Зад всеки един социално-икономически процес стоят човешки съдби, съдби на институции ... ..., в крайна сметка стои съдбата на българина и България. По тази причина, когато започнат разсъждения по темата "Висше образование на България", а такива разсъждения са повече от необходими, най-напред трябва да се отговори на въпроса: "Изпитват ли страхове българите за съдбата на своето образование, изпитват ли страхове представителите на академичната общност за съдбата на висшето образование, изпитват ли страхове подлежащите на обучение във висшите учебни заведения?" И най-важното – от какво изпитват страхове различните субекти по повод на българското образование.

Страховете на академичната колегия на България са сериозни относно бъдещето на образователната система и в частност на висшето образование. Тези страхове са свързани с присъединителния и интеграционен процес на България към Европейския съюз (ЕС). И тези страхове са напълно разбираеми и основателни особено на фона на онова, което стана и става в отраслите на българската икономика и преди всичко в промишлеността и селското стопанство. Тъкмо поради това академичната общност на България не може да бъде (и слава Богу) не е равнодушна към възможните сценарии, по които може да тръгне висшето образование в процеса на присъединяване. А в груб план тези сценарии са: първи - образователната система в бъдеще ще се запази такава, каквато е към средата на 2004 г; втори, когато присъединяването на България към ЕС ще бъде съпътствано със сериозна редукция на висшето образование; и трето, когато присъединяването на страната към ЕС ще разкрие нови перспективи пред развитието на висшето образование в България.

Най-неблагоприятен, малко е да се каже неблагоприятен, най-коварният сценарий е вторият, а най-желаният – третият. Но, за да не се случи вторият сценарий – всичко зависи от българите, от нас - представителите на академичната общност. Големият въпрос, на който трябва да се даде най-точният и верен отговор, е: "С какво може да се отстои каузата на висшето образование в България, какво трябва да направят академичните среди в името на отстояване на тази кауза?"

В настоящия доклад се прави опит за очертаване на опорните точки на онова, което академичните среди на България трябва да направят в името на достойното бъдеще на българската образователна система, на нейното адекватно и достойно вписване в единната европейска образователна система. Става дума за онова, което трябва да направят българите та тяхната образователна система да бъде равностоен и равноправен партньор в единната европейска образователна система, а не да бъде в ролята на доведеното дете. Тези опорни точки, в края на краищата, стоят (и имат) икономическите аспекти на висшето образование.

Икономическите аспекти на висшето образование и по-точно: икономическите аспекти на висшето образование в процеса на присъединяването на България към Европейския съюз могат и трябва да бъдат търсени в различни посоки и на различни плоскости. Едната възможна плоскост е да се търсят икономическите измерения откъм степен на използване на научно-преподавателския състав в условията на присъединяване на България към ЕС при трите различни сценария. При всеки от тези три сценария ще има едно или друго оползотворяване на потенциала на научно-преподавателските кадри, казано иначе, ще има едно или друго възползване на България от инвестициите, които е правила в миналото за подготовката на тези кадри, на инвестициите за развитие на материалната база на образованието.

Втората плоскост, на която могат и трябва да бъдат изследвани икономическите аспекти, е процесът на подготовка на научно-изследователски и преподавателски кадри за бъдещите нужди на образователната система в България. Третата плоскост, на която могат и трябва да бъдат изследвани икономическите аспекти, е във връзка с определянето на потребностите от специалисти с висша квалификация в бъдеще. А подготовката на научно-преподавателски кадри за нуждите на висшето образование в бъдеще ще е функция на резултатите от изследването, което ще се проведе на третата плоскост.

Подготовката на бъдещите студенти и на научно-преподавателския състав, необходим за тази подготовка, ще бъде свързана с разходи (които ще се правят в бъдеще и от които разходи трябва да се търси постигане на максимална ефективност). Всяко разминаване между необходими на живота в бъдеще специалисти с висша квалификация, от една страна, и подготвяни специалисти, от друга, ще води до необосновани разходи, направени за подготовката. И в същото време ще трябва да се начисляват пропуснатите ползи за икономиката от това разминаване. Разбира се, че и при изследването на икономическите аспекти на правилното определяне на потребността от специалисти с висша квалификация в бъдеще от съществено значение ще бъдат трите сценария на последици за висшето образование на България от нейното присъединяване към ЕС.

