Индексирането на цените на услуги е сравнително нова тема за масовия потребител у нас, предизвикана от високата инфлация в последните години. За първи път това се случи преди две години, когато мобилните оператори повишиха цените си за съществуващи клиенти заради осезаемото поскъпване на суровините, електроенергията и като цяло услугите и стоките в страната. Нещо повече, по време на COVID пандемията натоварването на мрежите на операторите беше толкова голямо, че наложи редица инвестиции и подобрения, за да могат потребителите да продължат да използват услугите без прекъсване. Тази тенденция се запази и след пандемията, като потреблението на данни продължава да расте с невиждани до момента ръстове.
Тази практика обаче не е нова за телеком индустрията в Европа, където се прилагат различни модели за калкулиране на годишните увеличения на цените. В повечето европейски страни подходът е сравнително праволинеен и сходен на този у нас - компаниите взимат решението спрямо публичен индекс на потребителските цени, който е референция към размера на увеличението, което да прилагат за съществуващите си абонати. Има и примери, при които поскъпването на услугите е обвързано не само инфлацията, но и с фиксиран годишен процент или минимална стойност на увеличението. На практика, това дава възможност на операторите в ЕС да повишават цените си дори когато има дефлация - понижение на цените на стоките и услугите. Ето какви са практиките сред някои от страните в Европа.
Белгия, Франция и Австрия следват най-разпространения модел, при който увеличенията са обвързани с индекса на потребителските цени, като и в трите страни индексацията на цените се случва от няколко години. В Австрия A1, Drei и Magenta са увеличили цените си с между 8.5% и 11% през тази година. Белгийският оператор Telenet вдига цените си с 1.05% още през 2020 г., като оттогава насам има още няколко увеличения, едно от които с 4.7% през 2022 г. Подобни стъпки в последните години предприема и конкурентният оператор Proximus.
По-сложен е подходът на операторите във Великобритания и Ирландия. Телекомите на двата острова използват не само индекса на потребителските цени, но и фиксиран процент, с който увеличават цените си, независимо от размера на инфлацията. В Ирландия например от 2022 година Vodafone, а от тази година Three и Air увеличават цените си с 3%, добавени към индекса на потребителските цени. Практиката и на трите оператора е, че дори индексът на потребителските цени да е негативен, увеличението от 3% се запазва. Подобен е подходът и във Великобритания, като четирите най-големи оператора прилагат индексация от 2020 г. насам. Увеличението на Острова е с минимум 3.9%, без значение от индекса на потребителските цени, но когато последният е позитивен, той се добавя към тези 3.9%. По-малките оператори имат подобни политики, макар и с различни проценти. През последните месеци на Острова има и дискусия с местния регулатор относно начина, по който се съобщават увеличенията на цените.
Трети формат за индексацията съществува в Италия - той е комбинация от двата споменати до момента. От следващата година WindTre ще индексира със стойността на инфлацията, но не по-малко от 5%. Така минималното увеличение е 5%, но когато инфлацията е над този процент, увеличението ще е равно на нея. От друга страна, италианският TIM прилага практика, подобна на британската, и индексира цените си с 3.5%, към които добавя и индексa на потребителските цени в страната.
У нас и трите мобилни оператора имат лесно проследим и праволинеен подход към индексацията на цените. Увеличенията се базират единствено на данните на НСИ за инфлация в потребителските цени, без да се добавят допълнителни или фиксирани проценти.
Индексацията на цените не е нещо ново в договорите на мобилните оператори в Европа. Още през 2015 г. Европейският съд има решение по темата, предизвикано от дело между австрийското Сдружение за информиране на потребителите и A1 Telekom Austria.
Поводът са клаузи в договорите на телеком компанията, които предвиждат промени в цените на услугите ѝ на базата на индекс на потребителските цени. Според решението на съда такава индексация не следва да се счита като повод за едностранно прекратяване на договора за мобилни услуги без неустойка от страна на потребителя, а самите клаузи не са в нарушение на правата на потребителите. Част от причината е, че промените са базирани на публичен и независим индекс на цените и са включени като клауза в договорите на мобилния оператор. Освен това, в решението си Съдът отбелязва, че доставянето на комуникационни услуги създава предпоставки за легитимен интерес от възможността за промяна на цените за тези услуги.
Самият факт, че практиката е достигнала до Европейския съд е достатъчен признак, че индексацията не е любима на никого. За телекомите рискът от недоволството на клиентите е голям и включва както проблеми с репутацията, така и повод за промяна на потребителското поведение и отношение към телекома. В същото време обаче тази стъпка изглежда неизбежна предвид растящите оперативни разходи и натискът върху операторите за разширяване на инфраструктурата, което и самият Европейски съд явно осъзнава, ако съдим по бележката в решението.
Основните компоненти в оперативните разходи на мобилните оператори, които се влияят пряко от инфлацията, са разходите за изграждане и поддръжка на мрежата, електроенергия, горива и заплати. Това са и разходите, които компаниите трудно биха могли да оптимизират или намалят, тъй като те са от ключово значение за самото функциониране на телекомите. Тук е важно да се вземе предвид и отговорността на телекомуникационните компании за осигуряването на свързаност – мобилните мрежи са част от критичната инфраструктура на страната и от особено важно значение за функционирането на множество други бизнеси и системи. Това стана болезнено видимо в началото на Covid пандемията.
Освен тази отговорност, предизвикателство за телекомите е и силно конкурентната среда, в която оперират. Клиентите на мобилни и фиксирани услуги, особено в България, са изключително взискателни и чувствителни както по отношение на цените, така и спрямо качеството на услугите, което допълнително увеличава натиска върху мобилните оператори. Те не само трябва да правят постоянни иновации в развитието на мрежите си, но и да имат готовност да поемат постоянно растящото потребление, което води и до по-високи разходи за функциониране и поддръжка.
Всички тези фактори създават риск за рентабилността на телекомуникационните оператори. От една страна, чрез увеличаване на разходите и необходимостта от неотложни инвестиции, а от друга – поради забавяне на пазарния растеж и ограничените източниците на приходи. В тези условия увеличението на цените спрямо инфлацията е един от малкото инструменти, с които мобилните оператори могат да гарантират финансовата си устойчивост. Той помага на компаниите да управляват рисковете, така че да могат да поддържат здравословен темп на иновации, без да се налага да свиват разходите си чрез съкращения или да поставят под риск оперирането на своите мрежи.
