Чуждестранните инвестиции доказаха своя потенциал и ползите от тях в много и различни области, включително за разкриването на повече и по-добри работни места, както и за трансфер на технологии и знания. В много страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) вътрешните спестявания са оскъдни и недостатъчни да поддържат нивото на инвестиции, необходимо за постигане на бърз икономически растеж. Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) могат да достигнат значителен дял във формирания брутен основен капитал в страната, като повишат общия обем на инвестициите, икономическия растеж и стандарта на живот.

Икономическото развитие на България през последните осем години е подчертано успешно. Ръстът на БВП е висок, макроикономическата стабилност е възстановена, а в близко бъдеще се очаква присъединяването към ЕС. В резултат на това, притокът на ПЧИ, измерен на глава от населението, е сред най-високите в региона.

Гледайки в перспектива, има ясна необходимост увеличаването на потоците на ПЧИ в България да продължи, за да се компенсират намаляващите приходи от приватизация, като в същото време се разширяват инвестиционните потоци чрез включване на повече видове инвестиции. Това създава необходимостта от нова стратегия, която да отчита най-новите промени в България и в глобалната икономика. Маркетинговата стратегия трябва да бъде насочена към осигуряване на прехода на България към ново, по-високо ниво на инвестиции и да дава обосновани препоръки за обвързване на дейностите за насърчаване на инвестициите с ясна цел. Това би осигурило по-голяма целенасоченост и резултатност на дейностите и би увеличило шансовете за постигане на целите.

В началото на доклада се представя анализ на преките чуждестранни инвестиции в близкото минало и основните тенденции за развитие. Разгледани са процесите на вземане на решение за инвестиране, глобалното и регионално развитие и перспективи. Направена е съпоставка между инвестиционната конкурентоспособност на България и тази на други страни от ЦИЕ. Разгледан е напредъка на България по отношение на ПЧИ от началото на приватизацията през 1997г. до 2004г.

През последните две десетилетия бързото нарастване на инвестициите в световен мащаб беше следствие от бурен икономически растеж, докато последващия спад се свързваше с икономическа криза или периоди на бавен икономически растеж. Това се потвърди от редица изследвания, които показват стабилна и положителна връзка между растежа на ПЧИ в глобален мащаб и растежа на световния БВП.

Глобалните потоци на ПЧИ са с нива по-високи от тези в средата на 1990-те години. Основните бенефициенти на преки чуждестранни инвестиции са Западна Европа, Съединените щати и Китай. Изходящите потоци са с подобна географска концентрация, като идват главно от САЩ, Япония и Германия. Глобалните и регионални тенденции показват стабилизация на потоците от ПЧИ, но се очаква някои региони да получат по-голям дял от общия обем, особено Южна Азия и Централна и Източна Европа.

От 1999 г. услугите се превръщат във водещ сектор по отношение на глобалния приток на ПЧИ. Тази тенденция се обяснява и с процеса на либерализация на този сектор. Това провокира големи потоци от инвестиции в дейности, като финансовите услуги, телекомуникациите и комунално-битовите услуги, най-вече в контекста на приватизация. Освен това през последното десетилетие се появиха друг вид услуги, най-вече "бек офис" услугите, кол-центровете и центровете за разработване на софтуер, което разшири обхвата на международната търговия.

За разлика от световните тенденции, потокът от ПЧИ в региона на ЦИЕ през последните четири години продължи да се увеличава. Инвестициите на зелено продължиха да преобладават в сектора на услугите и производствената сфера за обслужване на местния пазар. Поради тази причина най-големите получатели на ПЧИ бяха държавите с най-големи икономики. Инвестициите на зелено в сектори насочени към износ, имаха тенденция на концентриране в държавите близки до Западна Европа. Подобно на световната тенденция, най-големите инвестиции в ЦИЕ идват от Западна Европа и Съединените щати. През последното десетилетие делът на инвестициите от Западна Европа се увеличи значително, най-вече в присъединилите се страни, докато в същото време делът на американските инвестиции значително намаля. Вътрешните инвестиции в региона стават все по-разпространени, но често инвеститорът е филиал или дъщерно дружество на мултинационална компания.

През следващите 5-10 години потоците от ПЧИ се очаква да продължат да се увеличават. Членството в ЕС би трябвало да допринесе за икономическата интеграция, като увеличи доходите и повиши икономическата стабилност. Наличната разлика във възнагражденията между държавите от Западна Европа и страните от ЦИЕ, както и изобилието на инвестиционни възможности вероятно ще привлекат големи инвестиционни потоци.

