Специално за Econ.bg

Интервю на Апостол Апостолов (a.apostolov@econ.bg)

Акценти

• Няколко инцидента можеха да провалят туристическия сезон;
• Анкета показва, че на всеки 100 туристи, 7 имат забележка;
• Новата магистрала до морето открива нови пазари;
• Очаквания за 10% ръст на туристите у нас, включително и заради събитията в Северна Африка;
• От кризата в Гърция губи и България;
• Гърция и Турция са далеч пред нас като туристически дестинации
• Над 200 000 косовски граждани искат да бъдат туристи в България, но не могат;

Г-н Рагин, доволен ли сте от началото на летния туристически сезон?

Благой Рагин:

Летният туристически сезон върви много добре. Още през зимата имаше индикации, че може да очакваме около 10% ръст на туристите в сравнение с миналата година. По предварителни сметки на хотелиерите, през 2011 година ще бъде направен оборот за 3-4 милиарда евро.

Има една българска поговорка, че "много хубаво не е на хубаво". В момента тече една кампания срещу туристическия бизнес. Основната вина, за да започне тази кампания, е на самите хотелиери. Направихме няколко големи гафа, които дадоха негативен медиен отзвук, както в България, така и по света.

Кои гафове имате предвид?

Благой Рагин:

Става дума за поредицата от инциденти с деца по Черноморието. В средата на юли 14-годишно момиче от Германия се удави в хотелски басейн в "Златни пясъци", след като тръбата за филтриране го засмукала. Басейнът работел незаконно. По същото време деца от Китен и Обзор бяха натровени с развалена храна по време на детски лагер. Заради тези случаи сезонът можеше да бъде тотално провален, и то заради самите нас. За наше щастие, сезонът обаче върви добре. Направих една обиколка между курортите „Албена", „Слънчев бряг" и „Златни пясъци". Видях, че хотелите са препълнени. Паралелно с това, от асоциацията направихме в курортите анкета, необходима за наши нужди. Резултатите показват, че на 100 гости, 7 имат забележки. 70% от туристите казаха, че идват на почивка у нас за втори път.

Кой трябва да понесе отговорността за трагичния инцидент с басейна?

Благой Рагин:

Този случай е много специфичен. Аз също имам басейн и не мога да си обясня как е допуснато. Всички хотели у нас имат басейни. Общият брой на съоръженията е 10 000. Според мен вина трябва да се търси от фирмата, която е внесла и инсталирала тази помпа. Нали знаете, че „след като се обърне каруцата, има 300 пътища". От друга страна, контролът по техническата изправност на всички басейни трябва да започва още от месец май. Всяко съоръжение трябва да бъде щателно проверено.

Как се отразяват на туризма у нас размириците в Близкия изток и Северна Африка?

Благой Рагин:

Не е хубаво да злорадстваме, но от обществено-политическите реформи, които започнаха в Северна Африка, печели нашият туристически бранш. 10-процентният бум на туристи, които очакваме през тази година, се дължи и на отлива на туристи от размирния регион. Нашата най-важна цел в момента е да успеем да задържим и занапред тези туристи, които са посетили страната ни.

Как се отразява кризата в Гърция върху туризма ни. Има ли отлив на гърци у нас или пък прилив на нови туристи, предпочели България пред южната ни съседка?

Благой Рагин:

На този етап от БХРА нямаме точни данни, но колегите в Сандански, Гоце Делчев и Златоград казват, че гърците са по-малко. Основна причина за това е липсата на финанси, а не защото не харесват нашите курорти. През миналата година 1 милион гърци са посетили България. Искрено се надявам след поредната „финансова инжекция" за стабилизиране на гръцката икономика, нещата да започнат да се оправят.

Темата с гръцките туристи пряко касае работата и становището на Балканския алианс на хотелските асоциации, чийто президент съм аз. В устава имаме заложена точка, която ни забранява да се занимаваме с политика, а за съседната страна, която и да е тя - да казваме „или добро, или нищо". Водени сме от идеята, че не трябва да правим антикампания за туристическия пазар на съседите. Гърците са добре дошли у нас, нека българите отидат при съседите - да видят, да сравнят и сами да направят своя избор. Толкова години искахме свободно движение на хора и капитали. Ето сега това желание вече е факт.

Относно Гърция, колкото по-бързо си оправи икономиката, толкова по-добре ще е и за нас. Няма по-хубаво нещо от това съседите да са добре. За пример ще дам една Чехия, която дели граници и туристи с Австрия и Германия. Прага прави годишно 2 милиарда евро от уикенд туризъм от съседните й страни. Пожелавам и на София да печели от балкански туристи - толкова, колкото Прага.

Всяка година традиционно разчитаме на руснаците и немците да летуват по нашето Черноморие. Кои са другите нации, които през тази година са решили да се доверят на българските курорти?

Благой Рагин:

От балканските страни основно разчитаме на гърците и румънците. При обиколката ми по Черноморието видях, че поляците, чехите и унгарците отново са избрали нашето море за почивка. С нетърпение очаквам да бъде изградена магистрала „Тракия" и да можем с основание да убеждаваме нашите унгарски колеги, че разстоянието от Будапеща до Черно море е толкова, колкото от унгарската столица до Адриатическо море. След като магистралата е готова, предвиждаме да направим един демонстрационен тур, за да се видят нейните бързина и функционалност. Все още обаче големите ни очаквания са насочени към туристическия пазар в Словакия, Полша и Украйна.

