Тази седмица бяха публикувани най-ранните данни за съвкупното производство през четвъртото тримесечие, както и редовните тримесечни данни за пазара на труда. И двете статистики потвърждават, че икономиката на България продължава да расте с добър темп и да създава нови работни места. Растежът на реалния брутен вътрешен продукт (на база коригирани данни) през четвъртото тримесечие е 3.6% на годишна база. Макар и да е малко по-нисък от растежа през предходните три тримесечия (когато се движи между 3.7% за първите две тримесечия и 3.9% за третото според коригираните данни), той все пак остава над средното за ЕС.
След експресната оценка за последното тримесечие обаче става по-малко вероятно икономиката да достигне 4%-ния растеж за цялата 2017 г. Неизгладените данни дават растеж на годишна база от 3.6%, 3.9% и 3.8% съответно за първите три тримесечия, както прогнозира Министерството на финансите в актуализираната си средносрочна рамка. Този темп на експанзия на икономиката се случва на фона както на рекордно създаване на нови работни места, така и на рекордно висок коефициент на заетост. През 3-то и 4-то тримесечие на 2017 г. броят заети (15+) се увеличават съответно със 172 300 и 161 700 души на годишна база, което е съпоставимо с най-високите темпове на създаване на нова заетост от периода на предишния бум на трудовия пазар в края на 2006 и началото на 2007 г.
Разликата с бума от 2005-2008 г. обаче е в темповете на растеж, които в момента остават 1.5-2 пъти по-ниски спрямо растежа тогава. Макар и коефициентът на заетост в момента да изпреварва пиковите стойности от 2008 г. (51-52% за населението на 15+ години) и да достига 52-53%, то хората, които работят, са с около 200 хил. по-малко заради демографските процеси (отрицателен естествен прираст и нетна емиграция). Това, комбинирано с далеч по ниското капиталообразуване сега, снижава потенциала на икономиката и води до по-ниски темпове на растеж.
Докато при предишния бум инвестициите в основен капитал достигаха и надхвърляха 6 млрд. лева на тримесечие в пика си (в постоянни цени), сега едва успяват да прехвърлят 4 млрд. лева. Основната причина за това е далеч по-малкият приток на чужд капитал в момента – както под формата на преки инвестиции, така и под формата на заемен капитал. Преките чуждестранни инвестиции в България са около 900 млн. евро за първите 11 месеца, което е сходно с нивото им за същия период на миналата година. Т.е. за годината те ще се от порядъка на 1 млрд. евро или малко повече, което е несравнимо с притока на преки чуждестранни инвестиции предишния бум, когато бяха между 3 и 9 млрд. евро на година (2005-2008 г.).
Видно е, че в момента основният ресурс, който се използва за запълването на новите работни места, са хората над 55 години. Коефициентът на заетост за тези на 55-64 г. при предишния бум не надхвърляше 46-47%, а през 2017 г. вече се движи около 59-60%. При тези над 65 г. също имаме сериозно покачване на заетостта – от около 3-4% преди до 5-6% сега. Това е както заради процеса на застаряване на населението през последните 10-15 години, така и заради постепенното покачване на пенсионната възраст и изискуемия стаж – по-чувствително за жените - от предишния бум досега. Докато мъжете се пенсионираха на 63 г. в периода 2005-2008 г., а жените – на 58-59.5 г., то пенсионната възраст за 2017 г. е 64 г. за мъжете и 61 за жените.
При другите възрастови групи заетостта или е сходна с предишния бум, или е по-ниска, като при младежите на 15-34 г. тя все още е видимо по-ниска от стойностите при предишния бум. Докато през 2005-2008 г. заетостта в групата на 15-24 годишните е достигала 27-28%, а при тези на 25-34 г. е била 78-79%, то сега тя се движи около 23-25% и 74-75%, респективно. Това навежда на мисълта, че именно при младежите има все още неизползван ресурс за трудовия пазар, който при една продължаваща експанзия на икономиката (както се очаква) би могъл да бъде ангажиран.
Като цяло данните за БВП и пазара на труда подкрепят част от нашите притеснения и отхвърлят други. Отхвърлят страховете ни от миналата година, че пикът на заетостта вече е достигнат и по-нататъшен растеж е невъзможен – е, оказа се, че е възможен и на пазара на труда се включва все още свободен ресурс. Въпреки това опасенията ни, че растежът при този бум предвид ситуацията с човешкия фактор и капитала в икономиката ще се движи в рамките на 3.5-4% и няма да успее да надхвърли 4%-та граница, засега се потвърждават.
През 2018 г. икономиката най-вероятно ще запази този курс, освен ако страната не успее да привлече голям брой чужди работници и значителен чужд капитал. Първото е спорно, ако говорим за сериозен приток на работна ръка, но второто не е невъзможно предвид новия бум в строителството, който набира сила в големите градове.
Десислава Николова, ИПИ
