В периода 13-15 декември 2005 г. Българската стопанска камара проведе експресно социологическо проучване сред 300 мениджъри и собственици на фирми, членове на камарата. Проучването обхвана всички сектори на икономиката, както и различни по големина предприятия – големи, средни и малки.

Като цяло, фирмите оценяват изтеклата 2005 г. като успешна за тяхната дейност – само 3 процента от анкетираните са заявили влошаване на състоянието на своето предприятие.

76 процента от фирмите са увеличили продуктовата си листа, а 79 процента предвиждат да направят това през 2006 г.

Положителна е тенденцията и по отношение на износа – 62 процента от фирмите са увеличили износната си листа, а 72 процента очакват подобна тенденция и през следващата година. Външнотърговската ориентация на фирмите е преобладаваща – 72 процента от тях са осъществили износ през настоящата година, а 28 процента са работили само за вътрешния пазар. Необходимо е да отбележим, обаче, че част от тези 28 процента са фирми от финансовия сектор (банки), които по презумпция не изнасят стоки и услуги.

Изключително нисък е процентът на фирмите, отделящи адекватно внимание на обектите на интелектуална собственост за просперитета на фирмата и за повишаване на нейната конкурентоспособност. Едва 11 процента от анкетираните са инвестирали в придобиване на обекти на индустриална собственост – патенти, марки, дизайни и т.н.

По отношение на бизнес средата, като най-големи пречки за осъществяване на стопанска дейност анкетираните посочват:

• Високото осигурително бреме: повече от една-трета от фирмите (34 %) очакват сериозно намаление на осигурителната тежест;
• Бюрокрацията е пречка пред дейността на всеки четвърти предприемач (24 %);
• Нелоялната конкуренция затруднява всеки пети (21 %);
• Липсата на квалифицирана работна сила също е проблем за 21 % от фирмите;
• Лошата нормативна уредба пречи на 20 процента от анкетираните;
• Високите данъци – на 19 процента;
• Ниско качество на административното обслужване – на 17 процента от фирмите;
• Корупцията остава на едно от последните места с 11 %, което е положителна тенденция на фона на сериозните нива през предходните години;
• Тромавата и неефективна съдебна система създава проблем за 9 процента от предприемачите;
• Едва 8 процента се оплакват от нелегалния внос.

Предстоящото присъединяване към Европейския съюз предполага достигането на определени стандарти на производството в областта на екологията, безопасните и здравословни условия на труд и санитарно-хигиенните условия. Около една-четвърт от анкетираните (27%) декларират, че пред тях подобни проблеми не стоят, едва 6 процента вече са инвестирали в подобни изисквания, а една-трета (между 24 и 34 %) заявяват, че им предстои решаването на такива проблеми.  През 2006 г. 30 процента възнамеряват да инвестират в екология, 18 процента – за санитарно-хигиенни изисквания, и 34 процента – за постигане на безопасност и здраве при работа. Що се отнася до осъществените към момента инвестиции, едва 6 процента декларират, че са вложили достатъчно средства в екология, 18 процента – в условия на труд, и 27 процента – за постигане на санитарно-хигиенните изисквания.

Важен елемент от недобрата конкурентоспособност на икономиката ни е високата й енергоемкост. И тук е твърде малък процентът (6%) на анкетираните, които декларират достатъчни по обем инвестиции за постигане на енергийна ефективност на производствената си дейност, 30 процента възнамеряват да сторят това през 2006 г., 37 процента осъзнават необходимостта от подобни инвестиции, но все още не ги планират, а 27 процента не смятат този проблем за стоящ пред тях.

По отношение на международната ценова конюнктура едва 6 процента от анкетираните заявяват, че  високите стойности на петрола и неговите производни не са се отразили на тяхната дейност. Според 43 процента влиянието е съществено, а още 36 процента го определят като незначително. Половината от предприемачите очакват и през следващата година проблемите с цените на петрола ще продължат. За предприятията от сферата на преработка на метали (особено - цветни метали) съществува един много важен фактор, определящ успешната им дейност - ръстът на борсовата цена на суровините. Част от анкетираните декларират, че на този етап динамиката на растежа на цената на суровината е много голяма, влияе изключително негативно върху дейността на фирмите от сектора и рязко свива пазара на произвежданата от тях продукция.

Един от сериозните проблеми на българската икономическа среда е големият обем на просрочените междуфирмени задължения – проблем, който ясно се откроява и от настоящото анкетно проучване. Повече от половината (55%) от анкетираните декларират, че имат просрочени несъбрани вземания от контрагенти, като едва 11 процента от тях биха се обърнали към съда за събиране на вземането, а 38 процента разчитат на досъдебно споразумение. Половината от анкетираните (51%) са готови да приложат неформални методи за справяне с този проблем – 31 процента биха продали вземането, а 20 процента са склонни да го преобразуват в собственост.

Кредитната експанзия през 2005 г. се отразява съществено и на стопанските субекти – 61 процента от фирмите са ползвали банкови кредити за финансиране на дейността си. Същият процент (61%) планират да ползват кредити и през следващата година, а още 30 процента все още обмислят подобна възможност. Едва 9 процента не възнамеряват да се обърнат към банките за финансиране на дейността си.

Тревожен факт е мнението на повече от една-трета от анкетираните (36-37 %), че нивото на престъпност и корупция се е увеличило през последната година, а според още 36-43% не е настъпила промяна спрямо 2004 г. Едва 6 процента смятат, че престъпността е намаляла, а 21 процента се въздържат от оценка.

Според всеки пети бизнесмен (24%) делът на сивата икономика е намалял през 2005 г., 52 процента, обаче, смятат, че не е настъпила промяна. Като източници за съществуването на неформалната икономика анкетираните посочват: корупцията сред контролиращите държавни органи (31%), лошият административен контрол (26%), високата осигурителна тежест (20%), лошата бизнес култура (18%), нелегалният внос (18%) и некачественото законодателство (13%).

С цел свиване дела на сивата икономика представителите на бизнеса предлагат сериозно да бъде намалена осигурителната тежест (22%), подобряване на административния (20%) и на митническия (15%) контрол, и въвеждане на задължителна регистрация по ДДС (9%). Впрочем, половината от анкетираните категорично подкрепят въвеждането на задължителна регистрация по ДДС за всички стопански субекти без значение от годишния им оборот, а едва 9% са против. 42 процента се колебаят по отношение необходимостта от подобна мярка.

Не на последно място, важно е отношението на бизнеса към представителите на властта, от чиито решения и действия до голяма степен зависи качеството на бизнес средата у нас. С най-голямо одобрение (61%) се ползва Президентската институция, следвана от общинската администрация (34%), законодателната и изпълнителната власт, както и данъчната администрация  - с по 24%. Най-малък процент на одобрение (9%) събират съдебната власт и митническата администрация.

Най-неадекватни към очакванията на бизнеса са изпълнителната (61%) и съдебната власт (58%), следвани от митническата администрация (49%), Народното събрание и данъчната администрация – с по 46%, и общинската администрация – с 33%.

Прави впечатление високият процент (около 30%) от анкетираните, които заявяват, че не могат да преценят качествата на съответните държавни органи.