В момента водим разговори с Министерството на външните работи и Брюксел да издаваме многократни бизнес визи на турски граждани, които имат желание да правят бизнес срещи и семинари в нашите курорти. Основен проблем пред нас е косовският пазар. Над 200 000 граждани на новоучредената страна са изявили желание да посетят България, но ние не можем да им осигурим нужния престой. Имаме право да издаваме визи за по 2-3 дни, а желанието ни е срокът да бъде увеличен до месец, за да могат гражданите на тази страна спокойно да карат ски.

През тази година туристическият бранш и държавата участвахте на изложение в сръбския град Нови Сад. Няколко общини участваха с уникални продукти. Сред тях е Велико Търново с предложения за поклоннически турове, свързани с тяхната светиня свети Сава, който е бил погребан в църквата „Св. 40 мъченици". Успяхте ли да убедите сърбите, че няма да сбъркат, ако изберат за почивка България?

Благой Рагин:

Браво на вашата медия, виждам, че отблизо следите нашите изяви (смее се). Мога да ви кажа, че очакванията ни към сръбския пазар са огромни. Впрочем, туристическият ръст от близо 5%, който отчетохме през отминалата зима, се дължи основно на балканските туристи и в частност на сърбите. Изложението показа, че когато държавата, общините и браншът обединят усилията си, туристическият сектор може да бъде още по-силен.

През пролетта започнаха дискусиите за Закона за туризма. Очакванията са, че той ще бъде приет през тази есен. Запознахте ли се с проектозакона и имате ли някакви възражения и коментари към него?

Благой Рагин:

Не, нямам никакви възражения към проектозакона. Само искам да кажа, че управлението на туризма не трябва да е ангажимент само на държавата. Общините и самият бранш също трябва да участват по-активно с предложения. Само така ще имаме успешни резултати. Ако всяка страна действа самостоятелно, резултатите ще са по-слаби. В процеса трябва да се активизират заедно всички играчи на пазара. Крайно време е да се направи и едно Министерство на туризма.

В момента едни решения се взимат в Министерството на икономиката енергетиката и туризма, концесиите се дават от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Необходимо е всички лостове да се управляват от едно място.

Говори се за какви ли не кампании, не само в туризма. Една от важните обаче е за подобряване на инфраструктурата. Тази кампания е важна за сектор „Туризъм" с оглед на развитието му във вътрешността на страната. Милиони туристи се въртят в едни и същи и същи дестинации, а други - вътре в страната, остават непознати заради липсата на добри пътища до тях. Ще ви дам един пример - като пътувах преди дни до морето, разстоянието от Стара Загора до Карнобат го изминах за 3 часа и нещо, а това са само 100 километра. Друг такъв пример е отсечката от бургаския квартал Сарафово до Слънчев бряг, която се изминава за половин час, като се има предвид, че разстоянието е 10 километра.

Чуждестранните туристи в различни анкети постоянно изтъкват, че основните проблеми с туризма у нас са свързани с инфраструктурата и обслужването. Според вас какво още ни куца, за да бъдем едни гърди пред основните ни конкуренти в региона Гърция и Турция?

Благой Рагин:

Постоянно се сравняваме с Гърция и Турция. Истината е, че сме доста назад от тях. Само мога да ви кажа, че Турция прави над 22 милиарда евро годишен оборот в туризма. Гърците правят оборот по 18 милиарда евро. Дори хърватите са пред нас - с 4 милиарда евро. Ние сме на четвърто място с над 3 милиарда евро. Гърция и Турция ни бият с умението на обслужване. И в двете страни има установени традиции. Едно от нещата, които искаме да заимстваме от тях, е т.нар „лицензионен принцип". Тези, които искат да работят в сферата на туризма, да имат лиценз, който да се полоучава след минат изпит по културни познания за България и добро ниво на определен език. Тези от колегите, които не покриват тези правила, да бъдат отстранявани. Чуват се мнения, че този режим ще бъде като спирачка за развитието на туризма. Аз смятам, че въвеждането ще има оздравителен ефект.

Какви са цялостните ви очаквания за летния сезон? Имате ли притеснения преди зимния?

Благой Рагин:

За тази година съм оптимист. Използвам трибуната на вашата медия да апелирам да се направи нещо за разширението на летищата във Варна и Бургас, за да имаме още по-добри резултати. За зимния сезон знам, че добре вървят записванията. Отново ще разчитаме на българските и на балканските туристи.

БХРА създава каталог „Най-добрите хотели и ресторанти в България". Кои са най-добрите хотели и ресторанти у нас? Какви са качествата, които трябва да притежават тези обекти, за да могат да се нарекат „най-добри"?

Благой Рагин:

Това е една практика, която я налагаме вече доста години. Целта ни е да създадем една вътрешна конкуренция. Първоначално хотелите се класират от 17-те регионални структури на БХРА. Изборът на всяка една структура се обсъжда от Управителния съвет на Асоциацията. Ефектът е много голям, защото практиката показва, че спечелилите хотели се гледат постоянно под око от конкуренцията. Виждаме, че всеки отличен от нас обект с всяка изминала година е подобрил качеството на обслужването на персонала. След един месец ще е готов новият каталог с най-добрите хотели. Ще направим специална презентация за медиите и сами ще разберете за качествата, които сме отчели при номинирането.