Специално за Econ.bg

По-долу е втората част от интервюто, което Стоян Боев, управител на софтуерната и консултантската компания ICB-Интерконсулт България, даде специално за Econ.bg.

В първата част от разговора ни с него (може да я прочетете тук), г-н Боев представя същността на ERP-системите и възможностите, които те предоставят за практическо оптимизиране на работата в една компания. Той обяснява подробно на кого точно служат такъв тип системи и представя изискванията, на които трябва да отговори една фирма, за да може да се възползва от предимствата на информационната система. Стоян Боев представя и наблюденията си върху българския пазар, според които през последните години нагласата на фирмите у нас към бизнес процесите се е променила радикално.

Акценти от втората част на интервюто:

• Има корупция в обществените поръчки в ИТ-сектора и тя причинява изкривявания на пазара
• Хората не излизат с достатъчна подготовка от образователната система: това за фирмите е "косвен данък", който са принудени да плащат
• Ситуацията в образователната система и в частност - в ИТ образованието, е много тревожна
• Западни фирми, които преди години са гледали на България като на евтин доставчик на труд, сега ни смятат за източник на знания
• Информационните технологии подобряват конкурентоспособността на всички останали сектори
• Новите тенденции в ИТ сектора: сменя се бизнес моделът на предоставяне на услуги (появяват се services on demand); софтуерът и софтуерните услуги поевтиняват; наблюдава се голяма консолидация; търси се начин за повишаване на интегрираността до създаването на единна система; в ход са опитите за обработка на неструктурирана информация

Г-н Боев, Вие казахте, че има много нови фирми, които са се появили в сектора. Как е позиционирана фирмата ви в България? Кои са вашите конкуренти?

Стоян Боев:

Нека видим какъв е българският пазар. Трябва обаче да отделим българския пазар, който е генериран от държавните поръчки, и да видим какъв процент фирми играят на него. Преди 2000 г. мисля, че 46% от всички IT фирми участваха в обществените поръчки. В момента по-малко от 10% играят на тези търгове. Въпросът е защо. Другите фирми не се ли вълнуват от този пазар или просто са разбрали, че шансът им да спечелят е много малък? Как се позиционира човек на този пазар?

В момента основната ни дейност е извън България. Ние откриваме, че е по-лесно да работим за големи фирми извън страната, отколкото да се позиционираме тук в България. Създаваме софтуер, който се ползва от военноморските сили на САЩ, 80% от кешовите транзакции в Норвегия са базирани на наш софтуер и т.н. Ние считаме, че достатъчно големи фирми са ни се доверили, за да им предоставим съществени решения. Подчертавам: съществени. Защото човек може да каже "Аз съм работил за еди коя си голяма организация". Но какво си правил - система за регистриране на това кой влиза и кой излиза ли? Аз говоря за важни наши проекти, като например симулационния софтуер за обучение на капитаните за военноморските сили на САЩ.

Оказва се, че като че ли е по-лесно за нас да продадем нашите възможности, умения и знания извън България, отколкото в България. Това е една интересна специфика на пазара. За нас е очевидно, че тези изкривявания са породени от корупция. Показателно за това е когато например от един търг те елиминират заради това, че пликът ти не е бил залепен с лепенка, а с лепило. Кой собственик, действително интересуващ се от това да спечели пари и да постигне качество, би елиминирал оферта поради тази причина? Когато вие отивате в един магазин, не казвате: "Аз няма да вляза в магазина, защото надписът ви е написан с червени букви, пък аз влизам само в магазини, в които е със сини букви". Вие отивате и казвате "О, да, вие имате промоция на този продукт, чудесно". Ние очакваме да видим това мислене в държавната администрация и се надяваме, че тези неща ще започнат да се случват.

Тук в България се опитваме да работим с някои по-големи частни фирми, които са заинтересовани от получаване на конкретен резултат. Това е нашият тип клиенти, към които се стремим и затова инвестираме изключително много в нови технологии, в обучение на хората.