Не е възможно да бъдат изследвани икономическите аспекти на висшето образование в България в процеса на нейното присъединяване към ЕС без да е хвърлена светлина, без да е даден отговор на въпроса: какви тенденции са се сложили в образователните системи; какви обективни тенденции съществуват в развитието на науката и образованието? Не е възможно да бъдат изяснявани икономическите аспекти, без изясняване на изискванията, които страната поема с прегледа и затварянето на главите за науката (Глава 17) и образованието (Глава 18). На следващо място, не е възможно работата по изясняване на икономическите аспекти без изясняване на изискванията на поетите ангажименти с подписването на Болонската декларация от 19.06.1999 г.

За радост, няма документи, в т.ч. и преговорните глави 17 и 18, които да декретират определени изисквания и поведение на българската образователна система. Нещо повече, документите препоръчват такова развитие на науката и научните изследвания и на образованието, което да повишава конкурентоспособността на икономиката и качеството на живот на хората. Единствената директива, която съществува в главата за образование, се отнася до обучението на децата на мигриращи работници. Самата директива препоръчва и отстоява опазването на богатството на културното разнообразие. Не съществуват директивни предписания и в Болонската декларация. А много от идеите на тази декларация са синхронни с формираните тенденции в развитието на образователните системи.

Предварителното заключение е, че няма директиви и в този смисъл предпоставени неща за развитието на образователната система в България. Или по-точно: няма директиви и предписания, които да блокират развитието на образователната система на България, които да предписват затихване и отмиране на тази система. Обратно, предписанията, доколкото съществуват, се отнасят до модернизиране на образователната система с цел да служи на издигането на конкурентоспособността на икономиката и подобряване на качеството на живот на хората. Но този предварителен най-общ извод се нуждае от разшифроване и по-детайлен анализ, който се прави в следващото изложение.

ПАНОРАМА НА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ

Осъщественият към днешна дата преглед на висшето образование в света (разбира се, доколкото такъв преглед е възможно да бъде направен[1]) показва, че няма страна с идеална образователна система, че има осъзнат стремеж у страните да развиват, усъвършенстват и модернизират своите образователни системи, че образователната система не е една единствена, че съществува "пъстрота" (различие) не само между образователните системи на страните, но и вътре в образователната система на дадена страна, че "пазарното търсене" на специалисти с висше образование не се явява безспорен ориентир за перспективността на дадена специалност. Обстоятелството, че образователната система не е една единствена, че е налице "пъстрота" както между образователните системи на страните, така и вътре във всяка една от тях, е доказателство за изключителната сложност на обекта образователна система, на проблемите на нейното настояще и бъдеще. Това обстоятелство показва, че не бива да се търсят стандартизирани схеми за развитие на образователните системи. Обратно, това обстоятелство демонстрира ролята и значението на разнообразието от подходи към развитието и модернизацията на образователната система.

Колкото и голямо да е разнообразието в образователните системи на страните, все пак се очертават категорично изявени общи почти за всички страни тенденции. Най-напред е налице тенденция на растеж на броя на висшите учебни заведения. Разбира се, че в едни страни този ръст е с по-големи мащаби, а в други страни с по-малки мащаби. А в рамките на общия ръст на висшите учебни заведения е очертан ръст и на частните висши учебни заведения. По правило частните висши учебни заведения покриват един ограничен спектър от специалности в сравнение с държавните висши учебни заведения. И този ръст на частните висши учебни заведения не е един и същ за всички страни. Общо взето броят на обучаваните студентите в едно частно висше учебно заведение е около десет пъти по-малък спрямо броя на студентите, обучавани в едно държавно висше учебно заведение. Налице е голяма пъстрота в броя на обучаваните студенти в частните висши учебни заведения. В Германия, например, тази пъстрота е от 18 студента в частното специализирано училище в Бон, като се премине през 570 студента в Щайнбайс-Хохшуле (Steinbeis-Hochschule) в Берлин и се стигне до частното специализирано висше училище по икономика и мениджмънт в Есен с повече от 35 000 студента.

