Специално за Econ.bg

Интервю на Петя Бързилска ( p.barzilska@econ.bg )

Светлозар Желев е директор "Kнигоиздаване" в издателство „Сиела" - едно от най-големите издателства на българския пазар. По образование е историк от СУ "Св. Климент Охридски". Имал е различни занимания и професии, като преди около 13 години започва да работи в сферата на бизнеса с книги. Преди да стане директор на книгоиздаването в "Сиела" е бил завеждащ редакция "Икономика" и директор "Маркетинг".

Акценти:

• Българите все повече четат български автори
• Без реклама литературата е нищо
• Българските читатели имат вкус за качествената литература
• Имаме уникални и качествени автори
• Липсват преводачи от български на чужд език
• В България книгата е стока на лукса, но се третира от държавата като домати и краставици
  
• Държавата проявява безхаберие по отношение на литературата, културата и образованието
• Издателите у нас са заплашени от изчезване
• България е една от двете страни-членки на ЕС, в които има пълна ставка на ДДС върху книгите

Г-н Желев, четат ли българите български автори?

Светлозар Желев:

Със сигурност четат. Това според мен е едно от най-важните неща, които се промениха на пазара в последните няколко години. Много дълго време цареше тотално неглижиране на българската литература и от страна на издателите, и от страна на читателите. Издателите не вярваха, че българският читател има нужда от българска литература. Съответно не издаваха български автори. Това се промени през последните години. Ние започнахме да издаваме български автори преди пет-шест години и вече няколко от тях попадат сред бестселърите на пазара.

Ще може ли да дадете няколко имена?

Светлозар Желев:

Не са много. Със сигурност обаче са десетима. Някои от тях са Людмила Филипова, Алек Попов, Михаил Вешим, Захари Карабашлиев, Калин Терзийски, Теодора Димова и Иво Сиромахов.

Защо според Вас са интересни?

Светлозар Желев:

Трудно е да се каже, тъй като литературата е лично и интимно усещане. Мога да кажа на мен лично какво ми харесва. Трудно обаче мога да обясня публиката какво точно намира за интересно. Според мен за всеки от читателите е различно. Със сигурност обаче хората харесват Михаил Вешим и Иво Сиромахов. Според мен това е така, защото те са свежи, смешни, интересни и допринасят за едно прекрасно прекарване на времето.

Нужна и важна ли е рекламата, за да се продава една книга?

Светлозар Желев:

Рекламата е изключително важна, за да стигне една книга до по-широката публика. Ако няма реклама и хората не могат да научат за някое заглавие, то остава по лавиците на книжарниците. Без медиите литературата е нищо. Нашият труд, имам предвид на издателите и на авторите, става безсмислен.

Има ли конкуренция между издателствата за привличането на български автори?

Светлозар Желев:

Вече започва да има. Естествено всеки иска да издава нещо качествено и печелившо. Дълги години издателите не искаха да издават български автори. Сега обаче, когато видяха, че те могат да бъдат печеливши, естествено много колеги започнаха да издават българска литература. За мен това е прекрасно. Не може да има литература, без да има богатство, без да тя да се издава от много издатели и без да се инвестира в популяризирането на българските автори. Трябва да се работи от много различни страни. Едно издателство не може да се справи с това. Много години "Жанет 45" беше основното издателство за българска литература. Вече ние сме заедно с тях, но от известно време и много други колеги издават български автори.

Какъв е нормалният тираж за издавана книга от български автор?

Светлозар Желев:

За съжаление между 500 и 1000 броя. За сравнение - чуждите автори се издават в тираж между 1000 и 3000 броя.

Преиздавани български автори от "Сиела"?

Светлозар Желев:

Някои от тях, които имат по няколко тиража на книга, са Алек Попов, Михаил Вешим, Теодора Димова, Захари Карабашлиев, Иво Сиромахов.

Има ли нещо уникално в българската литература или тя се опитва да подражава на чуждата?

Светлозар Желев:

Имаме много уникални и качествени автори. Също така има много такива, които определено пишат важни и сериозни неща за българските читатели. От години се чете преводна литература. Така поради липсата на българска литература се събуди и желанието за четене на съвременни български писатели. Хората искат да четат за това, което се случва, за улиците, по които вървят, за хората, с които живеят, както и за самите себе си.

Във всяка страна националната литература е най-продаваната, като включим и световните бестселъри. Във всяка страна има национални автори, които са в топ 10 на най-продаваните книги.

Българският читател достатъчно образован ли е?

Светлозар Желев:

Достатъчно образован е като ниво на читател. За мен българските читатели са с вкус за качествената и сериозна литература. Книги, които в Щатите и Англия излизат с тираж от по 1000 броя, в България също излизат в тираж от 1000 и се продават добре. Българският читател е много по-образован и с много по-високи критерии от голямата маса на Запад.

Има ли интерес от чужбина и от чужди издателства за продаване и превеждане български автори?

Светлозар Желев:

Това е една голяма драма. За съжаление българската литература и България не присъстват на литературната карта на света. Ние сме напълно непознати. Има много малко преводи. Според едно проучване всъщност има много преводи. За съжаление обаче те не са стигнали до широката публика. Това са преводи, които не са отразени в медиите в чужбина. Всяка национална литература (нека говорим за балканската, защото са най-близко до нас) има поне по един представител, който е известен. Например Мирча Картареску от Румъния, Имре Кертес от Унгария, Исмаил Кадаре от Албания, няма да споменавам сръбски автори, защото са много. Всяка държава има известен в чужбина автор. Ние нямаме нито един. Няколко български автори са известни само в един ограничен кръг на академичната общност. Всички ги знаем - това са Георги Господинов, Людмила Филипова, Алек Попов и т.н.