За съжаление нивото на обучение в България пада. Ние си взаимодействаме с университетите, колкото ни е по силите подпомагаме някои от тях - говорим с преподавателите и им показваме кое е новото и интересното, за да го включат в курсовете си, те се допитват до нас за специализираните курсове, които водим, през лятото им даваме възможност да погледнат докъде сме стигнали, за да могат това нещо да го заложат в курса, купуваме учебници. Имаме стажантски програми - доста стажанти идват, виждат как се работи, ние сме купили електронни курсове за обучението им.

Но тенденцията е тревожна. Преди ни трябваха около 3 месеца да обучаваме един човек, който да използваме в работата на нашата фирма, а сега са ни нужни около 9 месеца. Това е един косвен данък, тъй като хората не излизат от образователната система с достатъчна подготовка и е нужно допълнително да се инвестират все повече и повече пари в тяхното обучение. Това нещо е тревожно за бъдещето на България. Страната ни прави всичко възможно, за да привлича инвестиции, част от инвестициите се привличат с качество на работната ръка.

А къде точно се губи връзката между бизнеса, студентите и университетите? Бизнесът ли трябва да предлага повече решения, самите студенти ли нямат желание да учат, преподавателите ли нямат стимул да преподават или като цяло нещо е объркано в системата?

Стоян Боев:

Щеше да бъде лесно, ако имах отговор. Аз съм уверен, че ако имаше такъв прост отговор, хората, които ни управляват, щяха да го намерят. Просто липсва държавна политика, и то години наред. Вие виждате как пада нивото на образованието в средните училища. Тези хора, които нямат аналитично и задълбочено мислене, отиват в университета. Колко хора стават преподаватели? Какъв е мотивът на човек да стане преподавател? Каква е най-младата възраст на преподавател в Софийския университет? Каква е перспективата на една страна, която няма възпроизводство на преподавателските си кадри? Ако най-младият преподавател е 41-годишен човек, да кажем, какво се случва с тези, които са 50-60-годишни и си отиват? Кой ще ги замести? Ето го сериозният проблем. Ако беше само това, че преподавателите не разбират какво да преподават, това е нещо, което се решава лесно. И Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), и Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ) имат комуникация с университетите и биха подпомогнали избора на програми и т.н. Проблемът е в това, че преподавателите трябва да получават едно достойно заплащане, преподавателската професия да е интересна, да може те да работят ефективно и този модел, който досега е съществувал, да се промени.

Лошото е, че дори когато се отпускат средства, те не се използват достатъчно ефективно. Преподавателите гледат на средствата, които им се дават за научна работа, като увеличение на заплатата и идеята за резултат от тяхната работа като че ли още не е узряла. Тоест трябва да бъде сменен цялостно моделът, по който се работи, за да може образованието да стане ефективно. Дори да се вложат средства в тази система, няма да се реши проблемът. Нещата са доста по-дълбоки и затова може би не стоят на дневен ред, защото когато имаш толкова сериозни проблеми, за какво да ги ровиш? А те са тревожни.

Ако говорим за бъдеще на българската високотехнологична индустрия, решаващото нещо са кадрите. Талантът на тези хора определя възможността фирмите да бъдат иновативни. Иновативността е свързана с отделния човек, който работи. И ако говорим за развитие на икономика на знанието - знанието може да бъде част от организацията, но основните носители на знание вътре в една организация са хората. А когато говорим и за талант, който ви е необходим, за да имате иновативност, това означава вие да развивате определен тип мисъл и определен тип кадри. Като говорим за проблеми, това е едно от най-тревожните неща. Защото в крайна сметка ние сме имали този потенциал, все още се храним от тази инерция и съществуваме благодарение на нея, но докога ще успяваме да поддържаме тази ситуация, е много сериозен въпрос.

На фона на тези проблеми къде стои вашата фирма?