Налице е тенденция на ръст в броя на обучаваните студенти. И този ръст не е един и същ за всички страни и региони. Налице е сериозен ръст на студентите с напреднала възраст (близко до и над 60 годишна възраст). Налице е промяна в структурата на студентите по специалности. И тази промяна носи отпечатъка на националните характеристики и традициите в образователната система. Традиционно висок е делът на студентите в специалностите право, икономически и социални науки. Сериозен ръст бележат студентите, изучаващи филологии и науки за културата. Известно намаление е налице в дела на студентите, обучавани по медицина и инженерни науки. Относително постоянен остава делът на студентите в областта на математиката и естествените науки. Най-бързо расте броят на студентите в областта на информатиката и информационните технологии. За последните десет години ръстът на обучаваните студенти в областта на информатиката и информационните технологии е около три пъти. И този ускорен ръст е с различни нюанси в отделните страни.

Сериозен ръст бележат заетите в образователните системи на страните. За последните десет години този ръст в различните страни е бил в интервала 3 – 8 %. Това, което изрично трябва да бъде посочено, се отнася до двойно по-големия процент (16%), с който е нараствала онази част от заетите в образователната система, които се занимават с научно-изследователска и творческа дейност. Общо взето структурата на заетите с научно-изследователска и творческа дейност е около 70 % професионалисти и 30 % допълнителен (помощен) персонал. Разбира се, тази пропорция е различна при отделните направления на образованието. Категорично очертана е тенденцията на изпреварващ растеж на активно заетите с научно-изследователска и творческа дейност спрямо ръста на заетите с управленчески, технически и други дейности в образователната система.

Един опит за извличане на структура на заетите професионалисти (професорския състав) показва, че общо взето техният дял е най-голям в инженерните науки – около 23 %; в правните, икономическите и социалните науки – около 21 %; в математиката и естествените науки – около 15 %; в медицината и в науката в областта на културата и изкуствата – около 8 %. В останалите научни направления са заети около 5 %.

Налице е тенденция на увеличаване на относителния дял на жените в общия брой заети в образователната система. Трябва да се посочи, че този дял расте с по-висока динамика при жените, заети с управленчески, технически и други дейности в образователната система и по-бавно се изменя делът на жените, заети с изследователска и творческа дейност.

Впечатляващият ръст на обучаваните студенти през последното десетилетие внесе известна доза "шум" в показателя брой студенти, падащи се на един зает с изследователска и творческа дейност, на т.нар. показател "релация на грижи". Но общо взето този показател запази своите стойности на равнищата, които са били постигнати в миналото или до равнища, близки до стойностите от миналото. Осъзнава се противоречието между ръста на обучаваните студенти и изискването за разумен брой студенти, падащи се на един зает с изследователска и творческа дейност. Дългогодишната световна практика е доказала, че качествено образование се постига там, където е налице малък брой студенти на един преподавател. Разбира се,че това изискване е различно за обучаваните студенти в различните специалности. Един е оптималният брой студенти на един преподавател в обучението по изкуства, друг в обучението по медицина, трети в обучението по математика и т.н.

Налице е тенденция на значителен ръст на разходите за образование. Разбира се, че и по тази линия е налице сериозно различие в ръста на разходите по отделни страни. Но обща за всички (или преобладаващо за всички страни) е тенденцията на ръста на разходите за образование и като маса, и като дял на тези разходи от Брутния вътрешен продукт (БВП). Що се отнася до структурата на тези разходи, тя е различна в отделните страни. В развитите страни за обезпечаване на учебно-преподавателската дейност обикновено се правят малко повече от една трета от разходите за образование. За изследвания и развитие в образователната система отиват приблизително две трети от разходите за образование. Що се отнася до структурата на разходите по научно-образователни направления, там от съществено значение се явява издръжката на подготовката на един студент в дадено направление.

