От 1 януари 2007 г. България е пълноправен член на Европейския съюз.
От тази дата страната ни окончателно обвързва своето социално-икономическо развитие с това на обединена Европа. Несъмнено членството е успех.
От тук насетне обаче усилията на нацията в социално-икономическата област не само не приключват, а преминават в нова фаза.
Две са посоките, в които принципно трябва да се насочат усилията и уменията на бизнеса, гражданското общество и политиците.
Първата се отнася до търсенето на собствени български решения и на собствен български модел на развитие в рамките на европейския социален модел.
Второто направление, което е много важно и в определен смисъл ново, засяга активното участие на България в дискусията за формирането на общата социално-икономическа политика на ЕС.
Първият икономически доклад за Президента на Републиката през 2005 г. бе посветен на конвергенцията, шоковете и механизмите за тяхното преодоляване. През 2006 г. в доклада се разглеждаха ролята и отражението на използването на европейските фондове за развитието на страната. Настоящият доклад (доклад 2007 г.) представя социалните проблеми, пред които е поставена България като нов член на ЕС.

Защо избрахме социалната проблематика и как е застъпена тя в доклада?
Първо, според нас социалното развитие на нацията е онзи измерител, чрез който се оценяват успехите и неуспехите на икономическата политика, в това число и политическото решение за присъединяване към ЕС. И наистина, дали е нужно членство в Европейския съюз, ако доходите не се повишат, ако липсва сигурност, ако здравето и образованието на нацията не се подобрят и ако неравенството не намалее?

Второ, състоянието на социалните системи в България е показател не само за равнището на развитие на нацията и за това доколко сме се приближили към европейския модел (пред който стоят редица предизвикателства), но и за чисто технологичната готовност да се възприеме общата икономическа и социална политика на Европейския съюз. Защото редица от изследваните в настоящия доклад социални системи представляват онези буфери, чрез които евентуалните негативни влияния и шокове биха били неутрализирани или поне смекчени.

Логиката на доклада е следната.
В първа глава изследваме състоянието и политиката на доходите, връзката им с икономическия растеж, различните аспекти на неравенството и бедността в страната, както и развитието на пазара на труда. Разпределението на доходите и гъвкавостта на пазара на труда са от решаващо значение за по-безболезненото интегриране в големия европейски пазар. Както посочихме в миналите два доклада, гъвкавостта на пазара на труда става особено важна при наличието на паричен съвет и при желанието ни побързо да възприемем общата европейска парична политика и единната европейска валута. Втората глава изцяло е посветена на проблемите и възможните решения в областта на социално-осигурителната система, която, както знаем, е в центъра на внимание на ЕС поради влошената демографска структура в повечето европейски страни.
Третата и четвъртата глава разглеждат последователно състоянието и тенденциите на развитие в двете основни за напредъка на България системи – от една страна, здравеопазването и, от друга, образованието и културата. Здравеопазването и образованието са като че ли най-пряко свързани с развитието на човешкия и социалния капитал на нацията. Ясно е, че поради остротата на проблемите тези сфери са обект на многобройни дискусии. Решенията обаче не търпят отлагане, защото за разлика от физическия капитал човешкият и социалният капитал трудно се възстановяват.
В последната глава са представени развитието на публичните финанси (дълг и бюджет), и дискутираме въпроса за това, доколко фискалната дисциплина е необходима и как тя е свързана със състоянието на икономическия растеж и социалните индикатори.
В отделна глава – на фокус – са представени проблемите на развитието на децата в България.
Всички застъпени в доклада теми са пречупени през европейската гледна точка на миналите доклади, т.е. авторският екип се стреми да погледне как се развива страната и колко път има да измине за да достигне европейските стандарти. Същевременно ние си даваме сметка, че Обединена Европа има много проблеми и самата тя е в процес на формулиране на основните си стратегически цели.
Смятаме, че е нужно отново да припомним част от принципите на доклада.
Първо, този доклад не е икономическа програма на политическа партия, не е програма на правителство и не е предизборен документ. Докладът има за цел да насочи вниманието към определени значими проблеми на българското общество с цел да се потърсят възможности за тяхното решаване. Оттук нататък принципът на дискусията е водещ – необходимо е да се провокира общественото мнение, защото само по този начин може да се постигне консенсус по редица важни за икономиката решения.
Второ, всяка година се избира определена актуална тема от развитието на икономиката на страната и се обобщават най-добрите анализи, направени през година от различните икономически екипи и отделни автори, било то в България или в чужбина. Разбира се, не всички анализи могат да се обхванат и представят. Авторският екип се стреми да има свързаност и логичност в доклада, но отделните теми могат да се разглеждат и самостоятелно.
И трето, докладът разрешава да се представят различните гледни точки и позиции на отделните автори, той не се стреми да наложи единомислие.
В този смисъл докладът позволява плурализъм на идеите, на практическите препоръки и стила на изложението.

 Пълният текст на доклада може да свалите оттук.