За потенциала на търговските отношения между България и Израел се говори отдавна. Исторически погледнато, независимо от политическата ситуация в Европа и в страните поотделно, двете държави имат минало, което е скрепено с взаимно доверие и сътрудничество. За търговските възможности, които кризата предоставя на двете страни, пред Econ.bg разказа Арнон Арбел - съветник по икономическите въпроси за България и Румъния към посолството на Израел.

Българският внос от Изрел постигна много добри резултати през 2008 година. Общият стокообмен се увеличава от 119 млн. долара през 2010 година до 307 млн. през  2011 година, което е много добро развитие, счита той.

В България, за разлика от периода преди кризата, в момента няма много израелски компании. По-голямата част от стокообмена идва основно от три сектора. "Предполагам, че повечето от хората свързват израелските компании с недвижимите имоти, с комуникационния сектор. Може би сте забелязали, че повечето технологии сред мобилните оператори и компаниите в комуникационния сектор в България са израелски, например GTC", казва Арбел.

Какъв е най-лесният начин за осъществяване на бизнес връзките с Израел?

Арнон Арбел обяснява: "Това зависи от вида бизнес връзки. Ако става дума за инвестиции в Израел или сътрудничество с израелски компании, или износ за Израел, трябва да се потърсят три различни начина за осъществяване на това сътрудничество". Ако говорим за инвестиране в Израел, то има организация - Център за насърчаванена инвестициите (The Investment Promotion Center - IPC), работещ към израелското Министерство на промишлеността и търговията. Целта му е да насърчава инвестициите в Израел и сътрудничеството на държавата с чужди корпорациии. Това е държавен орган, който действа като посланик на израелската индустрия, без да търси печалба.  

“Най-лесният начин за осъществяване на бизнес контакти за българските фирми, желаещи да инвестират взраел, е като се свържат с мен”, обясни Арнон Арбел. „Аз ще направя контакта с IPC и с конкретните хора, независимо, че е различно сектор по сектор", допълни той. "Когато става дума за сътрудничество, отново трябва да се потърси връзка с мен или с българското търговско аташе в Израел. Също така връзка може да се направи и с израелския институт за експорт и международно сътрудничество (The Israel Export and International Cooperation Institute - IEICI), както и с IPC”, допълни той.

Друга възможност за сътрудничество е в областта на научноизследователската и развойната дейност (НРД) в Израел. Арбел обясни, че в Израел се отделя огромен изследовеателски и финансов ресурс за развитие на НРД. Става въпрос най-вече за технологични изследвания, не толкова на академично ниво, колко чисто практически ориентирани към бизнеса.

“Защо е важно това за международното сътрудничество?", пита Арбел и отговаря: "Защото продуктите трябва да бъдат готови за пазара". Той дава пример: "Ако искате успешно да внедрите един продукт на пазара, той трябва да е готов. Не е достатъчно един продукт да бъде произведен, трябва да се изследва и пазарът, да се разработи така, че да се внедри този продукт успешно на пазара”. Българските фирми, които се занимават с изследване и разработване на даден продукт, могат да се срещнат и да разговарят със специално създадената за това организация в Израел, която е към офиса на главните учени в Министерството на търговията.

Ако наша фирма пък иска да продава в Израел продукти, произведени в България, трябва да се свърже с Асоциацията на търговските камари (The Association of Chambers of Commerce), която има нужните умения и подход, за да бъде успешно сътрудничеството. 

В същото време, ако български бизнесмен поиска да изнася стоки към Израел, той има възможност да го прави и самостоятелно, но според Арбел, това не е добра идея. От една страна преодоляването на бюрокрацията би било трудно без помощ от местен партньор. От друга страна пазарът, както навсякъде по света, е специфичен и са необходими познания, за да бъде имплементиран продуктът по най-печелившия начин. За да се спестят тези неудобства, най-лесно е да се работи в сътрудничество с израелската страна. Този партньор може да бъде вносител или дистрибутор. “Честно казано, опитваме се да опростим процедурите, за да улесним вноса”, признава Арбел. България е част от Европейския съюз, повечето от продуктите ни са освободени от мито в Израел.

