Идеята да се държат купища пари на сигурни места в Европа може да звучи като овехтял филмов сюжет, но някои банки и застрахователи наскоро започнаха да обмислят идеята, след като лихвените проценти започнаха да падат под нулата в голяма част от Европа.

Магистралите в Европа все още не са задръстени от охранявани камиони, пренасящи пари на тайни места, но ако стане финансово разумно за банките да трупат пари в брой, докато лихвените проценти падат още повече, тази практика може да подкопае способността на централните банки да използват отрицателни проценти за стимулиране на растежа.

След като последният лихвен процент на Европейския централна банка (ЕЦБ) падна през март, частните банки плащат това, което се равнява на годишна такса от 0.4% повече от средствата, които те държат в 19 национални централни банки в еврозоната.

Тази политика, която струва на банките около 2.64 мрд евро, откакто лихвеният процент на ЕЦБ стана отрицателен през 2014 г., има за цел да предизвика икономически растеж чрез стимулиране на банките да отпускат заеми за бизнеса, вместо да ги държат при себе си. Европейските централни банкери казват, че може да свалят още лихвите при влошаване на икономическите условия, но частните банкери и застрахователи вече обмислят творчески начини за избягване на подобно нещо.

Един от начините е чрез превъртане на електронните пари, които те държат в централните банки, в твърда валута. Munich Re експериментира успешно със съхраняването на двуцифрена милионна сума евро в брой, което застрахователят представя като разходи. Няколко други германски банки, включително "Комерцбанк", вторият по големина кредитор в страната, също смятат да предприеме такава стъпка.

Но когато Швейцарският пенсионен фонд се опита да изтегли голяма сума пари от своята банка, за да го съхранява в трезор, банката отказа да предостави паричните средства, според съобщения в местните медии. Ако тази практика се разпространи широко, ще има големи икономически последици.

Ако банките не плащат таксите, определени от централните банки, тогава те няма да бъдат много засегнати от бъдещо официално намаляване на лихвения процент. Затова те не биха се втурнали да отпускат повече пари. За щастие на централните банки, натрупването на пари в брой води до множество други разходи. Част от тях са за съхранение и транспорт, въпреки че те не са най-големият проблем. Тегленето на големи суми пари наведнъж ще запази транспортните разходи ниски, докато високата доходност от най-голямата деноминация на банкноти в евро и швейцарски франкове означава, че големи количества могат да се съхраняват в малки обеми.

Дори когато ЕЦБ спре издаването на банкноти от 500 евро през 2018 г. и банките ще трябва да използват банкноти от 200 евро, има достатъчно място в трезорите, според частни банкери. Банкови обири, земетресения и други непредвидени бедствия, от друга страна, са проблем. Или по-скоро, деликатният въпрос за намиране на застраховател, готов да поеме тези рискове. "Никой не съхранява парични средства дълго време. Сега парите в брой влизат и след това излизат бързо към банкоматите", казва един германски банкер, съобщава БГНЕС.

Той смята, че застрахователната цена вероятно ще бъде между 0.5 на сто до 1 на сто от стойността на съхраняваните банкноти. Тя ще бъде по-висока, отколкото отрицателния процент на ЕЦБ, но за швейцарския франк е минус 0.75 на сто, която е една от най-ниските в света. Стои и въпросът за това дали частните банки ще могат да трупат големи количества пари в брой, без мълчаливото одобрение на техните национални централни банки.

Ако една банка в еврозоната иска да трансформира своите резерви в банкноти, първата стъпка е да се свържете с националната централна банка. Всяка от националните централни банки трябва да се съгласи за размяна на електронни пари срещу банкноти, избрани от банката. Ако много банки решат да трупат пари в брой, количеството на банкнотите в обращение ще се увеличи. В момента в обращение има евробанкноти на стойност 1.087 трилиона.

Банките имат почти същата сума (988.1млрд. евро), което те биха могли да поискат от централната банка. Германският банкер смята, че е малко вероятно презапасяването с пари в брой да стане широко разпространена практика. "(Презапасяването с пари в брой) не е в ничий интерес. Това би струвало на банките много и ще покаже, че централните банки не могат наистина да направят нищо за намаляване на лихвените проценти в момента. Всяка страна иска да го избегне".

Клеър Джоунс и Джеймс Шотър, „Файненшъл таймс“