2013-та се оказа знакова и за проекта за втора атомна централа в Белене. Годината започна с референдум за АЕЦ „Белене“. Той се състоя на 27 януари и е първото народно допитване от 1989 г. насам. Въпросът, на който трябваше да отговори народът, бе „Да се развива ли ядрената енергетика в България чрез изграждането на нова ядрена електроцентрала?“. Въпреки ниската избирателна активност – около 20%, положителен отговор дадоха около 60% от участвалите в референдума. Заради ниския процент на вота проектът бе върнат в Народното събрание. С гласовете на 114 депутати проектът бе замразен.

Втората атомна централа излезе на дневен ред отново след изборите през май. Новото правителство на Пламен Орешарски показа, че проектът все пак е продължавал да се „движи“. Енергийният министър Драгомир Стойнев обяви, че плащанията по проекта са продължили въпреки решението на бившите управляващи от ГЕРБ за прекратяване на строежа още през 2012 г.

В края на месец септември новините около АЕЦ „Белене“ отново се раздвижиха, след като ДАНС организира акция във връзка с консултантските договори за изграждането на централата.За 24 часа бяха задържани бившите изпълнителни директори на НЕК Крум Анастасов и Иво Лефтеров, както и Събин Събинов, изпълнителен директор на компанията, упражнявала строителния надзор над проекта „Уорли Парсънс“.

На прицел се оказа и шефът на „Риск Инженеринг“ Богомил Манчев. Причината се оказаха консултантските договори за спрения проект, по който министрите Делян Добрев от кабинета на Бойко Борисов и Асен Василев от назначения от Росен Плевнелиев служебен кабинет с премиер Марин Райков, са продължавали да плащат. По-късно „Атака“ внесе в парламента проекторешение за продължаване на строителството на централата, а лидерът на БСП Сергей Станишев коментира, че не са се отказали от проекта. Явно бъдещето на АЕЦ „Белене“ ще стане ясно догодина.

АЕЦ „Козлодуй“

Първата ни атомна централа АЕЦ „Козлодуй“ също не остана незабелязана през тази година. Любопитство към нея проявиха и от Европейския парламент, като евродепутатите отново се поинтересуваха кога ще бъдат спрени, както е по договор, останалите два блока на централата и разбира се колко би струвало това. Заради задължението да се изкупува на 100% енергията от ВЕИ, „Козлодуй“ работеше с намалени мощности и дори претърпя загуби в размер на 19 млн. лв.

В средата на лятото стана ясно, че централата работи на загуба за първи път в 40-годишната си история. Това доведе до официалното разрешение в края на август за избор на място за изграждането на нова мощност към централата – строителството на VII блок.

По-активно се заговори за новата мощност към края на годината. Тогава стана ясно, че страната ни разговаря с американската Westinghouse, притежание на японската Toshiba, за строеж на новата технология. Премиерът Пламен Орешарски внесе яснота, като заяви, че по проекта няма да бъдат харчени никакви държавни пари. Както съдбата на АЕЦ „Белене“, така и тази на VII блок на АЕЦ „Козлодуй“, ще стане ясна през 2014 г.

„Южен поток“

След като стана ясно, че европейският газопровод „Набуко“ остава в историята, годината се оказа драматична и за съдбата на руския „Южен поток“. В осъществяването на проекта се намеси и Европейската комисия. Брюксел поиска  от Москва подписаните договори за строителството на тръбопровода да бъдат преразгледани изцяло. Според ЕК проектът не отговаря на евроизискванията за третия либерализационен пакет и допускането на друг оператор на входа на тръбата.

През декември енергийният министър Драгомир Стойнев даде мандат за преговори на европейския комисар по енергетиката Гюнтер Йотингер, но подчерта, че България твърдо застава зад осъществяването на проекта. Подобен мандат за преговори беше даден и от останалите европейски страни, участващи в проекта – Италия, Гърция, Унгария, Словения и Австрия. На 31 октомври страната ни подписа три протокола с руската „Газпром“, с което започна строежът на газопровода на българска територия. Плановете са газ да потече по тръбата в края на 2015 г.