Стоян Боев:

Ние имаме потенциал. Ние сме една малка фирма от 84 души, която къде с късмет, къде с много труд, успява да се позиционира на световния пазар. Представете си какво означава за една американска фирма да получава ноухау от България. Даже имаше в "Сан Франциско хроникъл" една статия, в която се казваше "не е много лесно ние като водещи технологични играчи да получаваме ноухау от България". Нашите партньори, които преди години са гледали на нас като на евтин доставчик на труд, сега ни смятат за източник на знания. Ние точно там искаме да се позиционираме - като източник на знание. Точно тази метаморфоза претърпяват тези, с които ние се сравняваме - водещата петица на софтуерните фирми в България. Но колко дълго ще успяваме да намираме тези таланти и да ги запазваме в България е въпрос на подход и на политика. Това са сериозните проблеми и те предизвикват сериозни притеснения у нас.

Фирмите тук са важни за нашето общество. Това, което ние правим, е да повишаваме конкурентоспособността на нашите фирми и ние го правим на цени, които са многократно по-ниски от тези на западните консултанти. Важно е тази локална индустрия да се подпомага, да се развива. Информационните технологии подобряват конкурентоспособността на всички останали сектори. Който и друг сектор да се реши, че трябва да бъде приоритетен - туризъм, селско стопанство - той има нужда от ИТ и ние трябва да поддържаме тази иновативност и високотехнологично въоръжение, за да може да не се залъгваме с някакви лозунги, а да правим нещо реално. До това опират нещата. 

Какви са тенденциите в сектора на информационните технологии? В каква посока ще се развива той?

Стоян Боев:

Това, което ние виждаме и което се отбелязва, е, че се сменя бизнес моделът на предоставяне на услуги. Още преди години IBM заговориха за services on demand (услуга, когато е необходима - бел.ред.). Te имаха едно много хубаво филмче, което илюстрира тази тенденция - един висш мениджър сънува кошмар, че лети с балон високо в облаците, въздухът в балона започва да намалява и балонът тръгва да се разбива към земята, което очевидно е метафора за това как една фирма може да започне да потъва. Мениджърът се опитва да изхвърля от коша на балона неща, но не може, защото те са завинтени за коша. Той отива при своя психоаналитик и психоаналитикът му казва: "Вие искате да изхвърлите неща, но не можете, защото те са fixed (застопорени), fixed като fixed costs (т.е. постоянни разходи)".

Ще ви дам пример: Вие имате идея и искате да я развиете - ще продавате нещо през суперуебсайт, затова купувате техника и решавате да я изплащате, тоест всеки месец вие имате fixed costs - изплащате тази техника. Вашата идея по някаква причина се проваля и нямате никакви приходи, но разходите ви остават. Идеята за услуга, когато ви е необходима (service on demand), е някой друг да инвестира в този хардуер, вие да си го поръчате от него и да му кажете: "Ако някой клиент се обърне към моята програма и плати за моите услуги и съответно - за вашето време, аз колко трябва да ви платя". Той ви казва колко и съответно вие ще имате точно толкова разходи, колко трябва. Дай боже половин милион хора да се обърнат към вас за тази услуга, вие ще имате по-големи разходи, които трябва да платите, но ще платите тогава, когато на вас са ви платили, а не независимо от това дали имате приходи или не.

Това, което се случва (сега се говори за cloud computing и т.н.), всъщност е отражение на този бизнес модел. Това е технологичният израз на този модел. Идеята е вие да плащате за това, което ползвате.

Представете си, че трябва да купите една програма. Вие сте журналист и ползвате основно Word, но да кажем, че отвреме навреме ви се налага да разглеждате и снимки. До вас седи някой, който ежедневно работи само със снимки. И вие, и той трябва да платите еднаква цена, за да купите софтуер за снимки и да имате право да го инсталирате на компютъра си. Не е справедливо. Идеята е вие да плащате толкова, колкото ползвате. Ползвате всеки ден, плащате повече, но ще имате обратна възвращаемост. Ако го ползвате един път в месеца, ще плащате 22 пъти по-малко (колкото са работните дни). Ето тази идея все повече се налага в нашия свят и мисля, че това променя бизнес модела.

