Продължителността на майчинството и размерът на обезщетенията през този период са често обсъждани теми у нас. Поради демографската криза в страната дебатът по темата често е емоционален и не отразява действителното състояние на политиките в тази сфера. Независимо дали правим съпоставка на база размер на обезщетенията или на база период на майчинството, България е сред страните, предлагащи най-добри условия.

Въпреки че страната ни не е членка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), нейните сравнителни анализи на системите за обезщетение на майките в различни страни по света, включват и нашата страна. От последното изследване се вижда, че:

• Майките в България имат по-продължителен отпуск поради бременност и раждане на дете от този във всички държави от ОИСР;
• Обезщетението в България, измерено като процент от дохода получаван преди раждането, е най-високо сред трите държави с най-продължителен отпуск за бременност и раждане (България, Гърция и Великобритания).

Данните на ОИСР показват, че България се нарежда на първо място от всички изследвани страни по продължителност на платения отпуск поради бременност и раждане (Графика 1). Той е 58,6 седмици (или 410 календарни дни, 45 от които се взимат преди раждането), което е повече от три пъти по-високо от средното за държавите от ОИСР – 17,7 седмици. На второ място в класацията е Гърция, следвана от Великобритания. Прави впечатление, че докато двете държави предоставят отпуск със сравнително голяма продължителност спрямо държавите от ОИСР (съответно 43 седмици за Гърция и 39 седмици за Великобритания), обезщетенията са сред най-ниските – 53% за Гърция и 31% за Великобритания.

В страните, в които отпускът е сравнително дълъг, размерът на обезщетението е по-нисък (Графика 2). Именно България е изключението тук: при голяма продължителност на отпуска се предоставя и сравнително високо обезщетение - 90%  от предишния доход. Макар че има много страни (като Австрия, Естония, Германия, Холандия и др.), където майките получават 100% от предишното си възнаграждение, средният период на майчинството там е значитено по-кратък. От тези страни най-дълъг е той в Хърватия – 30 седмици. Изключение, но в другата крайност, е САЩ, където няма определен задължителен размер на продължителността на отпуска и на обезщетението, изплащано през този период.

Що се отнася до еквивалента на обезщетенията, България се нарежда отново на първо място (Графика 3). Този показател се получава, като продължителността на отпуска (измерен в седмици) се умножи по размера на обезщетението (измерено като процент от предишния доход). Така по време на 58,6-те седмици отпуск, майките у нас получават обезщетение, равняващо се на 52,7 седмици от предходното им възнаграждение. Сред държавите, в които обезщетението е високо спрямо времетраенето на отпуска, се нареждат Хърватия (30 седмици) и Полша (26 седмици).

Тези данни ни позволяват да заключим, че дългата продължителност на отпуската поради бременност и раждане у нас е сред изключенията в световната практика. Проблемът с размера на обезщетенията, доколкото съществува, е друг и по-скоро е следствие от ниския размер на трудовите възнаграждения у нас, които в крайна сметка формират и размера на получаваните обезщетения.

Статията е публикувана от Инфограф. Автор: Мария Неева.