Спредът между лихвите и депозитите в развитите страни е 1%, докато в страната ни възлиза на около 5% към настоящия момент.

Когато сравняваме спреда у нас и в развитите страни обаче, трябва да се има и нещо друго предвид. Банките не печелят само от спред, но и от такси и комисиони, коментира Емил Вучков, директор "Продуктова и пазарна политика" в "МКБ Юнионбанк", по време на банковия панел на форума "Шумът на парите", който се проведе вчера с медийната подкрепа на Econ.bg.

"Но докато в страните, където оперират на 1% спред, всички разплащания на фирми минават през банките, всеки човек получава цялата си заплата в банка и хората ползват кредитна карта, дори когато си купуват вестници, ние сме много далеч от това ниво", допълни Вучков.

И когато това се случи тук, банките ще имат достатъчно допълнителен ресурс, като приходи от такси и комисиони, за да могат да си позволят да работят при такъв спред.

Преди около половин година беше достатъчно просто да се рекламира някакъв кредит, например ипотечен. Днес банките започват да се диференцират по определени условия. Не е достатъчно само да се рекламират кредит, но и допълнителни услуги.

Освен лихвените проценти е важно и какви застраховки се случват, стана модерна застраховката безработица, по-нисък процент за първата година и др.

"В момента банката ни предлага гъвкавост, не само свързана с лихвения процент, практика, която се прилага от почти всички банки, които в момента са активни на този пазар", коментира Вучков.

Ако трябва да разбием лихвата по един кредит, тя се състои от цената на ресурса и надбавка, която се определя от факта, че банката трансформира краткосрочни и дългосрочни фактори и някакъв риск.

В момента цената на ресурса върви бавно надолу, както сочи статистиката. Рискът пред фирмите и физическите лица също върви надолу, така че обективно е цената на кредитите да върви надолу.

Интересно е, че цената на ипотечните кредити е на нивата от 2006 година и с 1% по-висока от цената от 2007 година. Един процент разлика в лихвата се равнява на около 40-50 лева за един среден кредит. Фирмените кредити също са достигнали нива от 2005-2006 година, които са едни доста добри нива.

Очаквам спекулацията с "високите лихви" да изчезне, като лихвите са при едни доста добри нива.

Разбира се, мениджмънтът е от изключително значение за една фирма. Дали той има достатъчно опит в бизнеса и възможността да осъществи успешно инвестицията, за която се кандидатства за кредит.

На второ място е дали фирмата е достатъчно добре капитализирана, какъв е балансът, как се е развивала в последните години, как се развива в кризата.

Не се очаква невероятен ръст на печалбите или продажбите, но наистина фирмите, които са с опитен мениджмънт съумяват да запазят капитала си макар и в условията на намалени поръчки и продажби.

И ако фирмата предлага някакъв размер на самоучастие, е почти сигурно, че тя ще получи кредит. Това важи и за строителните фирми.

В сектора нещата могат да се разделят на две. Една част са фирми, които са се занимавали с нещо друго, чули са, че от строителство се печели и решили и те да строят. Голяма част от тях имат проблеми и загубиха основния си бизнес.

Тези с традиции с добър мениджмънт обаче, нямат проблеми. Много от тях са се насочили към инфраструктурни проекти и продължават да работят.

Още от форума "Шумът на парите":

Трябва да се създаде застрахователна култура на българите

Взаимните фондове са твърде малко у нас

Българският капиталов пазар - грешен имидж и липса на ликвидност

Банковите печалби не стимулират външни инвестиции в системата