Антикорупционните реформи в България се намират в решителна фаза, което се обуславя от няколко ключови фактора. Първо, позитивната тенденция на намаление на дребната и административната корупция, регистрирана от Системата за мониторинг на корупцията (СМК) на Коалиция 2000 и международните сравнителни изследвания след 1997 г., трябва да бъде съхранена и задълбочена. Получените предупредителни сигнали в края на 2004 г. за увеличение на корупционните сделки и техните мащаби в сравнение с достигнатото в началото на годината равнище, е индикатор за изчерпване потенциала
и за необходимостта от укрепване и надстройване на осъществяваните досега антикорупционни политики, програми и инициативи. Второ, политическата и свързаната с нея голяма административна корупция, които останаха слабо засегнати от досегашните реформи, намаляват конкурентоспособността и растежа на икономиката. По този начин страната рискува да попадне в порочен кръг, при който ефектите от ниската икономическа ефективност и корупцията взаимно се подсилват. Трето, корупцията все още е един от основните дългосрочни рискове за успешната интеграция на България в Европейския съюз и оказва негативно влияние в няколко направления – създава институционална неустойчивост и трудности за прилагането на общите правила и политики на ЕС в страната; увеличава риска от злоупотреби и неефективно управление на предприсъединителните и структурните фондове на Европейския съюз; благоприятства "износа на престъпност" към останалите страни-членки.

Новите предизвикателства и възможности, свързани с присъединяването на България към Европейския съюз, изискват антикорупционните реформи да бъдат неразделна част от цялостната стратегия за обществена модернизация. Противодействието на корупцията следва да бъде насочено както към реализацията на специфични антикорупционни мерки, така и към цялостни реформи, ограничаващи същностните причини за появата и разпространението на корупцията:

• Доизграждане на ефективно функциониращи демократични публични институции. Наложителни са конституционни и законодателни промени, които да доведат до по-добър баланс и взаимодействие на властите и до по-голяма отговорност и ангажиране на всяка една от тях с противодействието на корупцията в обществото. Необходимо е укрепване на съществуващите и утвърждаване на нови механизми за независим контрол с цел посрещане на "двойното предизвикателство" на административната и на голямата корупция, както се отбелязва в антикорупционната стратегия на Американската агенция за международно развитие. Все повече ще нараства ролята на специализираните звена за предотвратяване и разкриване на конфликтите на интереси и вътрешната корупция в държавните институции. Специално внимание е необходимо да се отдели на законодателната регламентация на механизмите за финансиране на политическите партии, на политическия лобизъм, на воденето на предизборната борба, на ограничаване на политическата намеса в останалите обществени сфери.
• Ефикасната, стабилна и некорумпирана съдебна власт е най-мощното средство за утвърждаване на правовата държава и ограничаване на корупцията в обществото. Антикорупционните реформи в съдебната власт и органите за ред и сигурност ще продължат да бъдат приоритет за България в процеса на присъединяване на страната към Европейския съюз като е необходимо те да отговорят на няколко ключови предизвикателства. Основно място сред тях заемат продължаването на реформата на досъдебната фаза на наказателния процес; радикални организационни и структурни промени в системата на съдебната власт, отнасящи се преди всичко до ролята и мястото на следствието и прокуратурата; създаването на работещи механизми за взаимодействие и обмен на информация между отделните звена на съдебната власт и между тях и другите органи, ангажирани в противодействието на престъпността и корупцията.
• Укрепване на институциите на пазарната икономика, стимулиращи рационалното и легитимно икономическо поведение на стопанските субекти. Този процес е свързан с разширяване на икономическата свобода и конкуренцията, ограничаване на административната зависимост на бизнеса от бюрократична намеса, утвърждаване на модерна бизнес култура и етика. Изкуственото създаване на монополни структури в икономиката чрез политическа корупция и намеса, както и липсата на адекватна и силна политика за насърчаване на конкурентоспособността намалява съществено потенциала на страната за икономически растеж. Начинът на прилагане и администриране на регулативните режими продължава да създава бюрократични пречки на българския бизнес, увеличава разходите на фирмите при извършване на тяхната стопанска дейност и генерира корупция. Обществените поръчки и концесиите все още са свързани с корупционни схеми за облагодетелстване на определени участници в провежданите търгове и конкурси. Особено значение придобива създаването на ясна нормативна уредба и прозрачен механизъм за използване на предприсъединителните фондове на Европейския съюз и надеждна система за вътрешен и граждански контрол при тяхното управление.
• Ограничаване на престъпността и проникването на криминални групировки в структурите на държавната власт и на икономическия живот. Стесняването на мащабите на "икономиката на престъпността" е важна предпоставка и за редуциране на корупционните практики, чрез които тя съществува и се възпроизвежда. Митническата администрация все още е свързана със значителни корупционни транзакции и митнически измами при експортно-импортни операции и контрабандни дейности. Създаването на стопанска среда с ниско равнище на корупция и скрита икономика може да бъде постигнато само с активното сътрудничество на бизнеса и неговите асоциации, които следва да играят водеща роля в антикорупционната политика. Амбициозна, но реалистична цел до присъединяването на страната към Европейския съюз е свеждането под 20% дела на скритата икономика в БВП на страната.
• Активизиране и разширяване обхвата на гражданското противодействие на корупцията. Гражданските инициативи трябва да бъдат насочени и към сфери, в които антикорупционните реформи са в своето начало или тепърва предстоят. Сред тях ключова роля имат основни обществени услуги като здравеопазването, образованието, социалното осигуряване. Ограничаването на корупцията в тези области би било ясен сигнал за провеждането на успешни и устойчиви реформи в страната.

Цялостната обществена модернизация трябва да се основава на практически ориентирани и ефикасни стратегии и политики за противодействие на корупцията. Дори добре обоснованите и успешно осъществени антикорупционни програми и инициативи, които обаче са изолирани и несъгласувани с общата стратегия и логика на правно-институционалните и социално-икономическите реформи, трудно могат да доведат до трайно ограничаване на корупцията.

Комплексните и съгласувани антикорупционни реформи трябва да създадат условия за увеличаване на риска, разходите и несигурността за двете страни на корупционните взаимодействия. Корупцията не може да бъде съществено ограничена, докато се възприема като ниско рискова, високо ефективна и печеливша практика.

От особена важност е координацията на усилията за противодействие на корупцията между всички институции на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, органите на държавно управление на централно и местно равнище, гражданските организации и медиите. Гражданското общество инициира антикорупционните реформи в българското общество и е призвано да съхрани своята активна роля в този процес в условията на новите рискове и предизвикателства. Публично-частното партньорство и гражданският мониторинг остават най-важните условия за ограничаването на корупцията и гаранция за успеха на антикорупционните реформи в страната.

Пълния текст на доклада можете да намерите тук.