Българската стопанска камара (БСК) публикува становището си относно подготвяния от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) проект на закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите. Представителите на бизнеса изказаха позицията си в прессъобщение, насочено към медиите.
От БСК подкрепят новите мерки за допълнително стимулиране на инвестициите. Въпреки това споделят няколко забележки по законопроекта.
Целта на документа е да се преодолее спадът в инвестициите, както и да се насърчат инвестициите с висока добавена стойност и създаването на високопроизводителни работни места, припомнят от бизнеса. Основните предложения са свързани с няколко промени.
Предлага се създаването на възможности за насърчаване на инвестициите на общинско ниво. Предвидено е още да се въведе допълнителен критерий за сертифициране на проектите, който отчита колко работни места ще се открият при реализирането му. Съответно, колкото по-висока е създадената заетост, толкова по-малък да е размерът на изискваната инвестиция. Освен това, ако промените в закона бъдат въведени, ще има възможност за възстановяването на част от задължителните осигурителни плащания от инвеститора за новоразкритите работни места за определен период от време. Предлага се и възможност чуждестранни граждани да пребивават в страната на основание на инвестиционната си дейност.
В прессъобщението си от Камарата подчертават, че подкрепят мерките за допълнително стимулиране на инвестициите, особено, що се отнася до тези, които са свързани с разкриването на нови работни места. Същевременно виждат някои слаби пунктове в предложения документ.
Преди всичко, казват от бизнеса, създаването на възможност инвестициите да се насърчават на общинско ниво чрез въвеждането на различни мерки като ускоряването на административното обслужване реално няма да промени инвестиционната среда. Не е нужно тези насърчителни мерки да бъдат изрично записани в закона, за да могат да бъдат прилагани и сега.
Друга забележка е опасността от прилагането на неблагоприятни практики, свързани със стимулирането на новоразкрити работни места. Ръководителите на проекти могат да освобождават и след това да наемат служители, за да се възползват от последващите от ангажирането на работна сила преференции. Освен това има възможност всяко разширяване на дейността да се представя като отделен проект, отново със същата цел.
Стимулирането на създаване на нови работни места без инвестиции или с минимални такива не създава гаранции за дългосрочни инвестиционни намерения, пишат още представителите на бизнеса у нас. Инвеститорите се стимулират за периода на преференцията, след което могат без проблем да напуснат, тъй като не са обвързани с изградени дълготрайни активи.
Основна забележка към промените в Закона за насърчаване на инвестициите е това, че те са насочени главно към едрия бизнес. Малкият и средният бизнеси остават извън обхвата на мерките, а точно те имат нужда от подпомагане, смятат от БСК. За второто тримесечие на 2012 г. на годишна база са загубени 93 хил. работни места. Докато за икономиката това е спад с 2%, за сектора на микро- и семейния бизнес, в т.ч. и самонаетите, спадът е 30%.
Възможността за спестяването на осигуровки от големите инвеститори може да доведе до стимулиране на сивата икономика. Пестейки осигуровки, те ще намалят и своите разходи. Това обаче може да доведе до „изкривяване на пазара и неконкурентоспособност на дребния предприемач, който за да оцелее, ще бъде принуден да мине в сивия сектор“.
Като съществена липса от бизнеса отчитат това, че заедно с предлаганите промени в законопроекта не е представен анализ на ефекта на вече прилаганите мерки за насърчаване на инвестициите. Липсва и оценка на въздействието на всяка една от предложените нови мерки.
В заключение от Българската стопанска камара изказват мнението си, че освен ниските данъчни ставки и стимулите, съществуват редица други фактори, които са определящи за инвеститорите. Това са преди всичко „общата бизнес среда и нейната предсказуемост, изградеността на инфраструктурата, наличието на квалифицирана работна ръка, стабилността на законодателната и съдебна система, отсъствието на бюрокрация и корупция, неучастието на държавата като играч на пазара, водещо до неговото деформиране“.
Предлаганите в законопроекта облекчения само за някои не трябва да подменят усилията за прости и ясни правила за всички, се казва още в съобщението. Най-преките пътища за привличане на инвестиции са чрез стимулиране на публично-частните партньорства при изграждане на инфраструктурата и публичните услуги, въвеждане на електронен обмен при контакти и услуги на администрацията и облекчаване на достъпа до мостово финансиране с цел усвояване на евросредствата.
Припомняме ви, че на 5 септември 2012 г. Министерският съвет (МС) одобри Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, изготвен от МИЕТ. Документът беше публикуван в сайта на ресорното ведомство на 2 август 2012 г.
Стана ясно, че част от промените предвиждат държвата да поема осигуровките на работниците в нови или разширени предприятия в продължение на две години. От МИЕТ коментираха, че чрез въвеждането на новите стимули страната ни ще отговаря на конкуренцията на Румъния, Чехия, Сърбия и други страни, които дават на големите инвеститори субсидии за разкриване на работни места.
Освен това мерките са в съответствие с основните цели на стратегията „Европа 2020” за интелигентен растеж и генериране на заетост, информираха от правителствената пресслужба.
