Ще научат ли българите какво точно се случи с КТБ, кои са виновниците за краха на четвъртата по големина банка в страната и ще има ли някакви наказания за тях? Това е въпрос, който продължава да тревожи обществото, въпреки затишието около казуса с фалиралата банка, а може би именно поради очевидното желание на прокуратурата, съда и БНБ да заметат напълно скандала.
В мнозинството от хората и досега остава усещането за нещо недовършено и скрито, за неизяснени интереси, довели до аферата за милиарди, белязала 2014 година и живота на всеки от нас. И съвсем не са малко тези, които питат – а дали това е краят, дали след като бяха „усвоени“ парите от КТБ, съдбата й няма да бъде последвана от втора, а защо не и трета и да прерасне в системен проблем? А това е изключително благоприятна среда за всякакъв вид спекулации.
Тези въпроси трябва да намерят отговор, но това няма да стане, докато всичко около КТБ се върши на тъмно от тесен кръг посветени. Само пълната прозрачност ще помогне да се върне поне частично доверието на обществото в институциите и в банковия сектор.
През февруари предстои заседание на петчленния състав на Върховния административен съд, на което ще бъде разгледан отново казусът с отнетия лиценз на КТБ. Това е може би последния шанс да се разсеят съмненията в обществото, че изходът е предрешен и всичко е пито платено. За да се случи това, на първо място трябва да се гарантира прозрачен и честен избор на съдията докладчик и на съдиите от петчленката на ВАС. Случаят със съдия Ченалова и последвалият скандал около компрометираната система за разпределяне на делата дава достатъчен повод за това.
В официална молба до председателя на ВАС Георги Колев упълномощените представители на акционерите в КТБ призовават за пълна прозрачност при определянето на съдиите.
„С оглед на големия обществен интерес и избягване на всякакви съмнения в обществото и евроатлантическите стратегически партньори на РБългария ...., ви молим да се разпоредите да се проведе открит и публичен случаен избор на определяне на съдия-докладчик и на съдиите от петчленния състав на ВАС, които ще разгледат частните жалби , подадени против определение №363/13.01.2015 по описа на ВАС, на който да поканите да присъстват всички жалбоподатели по административно дело № 14782/2014 г. на ВАС, Посланиците в България на всички държави членки на ЕС, Президентът на РБългария, Председателят на НС, Омбудсманът на РБългария, Членовете на ВСС, Главният прокурор на РБългария, Министърът на правосъдието на РБългария и журналисти, наблюдаващи съдебната система от всички български медии“, пише в молбата до председателя на ВАС.
По този начин ще покажете на българското общество, на държавите от ЕС и на ЕК, че българското правораздаване е открито, прозрачно, както и че реформата на съдебната система е в реален ход, а не е само имитация и на думи, се подчертава в документа.
Малко предистория
Преди малко повече от две седмици състав на Седмо отделение на ВАС набързо се отърва от казуса с отнетия лиценз на КТБ. Акционерите на банката оспорваха Решение № 138 от 6.11.2014 год. на Управителния съвет на Българската народна банка за отнемането на лиценза. Съдебното производство започна по по искане на четирима жалбоподатели, сред които „Бългериан Акуизишън Къмпани II” С.а.р.л., ООД, Люксембургс 30,35% и „Бромак“ ЕООД с 50,66%.
Жалбоподателите посочват, че отнемането на лиценза на банката ще доведе до обезценяване на неговото имущество – акциите в капитала, а потенциално застрашава да доведе до пълна загуба на направеното капиталовложен ие. В резултат за акционерите ще настъпят тежки последици, засягащи имуществените им права, което е в нарушение на чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС/Конвенцията) и чл. 1 от Протокол № 1 на Конвенцията. Счита, че има правен интерес от оспорване на акта и предвид чл. 120, ал.2 от Конституцията на Република България. С отнемането на лиценза на банката се нарушава правото им на глас в общото събрание на акционерите и правото на дивидент. След поставянето на банката под специален надзор контролът се извършва от назначените от БНБ квестори, които са под пряко ръководство на надзорния орган и не могат да защитят ефективно правата на банката, тъй като в това си качество се намират в конфликт на интереси, посочиха жалбоподателите.