Цените за софтуера и софтуерните услуги все повече падат. Това налага фирмите да бъдат по-изобретателни за това как да печелят, как да предложат услуги. Най-евтината услуга е безплатната услуга. А как се създава фирма, която да предоставя безплатни услуги? Аз обичам книгата "Параграф 22", там има един бизнес модел, където Майло Майндърбайндър купува яйцата по 7 цента и ги продава по 5 цента и излиза на печалба. Общо взето тенденцията е точно такава. Вижда се, че има такива модели. Това е едното от нещата, които се случват.

Другото е стандартизацията, която се надявам, че ще се развива. Важна е изключително голямата консолидация. Големите доставчици преживяха своята метаморфоза. Традиционно хардуерни фирми (като HP, IBM) преди години, сега вече не са хардуерни фирми, а доставчици на услуги, които предоставят решения за своите клиенти.

Нещата в сектора са много динамични и затова е трудно да се види прогнозата. Виждат се отделни тенденции.

Всеки един сектор вероятно има своята мечта. В медицината например това е да се открие лечение за рака. При нас като че ли мечтата е да се създаде една интегрирана система, която да обхваща всичко. Навремето хората си мечтаеха, че това ще стане на базата на единна структура данни. Видя се, че е трудно всичко да се купи от един доставчик и така да се получи интегрираността. Сега има друга парадигма - говорим за service-oriented architecture (архитектура, ориентирана към услугите), т.е. различни програми, свързани чрез различни връзки помежду си, откъдето се получава тази интегрираност. Това вече дава резултати и, разбира се, както винаги, е една нова идея, която се представя като панацея. След време се оказва, че тя е недостатъчна и в крайна сметка се търси нещо ново.

В момента това, което в България би трябвало да се случи, е да започне да функционира електронното правителство. Трябва да се постигне една много по-голяма интегрираност на системата. Ако вземем за пример един организъм, това е все едно създаването на нервна система. Електронното правителство би трябвало да бъде нервната система. Кое е характерното за един организъм? Ако някой ви удари ръката, този сигнал се възприема от всички останали и ако трябва, вие започвате да бягате. У нас обаче информацията възниква на едно място, а другите системи казват: "Това е дясната ръка, ние сме крака, нас това не ни интересува" - в момента така работи нашата система. А всъщност това, което трябва да се случи, е информацията да се предава към всички и да се взима най-адекватното решение.

Това е вече идеята за интегрираност - един път възникнала и регистрирана информацията, да се ползва от всички. Това дава възможност не ние като фирми да даваме n на брой справки, свидетелства за съдимост, да ходим, да чакаме в съда и т.н. Тази информация я има, тя съществува в информационната система. Защо трябва аз да я предоставям на държавния служител, защо той да няма достъп до нея? Това е нещото, което би трябвало да се случи.

Ние считаме, че нивото на интегрираност може да се повиши и на базата на обработка на неструктурирана информация...

Какво ще рече "неструктурирана информация"?

Стоян Боев:

Например за числото 75, което се намира в еди коя си колонка, се знае, че означава брой служители. Тоест базата данни е структурирана по някакъв начин и лесно може да бъде интерпретирана.

Ако аз ви дам един свободен текст, това е неструктурирана информация. Идеята е как компютърът да извлече нещо смислено от неструктурираната информация. Ние имаме програми, които се занимават със семантичен анализ.

Това прави ли се вече?

Стоян Боев:

Да. Ето, да кажем, има решения, където имейлите се обработват от такива програми. Те се структурират по проблематика на групи. Например, ако някой държавен служител е в добро настроение и отговори на един от имейлите, тези програми премахват името и се опитват да отговорят на стотици такива имейли, които имат подобни проблеми и след това анализират отговорите. Като отговорите, които са положителни, тоест хората са останали доволни, никой не ги и прочита. Ако отговорите са отрицателни, те си казват: "Вижте сега, може би сме объркали нещата, защото ние сме само едни глупави програми, нека някой да вземе да прочете какъв проблем има и да се види дали не му отговаряме нещо съвсем различно".

Това звучи като автоматичните превеждащи програми в интернет, при които хем има превод, хем не е съвсем точен...

