Ала дори и да си представим най-добрия възможен сценарий, при който държавата не вдига данъците, то тогава отново ще съществува горният проблем. Причината за това е т.нар. алтернативна цена. Тя присъства винаги и навсякъде, във всяко едно наше действие, защото това е цената на действията, които не сме предпочели да извършим. Тя съществува и когато избираме между това да почиваме и това да работим. Обяснено просто, в условия, при които няма ББД, алтернативната цена на това да отделим цялото си време за почивка и 0 „единици“ от времето си за работа е много висока – тя е да останем гладни и без подслон. Затова при нормални условия хората балансират времето си. Когато парите започнат да идват на общо основание, алтернативната цена при избора на по-голямо свободно време спада – вече да си почиваш през цялото време няма да означава нуждите ти да са незадоволени.

Затова много индивиди най-вероятно ще изберат просто да си почиват през цялото време и да живеят с евентуалната издръжка от 562 лв. Това важи с особена сила за хората, чиито доходи в момента са под или около 550-600 лв. Най-вероятно те просто ще изчезнат от пазара на труда, което означава да изгубим повече от 50% от работната сила, тъй като средната заплата по данни на НСИ за цялата страна през третото тримесечие в България е достигнала 640 лв. на месец. Можем да предположим, че и някои други индивиди с по-високи приходи ще напуснат пазара на труда, което означава моментален спад на производството и на допълнителните приходи, които държавата ще получава от данъци. Така дори и при постоянни разходи за ББД, приходите със сигурност ще спаднат рязко; което, предвид горните изчисления, значи просто, че системата ще се срине в най-добрия случай след броени месеци.

Но въвеждането на ББД за всеки индивид в трудоспособна възраст крие и друг риск. Както всяка правителствена програма, така и ББД ще е изключително трудно да се елиминира, след като вече е бил въведен. Причината за това е, че се създават ползи за една определена група хора, следователно те имат какво да губят и имат стимул да защитават придобивките си. Това е особено вярно, когато тази група в действителност е почти цялото население. Изводът е, че при наличието на тежки последици за икономиката и много хора, които са готови да защитават съществуването на тези негативни ефекти, всъщност ако ББД се въведе в „класическия“ вариант, при който всеки индивид в трудоспособна възраст получава трансферно плащане от държавата, системата ще съществува до самия пълен икономически крах.

Всъщност системата на ББД е просто една егалитарианска фантазия. Трябва да имаме предвид, че тя ще се срине и при значително по-ниски ББД, защото хората отново ще имат горепосочените мотиви за действие. А след нея ще настане пълен крах, защото ще се наложи да се изгражда индустрия от нищото, да не говорим за загубата на трудоспособност от индивидите, решили да напуснат пазара на труда (а това ще са най-вероятно именно най-нискоквалифицираните и неопитни индивиди). Казано накратко, резултатът от ББД ще бъде пълно изкривяване на мотивите на икономическите агенти и изкуствен стандарт на живот за много кратко, а отрезвяването ще бъде истинска катастрофа, под формата на изключително тежък икономически колапс и може би много години хаос.