От началото на януари турската лира загуби 9% от стойността си. Това развитие съживява мрачните спомени за турската финансова криза от началото на новото хилядолетие: през 2001, след драстично обезценяване на лирата, страната изпадна в тежка криза, която продължи няколко години и бе преодоляна благодарение на строги финансово-политически мерки.
Ето, че сега последните политически сътресения в Турция и отслабващият икономически ръст отново подкопават доверието. Пред ДВ турски компании изразиха безпокойството си от това, че сривът на лирата застрашава инвестициите и икономическия растеж. През третото тримесечие на 2016 турската икономика отбеляза спад - за първи път от кризисната 2009 година насам, коментира Дойче веле.
Играта с лихвите
Очакваното повишаване на лихвите в САЩ и докладът на рейтинговата агенция "Мудис" за проблемите на турската икономика доведоха до рекордно обезценяване на турската лира: на 9 януари стойността ѝ падна до 3,77 за един щатски долар. На следващия ден отрицателното развитие се запази и лирата падна до 3,89 спрямо долара (4,07 за 1 евро). За сравнение: миналото лято курсът се движеше под 3 лири за долар.
Турската лира е под натиск поради различни причини. От една страна - заради растящите регионални напрежения, а от друга - поради политическата нестабилност в страната след потушения опит за преврат миналото лято. Друг фактор е растящият курс на американския долар след изборната победа на Доналд Тръмп.
Всъщност турската лира отбеляза спад и в стойността си спрямо валутите на други страни с бързорастяща икономика.
Преди няколко дни турската Централна банка се намеси и разхлаби предписанията за валутните резерви - на турските банки им беше разрешено да държат по-малки резерви в долари и да продават валута. Само от тази мярка във финансовата система на страната бяха вкарани 1,5 милиарда долара. Само че това не доведе до успокояване на ситуацията. Затова и Централната банка обяви предприемането на още мерки.
С цел стабилизиране на валутния курс, през ноември 2016 турската Централна банка вдигна основния лихвен процент - за първи път от почти три години насам. И тази мярка обаче не помогна много, затова пък засили призивите за по-строга парична политика. Президентът Реджеп Ердоган, който в миналото се представяше за "враг на лихвите" и иска да стимулира икономиката именно с ниски лихви, разкритикува остро повишаването на основния лихвен процент и засили натиска срещу Централната банка.
Според икономиста Шакир Туран от банка "Одеа", обезценяването на лирата се дължи на повишаването на лихвите. Той смята, че ако не бъдат предприети мерки за стабилизиране на валутния курс, през следващите няколко тримесечия икономическият ръст ще бъде изцяло стопиран, а инфлацията би могла да достигне двуцифрени стойности. В момента 1 евро струва 3,97 турски лири .
Правителството си търси виновници
Турските власти вярват, че виновни за сегашните проблеми са чужди сили. Вицепремиерът Нуретин Джаникли например коментира оценката на "Мудис" за проблемите на турския банков сектор така: "Няма рационални причини за тази оценка. А след като няма нищо рационално в нея, значи е субективна. Това си е атака срещу нас."
На 9 ноември рейтинговата агенция "Мудис" обяви, че инвестиционният климат в Турция като цяло се влошава и прогнозира, че през тази година печалбите на банките ще се свият заради спадналото кредитиране. И Чемил Ертем, съветник на президента Ердоган, е убеден, че вина за това имат чужди сили. Пред Анадолската информационна агенция той е казал следното: "Спадналото търсене на валута е спекулативно и е работа на чужди страни. Свидетели сме на операция за обезценяване на турската лира."
Частният сектор е силно притеснен от актуалното развитие. Според турските предприемачи, слабостта на лирата е най-голямата пречка пред инвестициите. Президентът на Браншовия съюз на фирмите-износителки на текстил и облекло Хикмет Танриверди изтъкна пред ДВ, че компаниите, които имат задължения в чужда валута, ще отбележат огромни загуби.
Несигурността пречи на бизнеса
Според Али Кибар, председател на концерна "Кибар холдинг", от 20 години партньор на южнокорейския автомобилен гигант "Хюндай", действията на турските власти също са допринесли за девалвацията на турската лира. След неуспешния опит за преврат турското правителство предприе арести и сред турските бизнесмени като конфискува активите на задържаните. Това се случи малко след като президентът Ердоган се закани на фирмите, свързвани с живеещия в САЩ ислямски проповедник Фетхуллах Гюлен. Ердоган обвинява именно него за организирането на неуспешния преврат.
"Дори и да бъде отменено извънредното положение, несигурността ще продължи да тормози бизнеса. Не знаем дали няма да продължат конфискациите, нито как ще се отрази на фирмите това, че в ръководствата им бяха вкарани представители на държавата. Важно обстоятелство са също така и обсъжданите в парламента промени в конституцията. Бизнесът се нуждае от атмосфера на доверие", казва за ДВ Кибар.
Миналата седмица турският парламент реши да продължи дебатите по конституционната реформа, която би превърнала Турция в президентска република и би разширила властта на президента Ердоган. Противниците на турския президент го обвиняват, че се стреми към авторитарно управление. След неуспешния опит за преврат от юли 2016, повече от 100.000 души в страната останаха без работа - те бяха уволнени или освободени от длъжност, а около 40.000 арестанти очакват в затвора началото на съдебните процеси срещу тях.