Стоян Боев:

На този етап нещата са точно така, да. Върви се в тази посока, очевидно след 3-4 години ще има голям пробив там, а сега в момента всички дълбаят и се опитват да направят нещата.

Но помислете си, в момента хората се опитват по всякакъв начин да продават на клиенти. Ето един пример: Един от начините да станете клиент е ако вие харесвате да кажем "Параграф 22", някой да разбере това нещо и да ви предложи книги, които хората, които харесват "Параграф 22", биха купили. Това се прави на базата на статистически анализ. Знае се, че ако някой купува някаква книга, да кажем "Майстора и Маргарита", той вероятно ще хареса и театралната постановка по този роман и веднага ще се направи опит да му бъде предложен билет за тази постановка. Недостатъкът на този подход е, че става дума само за известни неща. Защото той се основава на статистиката. Ако има нова книга, която е толкова хубава, колкото е "Майстора и Маргарита", няма как тя статистически да бъде предложена, защото тя не е влязла в статистиката. Това е пазар, който уточнява вече утвърдени неща. На базата на семантичния анализ може да се разбере, че новата книга е подобна по някакъв начин на това, което аз харесвам. Тогава могат да ми се предлагат неща, които са тотално неизвестни. Тези ниши всъщност вече се разработват - това са т.нар. "ниши под първите 1000". Тоест за един голям магазин са характерни, да кажем, първите 1000 заглавия, които могат да се поддържат на склад. Представете си една книга, която за 1 месец се купува от двама души и не е нещо толкова атрактивно. Такива неща вече могат да станат атрактивни, защото могат да се предоставят в електронен вариант, няма нужда да бъдат на склад, могат да се пласират. Ако има дори двама души на Земята, които да купят това нещо, защо да не направите тази печалба? Ако им предоставите десетки хиляди неща, вече вие създавате един пазар, който е еквивалентен на активния пазар, но много по-разнообразен, поради това, че удовлетворява съвсем различни вкусове. Всъщност това е интересното, което се случва, и то се случва благодарение на семантичния анализ. Развитието на този пазар е възможно.

Ние мислим, че вътре в една организация много от нещата имат такъв неструктуриран вид - получават се мейли, пишат се документи. Обработването на информацията в тези документи и свързването помежду им може би след време ще се прави от програми, които анализират съдържанието на документа. Ние в нашата фирма ги наричаме условно "трета вълна на интегрираност". Първата е на ниво база данни, втората е на базата на ориентирана към услугите архитектура и вече третата е на базата на анализ и извличане на неструктурираната информация, която се намира в документите.

Всички казват колко важен е BI (Business Intelligence), но когато нещо се рекламира, винаги има някаква уловка. В случая уловката е, че BI работи върху структурирана информация. В крайна сметка, да, вие може да анализирате всичко, за което разполагате със структурирана информация. А то не е чак толкова много. Вие разполагате със структурирана информация само в кръга от информационни системи, които ползвате. Най-вероятно тези системи се отнасят за вашето производство, за вашето счетоводство и т.н. Тоест вие можете да анализирате с BI собствената си организация, но взимането на решения е свързано не само с вашата организация, то е свързано с поведението на пазара. Ако пазарът като цяло расте с 20%, а вие растете с 5%, това не е нещо добро, макар че имате ръст. Ако пазарът намалява с 20%, а вие растете с 5%, това е супер. Тоест данните, които вие ще получите, трябва по някакъв начин да ги съотнесете с това, което става с вашите конкуренти, с пазара. А тази информация невинаги е структурирана. Ако обаче извличате автоматично информация от това, което се публикува по вестници и т.н, се получава нещо много по-същностно.

Така че, говорейки за бъдещето, ние говорим за нови бизнес модели, за поевтиняване на услугата, за плащане на това, което ползвате, а не някаква средна цена, за нови технологични неща, които ще ви дадат възможност като стъпвате в купищата информация да откривате ценни за вас информационни обекти. Така поне ние си мислим. Може нищо от това да не се случи.

Интервю на Лили Бончева, Econ.bg

Техническа подкрепа: Ралица Стоянова; редакция: Лили Бончева