Прегледът на развитието на ПЧИ в България показва значително увеличение на притока на ПЧИ след началото на мащабния приватизационен процес през 1997 година. Понастоящем ПЧИ съставляват значителен дял при формирането на БВП и бруто образуваният основен капитал. В началото приватизационните сделки генерираха преобладаващата част от обема на ПЧИ. През последните няколко години, обаче, голяма част от ръста на ПЧИ е в резултат от проекти за разширяване и за инвестиране на зелено. Забелязва се тенденция преобладаващата част от общия обем на инвестициите да се формира от малък брой големи инвестиции, а малките и средни инвестиции, въпреки значителния си брой, да съставят малка част от общия обем.

Зависимостта на България от малкото на брой мащабни инвестиции крие съществен риск по отношение на поддържането на обема от ПЧИ. За да се увеличи притокът от ПЧИ и намали този риск е необходимо да бъдат привлечени по-голям брой средно големи инвестиции.

Конкурентните предимства на България са анализирани подробно в доклада. Направено е съпоставяне на България с останалите източно-европейски страни по отношение на макроикономическата и политическа среда, характеристиките на пазара, инвестиционния климат и работната сила.

Румъния и Хърватия излизат на преден план като основни конкуренти на България по отношение на ПЧИ. Изводите от анализа на конкуренцията показват, че по отношение на работната сила (разходите за труд, квалификацията и нормативната среда) България изпреварва Хърватия и Румъния.

Сравнението по отношение на инфлацията, бюджетния дефицит и текущата сметка показва, че макроикономическата среда в България е по-добра от Румъния. Характеристиките на българския пазар (размер, пазарен ръст, покупателната способност/цени) способстват за по-добра среда отколкото в Хърватия.

Сравнителните предимства на България се определят предимно от природните дадености и работната сила. Ако заедно с това се вземе предвид местоположението на страната, могат да бъдат изведени конкурентните предимства на България в следните насоки:

• България няма сравнително предимство в масовото производство – затова трябва да се специализира в продукция с по-нисък обем за конкретни пазарни ниши, произвеждана по поръчка или с често променящи се спецификации.
• България трябва да се специализира в предлагането на стоки и услуги със средна добавена стойност. Стоките и услугите с висока добавена стойност показват тенденция за съсредоточаване в определени региони на света. България има потенциал за развитие на такова съсредоточаване в определени отрасли, но ще е нужно време докато наберат инерция. В настоящия момент, България трябва да се концентрира върху привличането на повече дейности, носещи средна добавена стойност, за да разшири своята икономическа база.
• България трябва да се специализира в продукти и услуги, при които разстоянието до пазара е от значение. България се намира много по-близо до Западна Европа, отколкото Индия и Китай и това се явява отчетливо предимство в много отрасли, при които времевите зони или времето за доставка са ключови фактори.

На базата на анализа на конкурентните предимства и недостатъци на страната, както и на бъдещите глобални и регионални потоци от ПЧИ са определени секторите, които биха се повлияли благоприятно и имат потенциал за привличане на ПЧИ:

Добивен сектор и селско стопанство

• Добивна промишленост
• Селско стопанство

Производствен сектор

• Преработка на селскостопански продукти (храни и напитки)
• Химичeска промишленост
• Металообработване
• Шивашка промишленост
• Мебелна промишленост
• Производство на машини, електрооборудване и изделия на електрониката

Сектор на услугите

• Информационни и комуникационни технологии (ИКТ)
• Търговия на едро/ дистрибуция, транспорт и логистика
• Изнасяне на бизнес процесите - аутсорсинг
• Туризъм

Този списък е използван като база за анализа за определяне на три целеви отрасъла, върху които да се концентрират усилията за насърчаване на инвестициите. Трите икономически отрасъла, които са избрани за целево привличане на инвестиции са: ИКТ (вкл. електроника), аутсорсинга, и производство на машини и електрооборудване.

Като използва резултатите от своето проучване сред инвеститорите, Делойт извежда факторите за вземане на решение за привличане на инвестициите в трите целеви отрасъла.

Сравнението между факторите за вземане на решение в целевите икономически отрасли и ситуацията в България показва, че България има някои значими слабости и доколкото е възможно трябва да се ангажира с отстраняването им. Поемането на ангажимент за реализиране на подобрения и постигане на видим напредък се очаква да бъдат възнаградени с устойчиво нарастване на ПЧИ.

Мерките за преодоляване на конкурентните недостатъци на България могат да бъдат разделени на четири групи: образование и обучение, инфраструктура, управленска реформа и стимули.

Образование и обучение

Работната сила в България има качества в ключови области, които са важни за аутсорсинга, ИКТ и/или инженерните отрасли. Подобрените знания и умения на работниците в тези отрасли (настоящи и потенциални) ще направят България по-привлекателна за потенциалните инвеститори. Засилено и по-широкообхватно обучение би могло допълнително да засили интереса на инвеститорите към България. С приоритет в сферата на обучението биха могли да се ползват области като:

• чужди езици (особено английски и немски);
• ИКТ (особено ИТ поддръжка, мрежи, телекомуникации и софтуер);
• мениджмънт (особено насочен към ИКТ и аутсорсинга).