А защо става така? Защо например на се превеждат български автори на английски език?

Светлозар Желев:

По принцип английският език е най-затвореният език за издаване. В САЩ и Англия излиза само около 3% годишно преводна литература от целия им пазар. С английския език е най-трудно. Това се отнася за всички автори, не само за българските. Разбира се, ако си преведен на английски, ще бъдеш преведен и на всички останали езици.

На нас по-скоро големият ни проблем е стъпването на пазари, които са много отворени към преводната литература. Такива са френският, немският и италианският пазар. Нас обаче ни няма там. Най-големият проблем е липсата на преводачи от български на чужд език. Нито авторите, нито издателите могат да променят това. Единственият начин това да стане е с една сериозна държавна политика.

В Италия имаше 11 катедри, в които се преподаваше български език. Сега са само две. Заменени са от катедри по гръцки и руски език. Двете държави наливат много пари езикът им да бъде популяризиран и да се подготвят преводачи. Ние губим позициите си и няма да останат хора, които ще могат да превеждат от български на чужд език. Във Франция има само едно единствено име - Мари Врена, която превежда от български на френски и това е. Както беше казал един мексикански преводач: "Има много начини да умреш от глад и един от най-лесните е да бъдеш преводач от български език".

Преводачите в отделните страни са мост, с който може да се популяризира българската литература. Ако държавата не направи нещо в тази насока - чрез държавни програми, чрез резиденции, които да бъдат канени в България, няма как българската литература да излезе навън. Тя винаги ще си остане битова и домашна. Това е проблем на държавна политика, която в момента и не съществува...

Какво трябва да се направи от държавата, за да се популяризира българската литература и дали е необходимо?

Светлозар Желев:

Със сигурност е необходимо. За съжаление всички социологически проучвания говорят за това, че българската литература не е първият избор на хората. Това е проблем. Не казвам, че трябва задължително да се чете българска литература. Но според мен има достатъчно качествени автори, които са на световно ниво. Те трябва да бъдат четени. Имаме автори, които са изключително важни и приятни. Те могат да дадат на читателите много прекрасни усещания. Освен това тази литература е писана за нас. Литературата е писана от хора, които имат същия манталитет, същите разбирания, същите гледни точки като нас. Нормално е ние да разбираме българската повече от която е друга литература. От тази гледна точка четенето на български автори трябва да бъде стимулирано.

Как избира издателство "Сиела" да издаде книга на български автор?

Светлозар Желев:

По абсолютно същия начин както и при избора на чужд автор. Текстът се проучва, чете. При положение, че редакторът хареса текста, го предлага на редакционен съвет, който се състои от всички редактори, редакционен съвет и представители на книжарниците. Така се взима решение дали да се издаде книгата. Всичко тръгва от там, че редакторът трябва да бъде изкушен.

Отрази ли се кризата на българския пазар?

Светлозар Желев:

Изключително много. За съжаление в България книгата е стока на лукса. Въпреки това цените на книгите в България са най-ниските в Европа. България обаче е една от двете страни-членки на ЕС, в които има пълна ставка на ДДС върху книгите. Също така тук имаме една от най-високите себестойности на книги поради ниските тиражи. Цената на книгите е висока за българския читател и книгата за съжаление е елемент на лукса. Например, ако се намали данъчната ставка, това може да се промени. Цяла Европа е на диференцирана ставка на книгите. Някои страни по време кризата се опитаха да въведат пълния данък върху книгите. Те обаче до шест месеца отново върнаха преференциалните си ставки.

Нещо трябва да се разбере. Все още книгата и текстът са единственият начин да се предава знание. Ако това не бъде подпомагано от държавата, дори не говоря за директни субсидии, ще загубим много. Става въпрос за създаване на подходяща обстановка. В Сърбия наемите на книжарниците са абсолютно редуцирани, за да може тези обекти да бъдат запазени и в тях да се продават книги. Въвеждането на данъчни облекчения и преференциални ставки също са част от една добра държавна политика. В България това не се прави. Държавата проявява безхаберие по отношение на литературата, културата и образованието.

Тоест книгата е третирана като обикновена стока, наравно с другите?

Светлозар Желев:

Дори по-зле. Ние не сме достатъчно голям данъкоплатец. Не сме достатъчно важни. Естествено книгата се третира като домати и краставици. За съжаление всички имат нужда от домати и краставици. А от книги - не.

Как виждате бъдещето на българския книжен пазар и българската литература?

Светлозар Желев:

Аз съм изключително песимистично настроен, що се отнася до българския книжен пазар и българската литература, като се вземе предвид държавната политика.

Хората ще продължават да пишат. Дали обаче ще има издатели, които да инвестират в тях, е спорно. Най-важният разбира се е авторът. Издателят предава добавена стойност - корекция, редакция, маркетинг и др. Разбира се важен е и търговецът. Издателите обаче, които са свързващото звено, са заплашени от изчезване. Ако някой си мисли, че това е изключително переспективен бизнес, се лъже.

Искаме да поддържаме по-ниски цени на книгите. Ние обаче не можем да пестим от хартия и от печат. Ние няма как да пестим от данъци заради пълната ставка на ДДС. Единственото, от което се пести, е човешкият труд. Не плащаме достатъчно на редактори, коректори и преводачи и ги губим. Голямо количество качествени преводачи отидоха да работят в чужбина. Ако продължим по този начин, според мен ние до 20 години ще изчезнем.