Доста разнородна е картината на финансирането на образователната система в отделните страни. В едни страни финансирането на образователната система става основно от бюджета (държавата), а в други е налице смесено финансиране (от бюджета – федерален или местен; от обществени и частни организации; от студентските вноски). В различните страни със смесено финансиране на образователната система е налице различна структура (различен дял) на финансирането от трите източника. Налице са и различни тенденции на промяна в тази структура. Това, което изрично трябва да бъде посочено във връзка с източниците на финансиране, се отнася до съществената разлика между размера на годишната вноска на един студент за неговото образование и размера на годишната издръжка на един абсолвент във висше учебно заведение. Обикновено студентската вноска покрива една десета от годишната издръжка на един абсолвент.

Изрично трябва да се посочи и това, че е високо равнището на издръжка на едно професорско място, че във финансирането на всяко професорско място сериозно участие има тритият източник (обществените и частните институции). Разбира се, че величината на финансирането на едно професорско място от третия източник варира по научно-образователни направления и по страни. Варирането по научни направления е в пряка зависимост от разходите за издръжка на едно професорско място в различните направления. А едни са разходите за издръжка на едно професорско работно място в медицината, други са в областта на математиката и естествените науки и т.н.

Категорично се е сложила тенденция на нарастващо сътрудничество между образование и бизнес.

Въпреки стремежа на страните да актуализират своите образователни системи и в този смисъл да бъде гарантирано пълното и целесъобразно използване на придобитата квалификация в практиката, е налице несъответствие между потребностите на живота от специалисти в различните области и наличните специалисти в отделните страни. Тази картина е налице дори за една Германия, която е известна на света със своята рационалност и прагматизъм. Справките и анализите показват, че дори и в Германия в края на 2002 г. е имало около 224 000 безработни академични кадри. Същата справка показва, че броят на безработните учители през 2002 г. е бил 16 200.

Налице е тенденция на уеднаквяване в степените на образование, получавано от висшите учебни заведения в отделните страни. Постепенно се налага практиката на бакалавърската и магистърска степени почти във всички страни.

Висшето образование във всички страни има своята законова рамка. Но в границите на тази рамка университетите притежават пълна автономия по отношение на съдържанието на обучението във всяка от двете степени – бакалавър и магистър. Най-често държавните висши учебни заведения са под контрола (регулацията) на Министерството на образованието. Но не са единични случаите, когато определени специализирани висши учебни заведения са под контрола на друго министерство (например, Университета за селскостопански науки в Швеция е под ръководството на Министерство на селското стопанство, храните и рибовъдството).

Налице е тенденция към въвеждане на кредитната система на образование в страните, в които досега тази система не е прилагана. Но въвеждането на тази кредитна система предполага сериозна подготовка както по уточняване на съдържанието на всеки един кредит, така и по стойността и структурата на кредита съответно за бакалавърска и магистърска степени. Засега за всеки кредит в повечето страни е възприета нормата от 40 часова работа на студент. Такова съдържание на кредита е ориентирано към работата, но не и към резултата от тази работа. Доста широк е диапазонът в стойността на кредита за магистърска и бакалавърска степени в различните страни. Стесняването на този диапазон също предполага значителни усилия и най-вече разсъждения по съдържателната страна, т.е. по структурата на кредита.

В много страни отдавна е въведена практиката на финансиране на студентското обучение чрез банкови кредити. Налице е тенденция на разпростиране на тази практика и в други страни, и особено в страните от т.нар. бивш социалистически блок.

