Според окончателните данни от Преброяване 2011 към 1 февруари 2011 г. населението на България възлиза на 7 364 570 души. В това число влизат 3 777 999 жени (51.3%) и 3 586 571 мъже (48.7%). Спрямо последното преброяване преди 10 години броят на хората у нас е намалял с 564 331 души при средногодишен темп на намаляване 0.7 на сто.

В сравнение с представените през април предварителни данни се оказва, че хората у нас са с над 13 хил. души повече. Този факт може да се обясни с това, че в днешните данни са включени и анкетните карти, които бяха попълвани с помощта на преброители, а не само картите, попълвани в интернет.

По повод работата, която е била свършена, изпълнителният директор на Националния статистически институт (НСИ) Мариана Коцева коментира, че на ден служителите на института са обработвали средно около 140 хил. въпросника - 84 хил. карти, свързани с населението, и 55 хил. карти, свързани с жилищата. Тя отчете също така, че България е първата страна в ЕС, която представя окончателни данни от преброяването. Повече информация за това, както и за предишните преброявания, може да бъдат намерени на специален сайт. Там са налични както данни от Преброяване 2011, така и сравнителни таблици по години от предишни преброявания.

Население по области. Демографски тенденции

В област София живеят най-голям процент от хората в страната (17.5%) - 1 291 591 души, следвана от Пловдив - 683 027 души, и Варна - 475 074 души. На обратния полюс - с най-малко население, е община Видин със 101 018 души. Според представените данни една трета от хората живеят в седемте най-големи града, които са с население над 100 хил. души. Вторият по големина град е Пловдив - 338 153 хил. души, следван от Варна - 334 870 души. За периода между двете преброявания се е увеличило населението само в областите София (столица) и Варна - съответно със 120 749 души и 13 061 души.

Директорът на дирекция "Демографска и социална статистика" в НСИ Финка Денкова отчете и потвърди тенденцията за демографско остаряване, изразяваща се в намаляване на населението под 15 години и увеличаване на това над 65 години. Процентът на първите е намалял от 15.3 през 2001 г. до 13.2 сега, докато процентът на хората, които са в пенсионна или предпенсионна възраст, се увеличава от 16.8 до 18.5%. Видин, Габрово и Монтана са областите с най-много застаряващо население (съответно 25.5, 24.4 и 24.4 на сто). Най-нисък е делът на това население в областите Благоевград, Варна и София - 16%.

Две трети от намаляването на населението се дължи на застаряването, обясни още Денкова. Останалата една трета е причинена от емиграцията. "Според представените данни на 100 души, излизащи от трудоспособна възраст, се падат 70 души, които влизат в трудоспособна възраст през 2011 година", каза тя. Само преди десет години съотношението е било 100:124.

Вероизповедание, самоопределение и майчин език

Най-голям процент от хората по време на проведеното през февруари преброяване са се самоопределили като българи - 84.8 на сто (5 664 624 души), следвани от тези, които са се самоопределили като турци - 8.8 на сто (588 318 души), и самоопределилите се като представители на ромския етнос - 4.9 на сто (325 343 души). Според данните единствено при самоопределилите се като роми се отчита увеличение.

Над 53 хил. души са отказали да се самоопределят, а 235 души са се самоопределили като принадлежащи към две етнически групи. По този повод от Националната статистика изразиха очакване броят на хората, които се самоопределят към две етнически групи, да се увеличава занапред.

Вероизповедението е въпросът, на който най-много от анкетираните не са отговорили - 21.8%. Най-висок е делът на младите възрастови групи и неотговорители в областите София (столица), Пловдив и Варна. Иначе в България най-разпространени са източноправославното християнство, изповядвано от 4.374 млн. души, мюслюманството (577 139 души), и протестанството (64 476 души).

Двата основни майчини езика в България са български и турски - те се говорят от над 94% от хората. Броят на хората, горещи български като майчин, е 5.659 млн. души, а броят на тези, говорещи турски, надхвърля 605 хиляди.

Семейно положение и образователна структура

През последните 10 години броят на женените/омъжените българите е намалял за сметка на тези, които живеят на семейни начала, без да са сключили брак. По този повод изпълнителният директор на НСИ Мариана Коцева отчете, че 70% от сънародниците ни, които живеят заедно без брак, са на възраст между 16 и 39 години. Това според нея показва смяната на поколенията и разликата в нагласите по отношение на брака между хората до 40 г. и тези над тази възраст. Като проценти - през 2001 г. 4% от българите са живеели без брак, докато през 2011 г. този дял се е удвоили и е достигнал 8 на сто.

От данните, събрани по време на тазгодишното преброяване, става ясно, че броят на хората с висше и средно образование се е увеличил за сметка на тези с основно и по-ниско. Към началото на месец февруари тази година всеки пети българин е висшист (19.6% от всички или 1.385 млн. души). В сравнение с предходното проучване процентът на висшистите се увеличава с 5.5 на сто. Лицата, завършили средно образование, съставляват 43.4% от всички (или 2.990 млн. души).

Неграмотните лица са 112 778 души - от самоопределилите се като българи 0.5 на сто са неграмотни, при турската етническа група този процент е 4.7, а при ромската - 11.8.

За първи път при настоящото преброяване е включена категория "никога непосещавали училище". Броят на тези лица е 81 хил. или 1.2% от населението на възраст 7 и повече години.

Жилищен фонд и битова осигуреност

Общият брой на жилищата в България е 3 887 076. По-голямата част от тях се намират в градовете - 2 556 544 (66% от жилищния фонд). Населеността на жилищата намалява с 0.2 процентни пункта в сравнение с изследването от 2001 г. - от 2.1 на 1.9.

Практически във всяко жилище има телевизор, готварска печка и хладилник. Това стана ясно още днес от представените данни. В жилищата на 54.1% от хората от градовете има компютър, за селата този процент е 18.1. Що се отнася до достъпа до интернет, той се използва от 51.4% от хората в градовете и 16.4 на сто от тези в селата. Сателитни чинии имат 22% от жилищата. За сравнение, през 2001 г. този дял е бил 6 на сто.

Отоплението на жилищата се осъществява основно на въглища (57.9%) и електричество (26.2 на сто).