период и след като потребителите бъдат „научени” да използват допълнителните възможности на системата, ще могат да се въведат допълнителни интерактивни услуги, които ще повишат цената като цяло. Очаквам това да стане масово най-рано след две години.


Интервю на Петър Чернев