Какви са предимствата за българските фирми, търгуващи с Израел

Независимо от икономическата криза навсякъде по света, икономиката на Израел се развива добре. "Имаме много стабилна банкова система. От икономическа гледна точка имаме много стабилен пазар, а от гледна точка на потребителите – може да се каже, че нивото на потребление е високо", коментира Арбел.

Относно обратната страна на монетата и проблемите, с които българските фирми биха се сблъскали на израелския пазар, то те са подобни на проблемите, характерни за всеки друг пазар – намирането на правилния партньор от израелска страна, развиване на дистрибуцията, бюрокрацията, налагането на пазара като цяло и пр. Няма нещо специфично, което да пречи на българските фирми да изнасят стоки или услуги в Израел.

В рамките на посещението на израелска делегация у нас през юли 2011 г. бяха подписани три междуправителствени споразумения. Едно от тях бе за сътрудничество в областта на военната промишленост между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) и Министерството на отбраната на Израел.

Има ли към момента общи проекти във военнопромишлената индустрия, по които да работим съвместно с Израел?

Сътрудничеството в областта на отбраната и сигурността между България и Израел датира от началото на 90-те години. През годините са осъществени различни контакти между правителствени представители, фирми и организации от отбранителната промишленост.

През януари 2012 г. беше подписан Меморандум за разбирателство в областта на отбранителната промишленост между МИЕТ и сдружение „Българска отбранителна индустрия” и Министерство на отбраната на Израел.

Износът на оръжие за Израел и инвестициите в оръжейни компании у нас

През  2010 г. общата стойност на реализирания износ на оръжие за Израел е 1 966 454 евро и включва леко стрелково оръжие, боеприпаси и оптическо оборудване. Вносът е на стойност 1 581 562 евро и включва леко стрелково оръжие, боеприпаси, резервни части за бронетанкова техника и оптическо оборудване.

През 2011 г. по предварителни данни е реализиран износ на приблизителна стойност 630 000 евро, който се състои от стрелково оръжие и принадлежности за него, резервни части за бронетанкова техника, боеприпаси за стрелково оръжие и компоненти за акумулаторни батерии. Вносът е на приблизителна стойност 26 000 евро и обхваща части и принадлежности за стрелково оръжие, оптическо оборудване и боеприпаси.

Премиерът Бойко Борисов заяви при посещението на Бенямин Нетаняху в София (на 7 юли 2011 г.), че България трябва да привлече израелски инвестиции в областта на технологиите в селското стопанство.

Отново за обема на израелските инвестиции

За периода 1996-2011 г., инвестираните средства от Израел у нас са 262 млн. евро, което е под 1% от общия размер на инвестициите за периода (40 млрд. евро). През 2010 г. нетните плащания са в размер на 39 млн. евро. През 2011 г. са инвестирани едва 6 млн. евро (по данни на БНБ). Най-атрактивни за израелските инвеститори са секторите - недвижими имоти; търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и стоителният сектор. Заедно те формират 2/3 от общия размер на инвестициите.

Съгласно регистъра БУЛСТАТ, в България са инвестирали 114 израелски компании. Най-много компании са регистрирани в областите: търговия, операции с недвижими имоти, промишленост, финанси, транспорт, техническото обслужване на автомобили, селско стопанство, туризъм, домакински стоки, и други. Броят на преките чуждестранни инвестиции в България от израелски физически лица е 1 525. (Данните са предоставени от МИЕТ, съгласно годишния доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение за 2010 г.  и отчетите на фирмите за 2011 г. - бел.авт.).

При посещението на вицепремиера и министър на външните работи на Израел Авигдор Либерман у нас, българският външен министър Николай Младенов беше изразил мнение, че страната ни проявява интерес към развитието на нови находища на газ в Източното Средиземноморие и в Израел като алтернативни енергийни източници за България.

От МИЕТ заявиха, че следят с голям интерес сондажите в находището „Левиатан” в Израел, както и развитието на откритото миналата година голямо находище до Кипър. Предвид относителната географска близост и на двете, те се считат за потенциални алтернативи за газовата диверсификация на страната ни.

