Срещата на високопоставени представители на правителството и на силите за сигурност в България може да има широки последици за ливанската групировка “Хизбула”, пише американският вестник "Ню Йорк Таймс", цитиран от БГНЕС.
Засилват се очакванията, че българските власти ще потвърдят наличието на връзка между “Хизбула” и самоубийствения атентат през юли 2012 г., при който загинаха петима израелски туристи и българският шофьор на автобуса, а десетки други бяха ранени в Бургас.
Според експерти установяването на участие на “Хизбула” ще принуди ЕС да преосмисли дали да определи групировката като терористична организация, както САЩ и Израел призоваха. До момента
съюзът смяташе, че независимо от дейността на “Хизбула” в Близкия Изток, тя не представлява заплаха за Стария континент.
Хиляди членове на групировката и нейни поддръжници действат в Европа, ползвайки се в повечето случаи с неограничена свобода, събирайки пари, които след това се връщат в
Ливан.
Определянето на групировката като терористична организация поставя на преден план трудни въпроси за Европа - наппример как да се справи с нейните поддръжници, както и вероятната
конфронтация, която правителствата от ЕС се стремяха да избегнат.
"Има цялостен страх, че ако вдигнем прекалено голям шум по този въпрос, “Хизбула” може да удари отново и този път може би не срещу израелски туристи", коментира Зилке Темпел, главен редактор на германското списание за външна политика "Интернационале политик".
Значението на определението на “Хизбула” подлага на изключителен натиск българските власти, които биха искали да запазят силни връзки както с Израел и САЩ, смятащи организацията за терористична, така и с европейските си съюзници като Франция и Германия, които не я смятат за терористична организация.
Българските власти запазват умишлено мълчание повече от шест месеца след атентата.
"Те трябва да посочат име и да заявят кой стои зад атентата", казва Димитър Бечев, директор на българския офис на Европейския съвет по външна политика. "В същото време
те не искат да са сами. Каквото и да кажат, то ще има последици не само за България, но и за ЕС като цяло", допълва той.
Говорителят на канцеларията на президента Веселин Нинов заяви, че вътрешният министър Цветан Цветанов се очаква да "обяви резултатите от неокончателния доклад за напредъка на
разследването на атентата в Бургас" днес след срещата на Консултативния съвет по национална сигурност при президента, включващ премиера, водещи министри от правителството и
представители на армията и силите за сигурност. Нинов не уточни дали отговорните за атентата или тяхната самоличност ще бъдат разкрити.
Българските власти са съвсем наясно за залозите и без значителното лобиране на по-големите държави членки на ЕС, които биха предпочели да не се занимават с проблема с
"Хизбула".
"Това не е кампания", казва Филип Мисфелдер, водещ член на германската Християндемократическа партия и говорител по външната политика на партията в парламента. "Някои германски
високопоставени представители изпуснаха някоя друга дума", допълва той.
Според Мисфелдер обаче отношението към “Хизбула” постепенно се променя. "Ясно е, че те са подтиквани от Иран и дестабилизират региона. Групата, която смята, че “Хизбула” е
стабилизиращ фактор, намалява", отбелязва Мисфелдер.
Двойствения характер на групировката, както западните разузнавателни агенции наричат организацията и политическото й крило, занимаващо се със значителни социални проекти,
включително училища и здравни клиники, трудно може да се отрече.
“Хизбула” е значим политически играч в Ливан и много европейски официални представители са особено обезпокоени от нарушаването на статуквото заради продължаващата гражданска война в Сирия.
Само в Германия беше установено, че около 950 души са свързани с организацията към 2011 г. Групировката винаги е била смятана за доброкачествена
сила, въпреки че оценките за опасността, която представлява, варират значително.
Омид Нурипур, член на Бундестага и говорител на Зелената партия по въпросите на сигурността, заявява, че от години се противопоставя на определянето на “Хизбула” за терористична
организация.
"При сегашната ситуация със Сирия смятам, че сега е моментът да изолираме “Хизбула"”, заяви Нурипур. Но Франция остава държавата членка на ЕС, която има най-силен
ангажимент в Ливан и в Сирия и е с най-тежката дума при определянето на европейската политика към организацияна, казва Франсоа Ейзбур, специален съветник на Фондацията за стратегически изследвания
в Париж.
"Французите опитват, доколкото е възможно, да избегнат политическа дестабилизация и радикализация на Ливан. Определящ фактор във Франция е ситуацията в Ливан и политиците в
Ливан. Франция е съвсем наясно, че “Хизбула” е терористична организация", допълва той.
Холандия вече определи "Хизбула" за терористична организация. Великобритания смята за терористична организация само военното крило на групировката, разграничавайки го от
политическото крило. САЩ и Израел говорят най-открито за връзките на групировката с насилието и с Иран.
"Бих определил Хизбула като най-мощната терористична организация в света, която е много дисциплинирана", казва Майкъл Чертоф, бивш министър на вътрешната сигурност при президента Джордж У.
Буш.
Веднага след атентата в Бургас израелският премиер Бенямин Нетаняху обвини Иран и "Хизбула". Малко след това американски официален представител, пожелал да остане анонимен, заяви,
че Техеран давал широки указания на “Хизбула” да напада израелски мишени при благоприятна възможност.
Малко след атентата премиерът Бойко Борисов нарече групировката зад него "изключително опитен" екип и определи атаката като заговор на много хора, а не акт на един човек.
Представител на силите за сигурност на страната заяви, че има "ясна индикация, сочеща към “Хизбула”".
Но за момента българските власти се въздържат да обвинят официално ливанската групировка. Шест месеца минаха без те да посочат официално извършителя на атентата. "Имайки
предвид, че политическите последици надхвърлят българските граници, съвсем разбираемо е, че те играят за време", казва Бечев.