И така, прегледът и проучването на образователните системи очертаха съществени тенденции на промяна в тези системи. Към разгледаните до тук тенденции непременно трябва да бъдат посочени и други. Налице е тенденция на преход от формални (преди всичко количествени характеристики и методи) за оценка и за сравняване на образователните системи към използването на съдържателни белези (критерии) на тази оценка. На второ място, отминава времето на тясно специализираната подготовка на специалисти и идва времето на тяхната широко профилна подготовка. Налице е преход от класическата система на подготовка на специалисти към системата на обучение в продължение на целия живот. Този преход се обуславя от промяната в характера на иновационния процес – в т.ч. от скъсяването на срока между фундаментална идея и нейното практическо прилагане, както и от многократното увеличаване на потенциала и ролята на новите идеи и открития за икономическото и по-широко - за общественото развитие. Налице е тенденция на интензивни промени в различните структури на образованието. Тези изменения най-често са израз на търсене и експериментиране на нови пътища, методи и подходи на развитие на образователните системи. Освен това флуктуациите в различните структури на образованието се явяват и инструмент за коригиране на неадекватните избор и стремеж към определени специалности и професии.

Изтъкнатите по-горе характеристики на иновационния процес – нарастващата интензивност на поява на новости, скъсеният цикъл между фундаментална идея и практическа реализация; невероятно нарасналият потенциал на новите идеи спрямо предходните, правят своевременното "опресняване" на образователната система в днешно време по-фатално от миналото.

Това "опресняване" непременно трябва да бъде съобразено със съществените свойства на образователната система, сред които особено място заема консерватизма на тази система. Не бива да се забравя, че перманентните изменения в образователната система остават впечатлението едва ли не за константност, за непроменимост. Постоянните системни изменения в образователната система оставят това лъжливо впечатление. Именно тези на пръв поглед незабележими изменения в образователната система изключват "революционните" изменения в нея. Нещо повече, правят опасни "революционните" изменения. Където и когато са осъществявани "революционни" изменения, те са били генерирани и мотивирани от политически катаклизми, но не и от вътрешната логика на развитие на образователната система.

Един от факторите, които обуславят нуждата от промяна, е стремежът да бъдат хармонизирани образователните системи на страните. Но и във връзка с този стремеж трябва да се знае, че в много голяма степен образователните системи имат общо начало, че знанието, което стои в основата на образователните системи, по своята същност е интернационално и в този смисъл то е основата и на досегашния скрит процес на хармонизиране на образователните системи. Не бива да се забравя, например, че Петър Първи европеизира (доколкото това е било възможно по негово време) Русия и нейното образование, че основите на висшето образование в България са поставени от хора, завършили своето висше образование в Западна Европа.

И така, налице е обективна потребност от развитие и усъвършенстване на висшето образование, от неговата модернизация. В основата на тази потребност стоят постиженията в същата тази образователна система. И затова и в Англия, и във Франция, и в Германия и във всяка друга страна по света се обсъждат идеи за промяна в образователните системи, в т.ч. на идеи за преход към системата на платено обучение. Осъзната е потребността от модернизиране на образователната система във всяка една страна и заедно с това от хармонизиране на образователните системи.

Продукт и израз на необходимостта от модернизация и хармонизация на образователните системи се явява Болонската декларация от 19.06.1999 г.

ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА НА БЪЛГАРИЯ В ОГЛЕДАЛОТО НА БОЛОНСКАТА ДЕКЛАРАЦИЯ

Болонската декларация определя Европа на знанието като необратим фактор на човешкото и социално развитие, като фактор за обогатяване и засилване на европейското самосъзнание, като фактор за посрещане предизвикателствата на третото хилядолетие, като средство за споделяне на общи ценности и принадлежност към общо социално-културно пространство. Декларацията обосновава значението на образованието и на образователното сътрудничество за развитието на устойчиви, мирни демократични общества.

Декларацията пледира за създаването на европейско пространство за висше образование, за засилване на мобилността на обучаващите се и за тяхното устройване на работа. В Декларацията се пледира за непрекъснато адаптиране на висшето образование към променящите се изисквания, обществени нужди и напредъка в областта на науката. Декларацията счита, че това адаптиране може да се постигне само в условията на независимост и автономия на висшите учебни заведения. Болонската декларация пледира за постигане на по-голяма съпоставимост и сравнимост на системите на висше образование, за повишаване конкурентоспособността на европейските системи на висше образование на международно ниво, за повишена привлекателност на европейското висше образование за останалата част на света. Тази привлекателност Болонската декларация възприема като индикатор за жизнеспособността и силата на една цивилизация. Декларацията пледира за съгласуване на целите (краткосрочни и стратегически) в образованието на страните.

