Югоизточна Европа е зона с редица икономически катастрофи. Но България, според Международния валутен фонд (МВФ), не е една от тях. Въпреки това стабилността сама по себе си не е достатъчна за най-бедната членка на Европейския съюз (ЕС).

Такъв е изводът на пратениците на Фонда в страната, според които "силните буфери и непоколебимото осъществяване на плановете са позволили на България да поддържа стабилност в променяща се среда", коментира авторитетното издание "Файненшъл таймс".

Макар че държавите в региона са принудени да се борят със сериозни фискални главоболия след бума от последните години, българският държавен дълг се равнява на едва 17,5% от БВП. Правителството действа доста бързо, за да намали дефицита и го понижи на 2,1% през миналата година. Международният валутен фонд дори очаква през 2012 г. този показател да достигне 1,25%. А междувременно валутният борд на лева пази валутата стабилна.

Но след тежката рецесия през 2009 г., когато икономиката се сви с 5,5%, България не проявява признаци на енергичност. МВФ очаква оскъден растеж от 1% през настоящата година и 1,5% през идната. Както Фондът вече отбеляза, безработицата е много висока – между 10 и 12 на сто в зависимост от източника на данните.

Банковият сектор е изправен пред сериозни предизвикателства с нивото на необслужвани кредити – 19,6%. От известно време насам България е възпрепятствана от ниското усвояване на щедрите еврофондове, макар че бе постигнат известен напредък. И както в повечето източноевропейски държави, "икономиката е изложена на външни рискове от върлуващата криза в еврозоната".

Рецептата на МВФ е достатъчно предвидима – продължаване по сегашния фискален път с възможности за инфраструктурни инвестиции; прилагане на структурни реформи, в частност тези, насърчаващи наемането на млади и по-ниско квалифицирани работници, които представляват значителна част от безработните.

Но с оглед на парламентарните избори през идното лято и факта, че управляващата партия е подложена на все по-силен натиск в социологическите проучвания, правителството може да има тясно политическо пространство, за да прокарва бъдещите непопулярни реформи, които България бави от известно време насам.

"Тревожното от доклада на МВФ е, че същите препоръки бяха направени и при предходната визита (през юли 2011)", обяви Светла Костадинова – изпълнителен директор на Института за пазарна икономика.

"Фокусирани са върху пазара на труда, върху реформите на общественото осигуряване и върху необходимостта на чужди инвестиции. Моята преценка, след като видях проектобюджета за 2013 г., е че не се очакват промени в трудовото и социалното законодателство, въпреки това, което МВФ казва. Правителството вероятно е видяло документа и си е казало: "Окей, казахте това и преди, но ние няма да направим нищо отново". Не желаят да правят реформи, които не са лесни", допълни тя.

За момента може би българите могат да бъдат благодарни на икономиката си за стабилността, растежа и за факта, че не са длъжници. Но тези предимства не са видими за безработните и тези, чиито приходи остават на дъното на европейската таблица.

Превод: БГНЕС