Това се „вижда“. Но „не се вижда“, че всъщност благосъстоянието идва за сметка на други и за сметка на нереализирани ползи за други лица в икономиката. Освен това „не се вижда“, че загубите са разпръснати измежду много по-голяма група индивиди, а ползите са концентрирани в значително по-малка – нещо, което няма как да е показателно за ББД, при който всеки в трудоспособна възраст получава средства от държавата. А и да повторим, ББД носи „скрити“ загуби, дори и в случаите, при които от него се ползва само определена група.
От „звучи хубаво“ на хартия към икономическа катастрофа
Негативни ефекти от ББД ще съществуват, дори и когато този вариант на правителствена редистрибуция се въведе в една малка „контролна“ група. Но да видим какво ще се случи на макро-равнище, ако безусловният базов доход се приеме в цялата страна.
Тъй като, както посочихме по-горе, цената за безусловния базов доход ще остане „невидима“ за данъкоплатците, много вероятно е политиците да се възползват от това и да защитят дохода с аргумента, че разходите за него ще са минимални, а ползите – огромни. В политическата теория тази стратегия се нарича „front-loading” и се използва за защитаването на всевъзможни начинания на правителството – от социални програми до проекти за разработване на нови бомбардировачи. Разбира се, винаги в действителност се случва точно обратното. Показателен пример са американските правителствени здравни програми Medicare и Medicaid. При въвеждането си през 65 г. правителството е твърдяло, че Medicare ще струва годишно 12 милиарда долара през 1990 г., докато всъщност действителната цена е била 10 пъти по-висока. Можем да очакваме, че същото ще е в сила и за ББД – защото едно е да дадеш 500 лв. на 100, 200 или дори 600 души в някакво село, друго е да дадеш 500 лв. на 4 403 374 души (без да броим лицата в пенсионна възраст, които също ще получават базов доход).
От тук може да се види ясно, че ББД всъщност трудно ще се финансира само от плосък данък, независимо от ставката – а той ще трябва да е нисък, в противен случай хората просто няма да го плащат, както знаем от кривата на Лафер, според която с увеличаване на данъчната ставка приходите от налози спадат. Сметката е много проста: ако приемем, че целта на данъка е да се предостави „равен старт“ за всички, то най-вероятно помощите ще трябва да са в размер, който покрива поне линията на бедността. За миналата година тя е 2248 лв. за четричленно семейство, според изчисления на КНСБ или по 562 лв. на човек. Това е ако допуснем, че родителите и децата имат горе-долу равни нужди от средства за месечната си издръжка; ако примем, че родителите се нуждаят от повече пари, тогава сумата става още по-голяма, защото най-вероятно само родителите ще получават ББД.
При 562 лв. на индивид елементарната калкулация показва, че на бюджета ще са необходими 3 449 254 206 лв. на месец за издръжката на системата на плащане на безусловен доход. При тези допускания годишно ББД ще струва впечатляващите 41 391 050 472 лв.! Тази сума е двойно по-голяма от всички приходи в държавния бюджет за 2016 г.; т.е. дори и държавата изведнъж да ограничи функциите си само и единствено до плащането на безусловния базов доход и разформирова всички сега съществуващи ведомства, агенции и други, то тя все пак ще трябва да осигури поне още толкова приходи, които да редистрибутира, за да се сбъдне мечтата за безусловен базов доход.
По този начин стигаме до увеличаване на данъците. Увеличаването на подоходните и корпоративните данъци моментално ще доведе до отлив на инвестиции и до срив на приходите в хазната. Увеличаването на косвените данъци ще има още по-катастрофален ефект – ако се въведе ДДС в размер на 400% абсолютно никой няма да идва да потребява стоки и услуги в България. Сривът на търсенето ще доведе до фалити на почти целия бизнес и отново до отлив на инвестиции, а румънските, турските, гръцките и сръбските вериги на драго сърце ще приемат българските потребители, които масово ще закупуват по-евтините стоки в съседните страни. С други думи, по-високи данъци означава, че системата на ББД ще просъществува може би месец (отново – ако държавата елиминира абсолютно всички неща, с които се занимава).