Болонската декларация провъзгласява за главна цел изграждането на европейско пространство за висше образование и засилване значението и ролята на европейското висше образование в света. За осъществяването на тази основна цел в Декларацията са предвидени  шест подцели:

1. Възприемане на разбираема и съпоставима система на висшето образование с цел повишаване шансовете за намиране на работа в Европа и за повишаване конкурентоспособността на европейското висше образование;
2. Възприемане на система за висше образование от два основни цикъла. Първи цикъл - "бакалавър". Вторият цикъл включва магистърска и докторска степени.
3. Въвеждане на система от образователни кредити и на тази база активизиране на студентската мобилност. Възприемане системата от образователни кредити и за образованието извън системата на висшето образование, в т.ч. и за случая "учене през целия живот";
4. Засилване мобилността на студенти и на преподаватели;
5. Засилване на сътрудничеството в областта на оценяването на качеството по пътя на разработването на съпоставими критерии и методологии;
6. Засилване на европейските измерения във висшето образование и по-специално при разработването на учебни програми, междуинституционално сътрудничество, схеми за мобилност и интегрирани програми за обучение и подготовка.

Според декларацията тези цели трябва да бъдат постигнати при пълно отчитане на разнообразието от езици, култури, национални системи за образование, както и принципите на университетската автономия. Изрично трябва да се посочи, че в Декларацията е изразено очакване "университетите да отговорят бързо и положително и да подпомогнат активно... ..." изпълнението на ангажиментите на Болонската декларация.

Изрично трябва да се посочи, че Болонската декларация е един ангажимент на 29 страни да реформират системите си за обучение на висше образование по начин, който ги сближава. Но Болонската декларация не предвижда реформа, която да се налага против волята на националните правителства и институциите за висше образование. Болонският процес има за цел да доведе до сближаване, но не и до уеднаквяване или стандартизиране на европейското висше образование. Съгласуваните образователни системи не са тъждествени на унифицираните образователни системи. Те (съгласуваните) са нещо съвършено различно спрямо унифицираните. Истинско интегриране (интегриране в собствения смисъл на думата) има и може да има само между разнообразни, със собствена идентичност елементи, а не между стандартизирани и унифицирани елементи. Разнообразието винаги е стояло и стои в основата на развитието. То е фактора на взаимното обогатяване на разнообразните елементи в процеса на тяхното сътрудничество.

Съдържанието на Декларацията не е нищо друго освен израз на общия европейски отговор на общите европейски проблеми на образователните системи на страните. Европейските системи за висше образование са изправени пред общи вътрешни и външни предизвикателства (пред развитието на висшето образование, пред заетостта на дипломираните на пазара на труда). Европейските системи на висше образование са подложени на натиска на недостига на знания и умения в ключови области на живота, на експанзията на частното и транснационалното образование.

Изрично трябва да се посочи още веднъж, че в Декларацията се подчертава решаващата роля на академичната общност за успеха на европейската идея "Болоня". Очаква се правителствата също да разчитат на университетите да отговорят позитивно и да допринесат активно за успешното осъществяване на стратегическата линия на Болонската декларация. Днешният форум може да се разглежда като отговор на тези очаквания и при всички случаи като начало на участие в една стратегическа инициатива.

Изрично трябва да се посочи, че Болонската декларация дава уникална възможност на университетите да формират сами своето собствено европейско бъдеще. Декларацията утвърждава фундаменталните ценности и разнообразието в европейското висше образование. Подчертава необходимостта от независимост и автономия на университетите с активно включване на студентите във всички решения.

