БЪЛГАРИЯ В КРАЯ НА 2006 Г.: СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ АНАЛИЗ

(РАБОТЕН ВАРИАНТ, АПРИЛ 2004 Г.)

Работната група по НПР изготви първи вариант на социално-икономически анализ във връзка с разработването на НПР 2007-2013г. В едномесечен срок окончателен вариант на документа ще бъде предложен за одобрение на Координационен съвет по НПР.

Икономиката на България в края на 2006 г.

В настоящата част от изложението е представен  сценарий за състоянието на икономиката към края на 2006 г. Предложеният сценарий е ограничен от изходната база (състоянието на икономиката през 2003 г.) и своите допускания (вж. точка 3.1). Основната цел на тази част от документа е да направи снимка на икономиката в края на 2006; да се определят "тесните места" в структурата на икономиката; да се идентифицират секторите с потенциал за растеж и тези, чието развитие изисква държавно подпомагане. Направената прогноза ще позволи да се формулира реалистична визия за развитие през периода 2007-2013 г. и същевременно ще послужи като база за определяне на ключовите области, в които правителството следва да съсредоточи своите усилия за реализиране на така формулираната визия за развитие.

Основни допускания

Използваните допускания при построяване на макроикономическия сценарий могат да бъдат обобщени най-общо в две основни групи – външни и вътрешни. Външните допускания касаят средата, в която се развива икономиката на страната – световното стопанство, в частност европейските пазари и Балканския регион. Вътрешните допускания са свързани с курса на водените икономическа и социална политики, политическата стабилност в страната и т.н.

Основни допускания, касаещи външната среда

• запазване на политическата стабилност в регионален и континентален план;
• отсъствие на военни конфликти в региона;
• отсъствие на производствени и технологични шокове за световното стопанство;
• продължаващо възстановяване на световната икономика и запазване на темповете на нарастване на външното търсене;
• ускоряване на растежа на европейската икономика (EU-25);
• успокояване на колебанията на валутния курс долар/евро и приблизително запазване в средносрочен план на сегашното ниво;
• плавно нарастване на лихвените равнища на световните капиталови пазари;
• ценова стабилност в ЕС (посрещане на критерия за 2% средногодишна инфлация);
• плавно намаляване на цените на горивата на световните пазари.

Вътрешни допускания

• политическа, социална и етническа стабилност в страната;
• запазване курса на водените икономическа, социална и пр. правителствени политики;
• запазване на функционирането на системата на паричен съвет;
• продължаване на политиката по отношение на дерегулацията, преструктурирането и приватизацията на естествените монополи;
• постепенно намаляване дела на сивата икономика;
• провеждане на целенасочена политика за подобряване на енергийната ефективност в страната след приемането на Закона за енергийна ефективност;
• постепенно нарастване на значението на малките и средни предприятия при формирането на добавената стойност и заетостта в икономиката;
• намаляване на административните бариери пред стартирането на бизнес и ограничаване намесата на държавата в икономиката  съгласно Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол;
• развитие на финансовите услуги и намаляване на лихвените равнища  по банковите кредити;
• продължаващо развитие на отрасъл туризъм с постепенно намаляващи темпове на растеж;
• продължаващо хармонизиране на националното законодателство със законодателството на ЕС;
• висок ръст на средната работна заплата в страната (7-8% годишно);
• запазване на ценова стабилност (средногодишен темп на инфлация – около 3.5%);
• постепенно намаляване темповете на реален растеж на частните инвестициите в икономиката до около 10% годишно;
• забавяне темповете на растеж на вноса на стоки и нефакторни услуги.

Прогноза за някои основни макроикономически показатели

Реален сектор

Брутен вътрешен продукт. При така направените допускания симулациите показват относително висок реален растеж на БВП в периода 2004-2006 г. – над 5% средногодишно. Външното търсене ще продължи да има основен принос в растежа, следвано от потреблението и инвестициите. Очакваното затихване на темповете на растеж на инвестициите ще рефлектира в незначително увеличаване на относителния им дял в брутния вътрешен продукт.

Потреблението ще има устойчив растеж от порядъка на над 4% годишно през разглеждания период, предвид очаквания реален растеж на доходите. Той ще остане по-нисък от този на БВП, а неговият принос в растежа на БВП ще варира в границите на 3.7-3.9%, поради големия дял на потреблението в структурата на БВП. Основната част от приноса ще се дължи на частното потребление. То ще нараства средногодишно с над 5%, следвайки увеличението на обема на потребителски кредити и разполагаемия доход. Правителственото потребление ще расте с относително по-нисък темп (0.5-1%) от този на БВП през разглеждания период. Неговият относителен дял в БВП ще продължи да се свива – до около 16.5% от БВП, поради следваната от правителството политика към балансиране на бюджета едновременно с намаляване на данъчната тежест.

Основни макроикономически показатели – реален сектор