Инфраструктура

Инфраструктурата се е подобрила значително през последните 5 години и има планове за продължаване на изграждането й в близко бъдеще. Въпреки това, инфраструктурата е основен въздържащ фактор за инвеститорите в производствените отрасли. Както международните транспортни връзки, така и много местни пътища и комунални услуги се нуждаят от подобрения. Средствата по линия на ЕС ще окажат допълнителна подкрепа.

Реформа в управлението/административната среда

Инвестиционният климат в България е като цяло аналогичен или по-добър от този в Хърватска и Румъния, но не толкова добър колкото в ЦИЕ-5. Проучванията сред инвеститорите са в подкрепа на този анализ, като чуждите инвеститори не са удовлетворени от нивото на административно обслужване и нивото на прозрачност. Необходимо е темповете на административната реформа в България да отговарят поне на тези в съседните страни, в противен случай съществува опасност страната да бъде възприемана като трудно място за развиване на бизнес.

Стимули

Препоръчва се системата от стимули да бъде така развита, че да се постигнат две широкообхватни цели: "компенсиране на инвеститорите за недостатъците на България" и насърчаване на инвестициите в целевите отрасли.

"Компенсирането на инвеститорите за недостатъците" в България предполага насочване на вниманието към финансовите стимули. Сега България има една от най-ниските ставки на корпоративен данък в Европа. Тъй като това е област на конкурентно предимство, стимулите би трябвало да са насочени извън нея. Те трябва да се ориентират към подобряване и осигуряване на инфраструктура. Могат да бъдат отпускани субсидии, помощи или кредити при облекчени условия за фирми, които желаят да подобрят квалификацията на своите служители и др.

Докладът съдържа и анализ на страните, които са реализирали значителни инвестиции в България в миналото и са потенциални източници на инвестиции в трите целеви отрасъла. Целевите страни-източници на инвестиции са: Гърция, Италия, САЩ, Германия, Белгия, Австрия, Великобритания, Швейцария, и Франция.

Маркетинговата стратегия трябва да дава отговор на ключовите въпроси "защо", "кой", "къде" и "как" и по отношение на Българска агенция за инвестиции, които означават: "защо тази стратегия", "към кого е насочена", "къде може да бъде реализирана", и "как да се реализира стратегията"?

Въз основа на анализа на мерките за инвестиционен маркетинг и като се имат предвид конкурентните предимства и недостатъци на България бяха направени следните препоръки за инвестиционен маркетинг:

• Създаване на официален девиз/ мото и използването му в рекламните материали и публикации на БАИ;
• Подобряване на уеб-сайта на БАИ, включително използване на нови сведения за успешно реализирани инвестиции;
• Реклама и статии в отраслови периодични издания в чужбина;
• Присъствие на съответни отраслови търговски изложения;
• Създаване на база данни за инвеститорите;
• Наемане на професионален персонал за управление на взаимоотношенията с потенциални инвеститори;
• Обучаване на професионалистите в умения за установяване на контакт с потенциални инвеститори и управление на взаимоотношенията.

Разглежда се оптималното съчетание между дейностите по подобряване на имиджа и тези за генериране на инвестиции. Дават се предложения за комуникации - общи и по икономически отрасли, които биха допринесли за подобряване на имиджа на България сред потенциалните инвеститори. Подобряването на имиджа е от важно значение за привличането на ПЧИ, но е малко вероятно само по себе си да генерира инвестиции. Поради тази причина се препоръчва прилагането и на методи за директен маркетинг спрямо компаниите.

В края на пълния доклад е представен анализ на средствата за практическото изпълнение на предложените препоръки при отчитане на наличните ресурси, бюджет и срокове за реализация за България. Препоръчани са следните основни мерки:

• Акцент върху дейностите за изграждане на имидж за период от 18-24 месеца, и по-слабо провеждане на дейности за генериране на инвестиции;
• Публикуване на голям брой реклами в отрасловите списания;
• Участие в търговски изложения доколкото позволяват границите на бюджета;
• Увеличаване дела на дейностите за генериране на целеви инвестиции след началния период на изграждане на имидж;
• Преглед на цялостния режим за насърчаване на инвестициите най-малко веднъж на всеки 4-5 години.

Маркетинговата стратегия следва да служи като ориентир в усилията за привличане на все по-голям обем ПЧИ. Докладът представя рамка за актуализиране и усъвършенстване на настоящия подход за привличане на ПЧИ. Независимо от това, един от ключовите моменти във всяка пазарна стратегия е гъвкавостта. Стратегията трябва да бъде достатъчно гъвкава, за да може да бъде адаптирана при промени в нейните клиенти (компании), конкуренти (съседни страни) и приемаща страна (България).