Пред университетите и другите институции за висше образование се открива възможността или да бъдат и "проектанти" и реализатори на болонския образователен процес, или да бъдат само обекти на процеса на промяна и на съгласуване на образователните системи. Но, за да бъдат и проектанти, т.е. и субекти, които чертаят "образа" на промяната, и реализатори на тази промяна, българските университети трябва да оформят свои собствени бакалавърски образователни програми в съответствие с  изискванията на времето, на живота, да въвеждат гъвкаво магистърски програми, съобразени с потребностите на обучаваните, да провеждат политики за активна интернационализация, системи за оценяване на качеството на образованието, ред за признаване на дипломи и професионални квалификации. И всичко това трябва да бъде направено върху основата на изключителните културни, научни и образователни традиции на съответната страна и на всяка университетска институция.

Болонската декларация създава доминиращо благоприятни възможности за България и нейното образование – първо, защото там има повече препоръки и насоки, отколкото окончателни решения и директиви. Всъщност в Декларацията няма окончателни решения, няма и директиви. Второ, защото целите на декларацията изискват разработка на пътищата и средствата за изграждане на Единния европейски пазар на образователни услуги. Казано иначе, в областта на образованието все още липсват сложили се факти, с които България ще трябва да се съобразява. Едно е, когато България трябва да намери своето място на формиран (сложил се) пазар. Друго е, когато България трябва да участва във формирането на нов пазар, един процес, който предстои да се осъществи – най-напред като се разработи философията на този процес (неговата идеология); на следващо място, като се разработят пътищата за осъществяване на този процес (т.е. на разработката на технологията за осъществяване на процеса); на следващо място, като се участва в осъществяването на самия процес.

В една такава среда много важни са изпреварващите стъпки и инициативи на България. Трябва да се знае, че бъдещето най-често е такова, каквото един субект съумее да го види (да си го представи), а после съумее да се организира и да го претвори в дело. За предпочитане е България сама да определя своето място и роля в бъдещия пазар на образователни услуги, вместо други да планират (определят) съдбата на България в сферата на образованието.

Болонската декларация може да се разглежда като едно сериозно предизвикателство към българина - да докаже, че може да разработи своя визия за развитие на неговата образователна система, която да води до превръщането й в достоен и конкурентоспособен елемент на единната европейска образователна система. Още веднъж трябва да се подчертае, че декларацията не задължава образователната система на България, че не й възлага отговорности. Единственото нещо, което прави тя, е да формира съзидателно предизвикателство към заетите в образователната система на България. Едно от големите предизвикателства е това България да заеме достойно място в дискусиите на европейско равнище в областта на разработката на стандартите за квалификационните степени на специалистите с висше образование. Не по-малко важно е предизвикателството и във връзка с участието на България в дискусиите относно методите за оценяване и акредитация на различните специалности. Друга област на предизвикателство са дискусиите относно въздействието на приемствеността между бакалавърска и магистърска степен върху въпроса за т.нар. преносими знания и умения (получавани чрез общата и фундаментална подготовка). От преосмисляне се нуждаят представата и аргументите, че преносимите знания и умения се формират веднъж в процеса на обучение. И че това става в първата степен на обучение и че поради това в следващите степени на образование не е необходимо да им се отделя внимание. От преразглеждане се нуждае, казано иначе, представата, че т.нар. обща и фундаментална подготовка трябва да се води само в бакалавърска степен.

Има всички основания Болонската инициатива да бъде разгледана като аналог на инициативата Европейска общност за въглища и стомана – предвестника на Европейския съюз, отправната точка за развитие на интеграционните процеси в областта на икономиката и формирането на Единния европейски пазар. По аналогичен начин Болонската декларация може да се превърне в основа за изграждането на бъдещата европейска образователна интеграция. Именно това обстоятелство, че предстои интегриране на образователните системи, се явява благоприятна възможност за България и единствено от нея зависи в каква степен ще бъде оползотворена тази възможност.

