Някои европейски страни, сред които и България, са на път да се превърнат в „новия Китай”. Това посочва в годишния си доклад Европейският синдикален институт (European Trade Union Institute - ETUI), наблягайки на разлома, предизвикан от финансовата криза от 2008 г.

Генералния директор на ETUI Филип Поше коментира, че въпреки факта, че Европейският съюз (ЕС) е създаден с идеята за социално и териториално сближаване, то в момента е налице точно обратното – Европа на различията. Според него това социално и икономическо разделение е създадено от политиката за въвеждане на строги ограничения в страните от ЕС.

На географско ниво докладът изтъква различията, които в по-широк смисъл биха могли да бъдат определени като „Европа на 3 скорости”, обособени в 3 зони. В първата попадат т.нар. страни-кредиторки. Тя обхваща държавите около Германия - Франция, Белгия, Холандия и Великобритания. Това са страните, в които се развиват иновативните компании и които контролират пазарите. След тях идват наречените от Поше „страни-подизпълнители от първо ниво”. Това са държавите, които „захранват” Съюза, без да са начело на иновациите. Сред тях са Испания, Италия, Ирландия и Чехия.

В третата категория, наречена „нов Китай”, докладът поставя държави като Гърция, Португалия, Румъния и България. В тези страни минималното възнаграждение на труда е по-ниско дори от това в Китай.

Докладът е крайно песимистичен по отношение на социалното бъдеще на Европа. Според данните, посочени в него, бедността се е увеличила с 23% за осем години. Младежката безработица сред хората на възраст между 15 и 25 години коства на ЕС 3 млрд. евро седмично. Според Патрик Ичерт от Европейската конфедерация на профсъюзите (European Trade Union Confederation - ETUC) европейската политика е провал, мерките за икономии „убиват” и предизвикват рецесия.

Авторите на доклада настояват да се предприемат спешни мерки преди предстоящите европейски избори през 2014 г. Така според тях Европа ще поеме по нов път на развитие и ще даде надежда на гражданите си отново.

Те са на мнение, че страните, които са се справили най-добре с кризата, са тези, в които социалният диалог е на високо ниво. Ето защо според авторите на доклада едно от решенията на проблема е социалният диалог да се издигне на по-добро равнище.