Още преди отложеното за месец февруари открито съдебно заседание съдебният състав прие, че жалбите на акционерите в КТБ срещу отнемането на лиценза на банката са недопустими поради липса на правен интерес и отказа да разгледа делото и да се произнесе по съществото на спора законосъобразно ли е отнет лиценза на КТБ за извършване на банкова дейност, коментират юристи.
Една от тримата съдии в това производство - Соня Янкулова, подписва с особено мнение, като в мотивите си обявява, че при установените по делото факти и действащата нормативна уредба жалбоподателите имат право да оспорят решението на Управителния съвет на Българска народна банка.
„В Определението от 13.01.2015 г. по адм. дело № 14782/2014 г. съдът следва практиката си по други дела да тълкува стеснително понятието „правен интерес“ като предпоставка за допустимост на административната жалба. Според съда, ако индивидуалният административен акт/в случая решението на УС на БНБ/ не е адресиран пряко до лицето, същото няма право да го обжалва независимо, че последиците от този акт имат неблагоприятно отражение в неговото правно и имуществено състояние. ВАС отказва да правораздава не само в случая с КТБ , но и в много други случаи, известни предимно в юридическите среди“, сочи в свой коментар адвокат Стефка Атанасова.
Според Атанасова това е много лоша тенденция, която води към поредица от дела срещу България в Европейския съд по правата на човека. Има голяма вероятност по такива дела държавата ни да бъде осъдена, а обезщетенията да ги плащаме всички ние-данъкоплатците.
Обществото има право да пита
Защото от кризата около КТБ загубиха всички. Безспорно, загубиха акционерите в банката. Загубиха и вложителите или поне тези от тях, които имаха по-големи депозити от гарантирани лимит.
По-страшното обаче е, че пострада тежко бизнесклиматът в страната. КТБ оперираше с над 8% от паричния ресурс на гражданите и на бизнеса, което е около една десета от икономиката на страната по статистика от банката. Редица проекти бяха забавени или направо спряха, в резултат на което изпълнителите им претърпяха значителни загуби и ще бъдат принудени да плащат огромни неустойки. Това вече подлага на системен риск тези предприятия, както и цели сектори от националната икономика, коментираха банкови експерти.
Заради кризата с КТБ ВПК например няма да реализира сключени договори за износ на стойност над 1 млрд. лева само за 2014 година.
В банката бяха блокирани и голяма част от парите на държавните предприятия от Българския енергиен холдинг (БЕХ), според справка на бившето Министерство на икономиката и енергетика. Над 98% от парите на „Булгаргаз” са в КТБ. Над 45% от средствата на „Булгартрансгаз” са блокирани в КТБ, сочи още справката на МИЕ. Непосредствено БЕХ държи 25,08 % от средствата си в КТБ към 30 юни и 25,60% – в „УниКредит Булбанк”. „Индустриална зона Варна запад” ЕАД има блокирани в КТБ 26,94% от общите средства, „Електроенергиен системен оператор” ЕАД (ЕСО) също има средства в банката. „Топлофикация – София” остави 80 – 90 млн. лв. в КТБ. Университети и учебни заведения имат 22 млн. лева по сметки в КТБ, болниците – 18 млн. във вид на депозити. Невъзможността на тези предприятия да работят нормално води до това те да не изпълняват задълженията си към доставчици и контрагенти, да не внасят данъци и осигуровки.
Разклатено е из основи доверието на чуждите инвеститори в българската икономика и в страната ни като устойчив и предвидим партньор. Не по-малко разклатено е и доверието в Българската централна банка. Темата за оставката на управителя й Иван Искров продължава да бъде на дневен ред и вчера бе повдигната отново в Народното събрание от председателя на Реформаторския блок.
Разбира се, има и печеливши. Депозитите в КТБ бяха пренасочени в други банки, които, благодарение на това успяха да редуцират лихвите по кредитите. Имотният сектор също се раздвижи, тъй като вложителите насочиха част от депозитите си в имоти с инвестиционна цел. Извън официалната статистика вероятно има и други интереси, които са спечелили още повече, но те засега остават на тъмно.
За държавата и за гражданите останаха огромните загуби – на пари, на имидж, на доверие. Ето защо българите са в правото си да знаят как се случи кризата с КТБ и кой е виновен за нея. А това може да кажат само безпристрастни съдии, които са избрани прозрачно и честно пред очите на всички.
