41.3 на сто от българите са в риск от бедност или социално изключване по данни към 2015 г. Това е най-високият процент в Европейския съюз (ЕС) при средно ниво за блока от 23.7 на сто. Една трета нямат средства да покриват основни нужди за нормален живот.

Това гласи последното издание на Индекса за социална справедливост за 2016 г. на института "Бертелсман". В него България се нарежда на 26-о от общо 28 страни членки.

Освен това по 2 от общо 6 измерения на социалната справедливост страната заема последното място. Това са превенцията на бедността, социално приобщаване и липса на дискриминация.

Авторите на изследването изтъкват като плюс ниския размер на външния дълг (26.9% от БВП за 2015 г. при средно за Европа от 87.4 на сто) и стриктната фискална политика, която държи дефицита близо до 3% от БВП.

В същото време България е сред страните, отделящи най-малко средства за наука и иновации.

"Няколко последователни правителства разчитат основно на преки чужди инвестиции и фондове на ЕС, за да генерират икономически растеж...Субсидии за иновативни стартъпи са налични почти изцяло само чрез ЕС."

Според "Бертелсман":

- 34.2 на сто от българите не разполагат с достатъчно средства, за да покриват всекидневните си нужди (например отопление за апартамента или телефон). От населението в риск най-тежко засегнати са възрастните и децата

- В групата на пенсионерите 51.8% са в риск от бедност, а 40.9% от тях понасят сериозни материални лишения

- При децата и младежите ситуацията е сходна – 43.7 на сто от тях са в риск от бедност или изключване – второто най-високо ниво за ЕС.

"Бертелсман" отчита, че от 2008 г. в страната все пак има подобрение и според авторите на доклада има сериозен спад на броя на хората в риск сред малцинствените групи и населението като цяло.

От института посочват, че най-тревожна е ситуацията с децата и младежите. Страната е на второ място ("изпреварвана" само от Словакия) по значението на социоикономическите фактори върху представянето на учениците в тестовете PISA. От "Бертелсман" припомнят, че сериозен процент от младежите отпадат от образованието – 13.4 на сто от групата на 18-24-годишните през 2015 г. За сравнение - в Хърватия тази група е 2.8 на сто и 5 на сто в Словения.

"Затова не е изненадващо, че делът на хората, които нито учат, нито работят в България, е сред 5-те най-високи в ЕС", пише в доклада. По данни към миналата година 24% от младежите между 20-24 години в България не са се занимавали с нищо.

Броят на работещите бедни в Европа расте

Изследването на "Бертелсман" отчита като положителна тенденция увеличаването на заетостта спрямо пика на финансовата криза през 2013 г. В същото време обаче расте и броят на работещите бедни. В частност ефектите от икономическото възстановяване не успяват да облагодетелстват децата и младежите. Най-застрашени са те в страните от Южна Европа.

Въпреки че заетостта расте и безработицата намалява, тя все още е над нивата отпреди кризата през 2008 г. (9.6 на сто през 2015 г. при 7.1 на сто през 2008 г). Същото е в сила и за младежката безработица – 20.4% през изминалата година при 15.6 на сто за 2008 г.

Близо 1 на всеки 4 граждани на ЕС е заплашен от бедност или социално изключване (118 милиона души или 23.7%). Най-висок е делът на тези граждани в България (41.3%), Румъния (37.3%) и Гърция (35.7%).

Най-нисък е делът на хората, заплашени от бедност в Чехия (14%), Швеция (16%), Финландия и Холандия (16.8%).

Като тревожна тенденция от "Бертелсман" отчитат и увеличаването на работещите, застрашени от бедност. През 2015 г. те са били 7.8% средно за Европа при 7.2 на сто през 2013 г. Причините за този феномен са например разрастването на сектора на нископлатените длъжности и разделението на трудовите пазари на редовни и нетипични форми на заетост.

Във всички 28 страни - членки на ЕС, възможностите за децата и младежите за социално включване остават под нивата от преди кризата. 26.9 от хората на възраст до 18 години са в риск от бедност или социално изключване. Особено тежко е положението в пострадалите сериозно от финансовата криза страни като Гърция, Италия, Испания и Португалия, където всяко трето дете е в риск. 

В реални числа това означава, че спрямо 2008 г. броят на застрашените деца и младежи е нараснал с един милион в четирите изброени държави. Особено драматична остава ситуацията в Гърция.

Наред с това страните от Южна Европа са изправени и пред друг проблем: феноменът на младежите, които нито учат, нито работят. При средно за ЕС ниво от 17.3% сред групата на 20-24-годишните в Италия делът им е 31.1%, в Гърция 26.1%, а в Испания – 22 на сто.