За спада на вноса на стоки от Израел

През последните пет години стокообменът между България и Израел се развива динамично като се регистрира нарастване в стойностно отношение.  За 2011 г. двустранният стокообмен възлиза на 324,8 млн. долара. Отчита се над 46% ръст спрямо 2010 г., когато реализираните обеми са на стойност 222,3 млн. долара, т.е. налице е ръст на вноса на България от Израел. Не се отчита спад в импорта на стоки от страната през 2010 г. и 2011 г. Структурата на вноса е относително постоянна. За последните три години се състои основно от нефтени масла и масла от битуминозни минерали, необработено олово и инсектициди.

Износът ни за Израел през 2011 г. отбелязва спад на годишна база, дължащ се главно на намаления износ на нефтени масла и масла от битуминозни минерали, който намалява с над 98% спрямо 2010 г. За сметка на това значителен ръст отбелязва експортът ни за Израел на царевица (износ на стойност малко над 10 млн. долара през 2011 г.).

Какви са възможностите за увеличаване на търговията с Израел

Към момента е налице негативен за страната ни търговски баланс, затова и усилията са насочени към балансиране на стокообмена. Съществуват реални възможности за увеличаване на взаимната търговия. Структурата на износа и вноса между двете страни е разнообразна, но предвид експортните възможности както на България, така и на Израел, подлежи на оптимизиране и обогатяване.

Страната ни има потенциал за износ на израелския пазар на редица продукти като минерална вода, хранителни продукти, розово масло, трансформатори, пластмаси, мебели и изделия от дърво, химически продукти и др.

Политиката е концентриран израз на икономиката, в този смисъл много хора се питат има ли стратегия МИЕТ заедно с дипломацията ни за развиване на бизнеса с Израел и останалите страни от Близкия изток? В същото време се появиха критики от представители на БТПП, които заявиха, по повод посещението на българска правителствена и бизнес делегация в Катар през март, че външната ни политика не е свързана с икономиката.

От МИET коментираха тези критики така:

Нужно е динамизиране на двустранните икономически отношения на България с Израел и държавите от Близкия изток като се осигури адекватна подкрепа за българския бизнес при оперирането му на пазарите на тези страни и привличането на инвестиции от тях.

От друга страна, външнотърговската политика на България е до голяма степен обусловена от членството на страната ни в ЕС и СТО. Паралелно с това обаче МИЕТ работи за постигането на ефективен достъп до пазарите на Израел и държавите от Близкия изток, разширяването на сътрудничеството на междуправителствено и корпоративно ниво и насърчаването на взаимните инвестиции. На настоящия етап е достигната изключителна активност в отношенията между България и Израел на всички равнища. От май 2011 г. в Израел има изпратен от МИЕТ икономически съветник.

През 2011 г. България е посетена от 138 613 израелски туристи, като се отчита ръст от 6,1% спрямо 2011 г. Израел е на 13-то място по брой туристи, посетили България през миналата година. През последните три години МИЕТ се стреми да развива търговско-икономическите си отношения и със страните от Съвета за сътрудничество на арабските държави от Залива (ССАДЗ).

През последните години е налице съществен ръст на българския износ към всички държави от ССАДЗ. За 2011 г. българският износ за Саудитска Арабия надвишава 306 млн. долара при реализиран износ от 83 млн.долара през 2010 г. и едва 27 млн. долара за 2009 г. Същевременно българският износ за Оман от едва 507 хил. долара през 2009 г. достигна през 2011 г. до над 28 млн.долара.

Факт в подкрепа на активизирането на двустранните търговско-икономически отношения с държавите от Залива е и откриването (през септември 2011 г.) на директни полети между Доха и София (четири пъти седмично), което ще даде нов тласък в разширяването на бизнес контактите не само с Катар, но и с всички богати арабски държави от Персийския залив.

Приоритет в двустранните отношения в икономическата област за нас е привличането на инвестиции в България от страните от Близкия изток включително обсъждане на възможностите за създаването на смесени предприятия с тези страни и други форми за засилване на инвестиционна активност.

България е отворена за инвестиции в областта на енергетиката, туризма, транспорта, селското стопанство и инфраструктурата.