КАКВО Е НЕОБХОДИМО И ПРЕДСТОИ ДА БЪДЕ НАПРАВЕНО В ОБЛАСТТА НА ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ СИСТЕМИ

Най-напред трябва да се осигури съизмеримост между висшето образование в отделните страни. А за целта много важно е да се изведе коректна основа, върху която да става съизмерването. На следващо място, много важно е да бъдат създадени стандарти за отделните специалности (в смисъл на обем знания, умения и навици). В случая ще става въпрос за определяне на съответния минимум от знания, умения и навици. Казано иначе, става дума за определяне на минималното стъпало на стандарта за знания, умения и навици. Съществен ориентир на работата по развитието и модернизирането на висшето образование в България и на неговото хармонизиране в европейски план се явява критичният поглед върху сложилите се тенденции на развитие на висшето образование в света, очертани в част първа "Панорама на висшето образование".

И разбира се, най-важният въпрос, на който трябва да се даде отговор, е и ще бъде: от какви специалисти има нужда бъдещето? Вторият голям въпрос, който трябва да получи отговор, се отнася до начина на подготовка (на обучение) на необходимите специалисти в бъдеще. И когато се знае какви специалисти се готвят към днешна дата, ще може да се премине безболезнено, постъпково, на пръв поглед незабележимо от сега подготвяните специалисти към подготовката на специалистите, необходими на бъдещето.

Очевидно стандартите за качество на подготвяните специалисти трябва да са единни. Очевидно също така трябва да се остави простор за начините и пътищата, по които могат да се достигнат тези стандарти.

Най-вероятно необходимият стандарт за специалист на бъдещето е този на символния аналитик. Този стандарт е еднакво нужен за всички видове специалисти, от всички области на обществена практика. На основата на този стандарт ще могат да се изведат критични оценки, да се предложат нови решения, да се генерират позитивни промени. Отвореният характер за начините и пътищата на постигане на определените стандарти ще създаде условия за взаимно проникване и обогатяване на методология, традиции, организационно-управленчески форми. Новите идеи, новите нюанси в подготовката на специалисти ще доведат до взаимно обогатяване на образователните системи.

И така, най-важните въпроси на икономическите аспекти на образованието са тези за типа специалисти с висша квалификация, които ще са нужни в бъдещето и за начина на подготовка на тези специалисти. По своята същност те са друг израз на разумната икономика на висшето образование. Ако тези въпроси не получат своя верен отговор, не може да се получи отговор на никакъв друг въпрос, не могат да бъдат рационализирани усилията в областта на образованието. По тази причина в следващото изложение ще бъде направен опит за очертаване на опорните точки на посоката, в която трябва да се търси отговорът на двата въпроса.

ОТ КАКВИ СПЕЦИАЛИСТИ С ВИСША КВАЛИФИКАЦИЯ ЩЕ СЕ НУЖДАЕ БЪДЕЩЕТО?

Всяко време има своите необходими професии и специалности, своите изисквания към професионалното развитие на човека. Всяко време се характеризира с определени професии и специалности (повече или по-малко съответстващи на необходимите на това време професии и специалности). Всяко време се характеризира с един или друг интерес, с едни или други предпочитания на кандидат-студентите към университетските специалности. Всяко време се характеризира със съответна образователна държавна политика, със съответно отношение на политическия режим към образованието - повече или по-малко адекватни на обективните изисквания на времето. За съжаление, нерядко отношението на политическите режими към образованието и университетските специалности е било чисто идеологическо, т.е. волунтаристично. През 70-те години на 20-ти век, например, бе поет курс към затихване (т.е. към постепенно ликвидиране) на висшето образование по право. Това ликвидиране бе мотивирано със "затихване" на потребността от юридически кадри. А самото "затихване" се обосноваваше с навлизането на страната в епохата на развития социализъм, където обществените отношения щели да бъдат на такова ниво, за което най-съществената характеристика щяла да бъде безконфликтността ... ... Днес правните специалности са сред най-търсените от кандидат-студентите. Животът, както се вижда от този пример, за съжаление не единствен, отдавна е доказал пагубността на идеологическото деформиране на търсенето на университетски специалности.

И така, всяко време се характеризира с едно или друго търсене на университетските специалности. А това търсене се формира не само от обективни фактори, но и от идеологически. За съжаление, при избора на професия и специалност от кандидат-студентите много често влияе и даже надделява модата, надделяват несъществени страни на професията и специалността. Беше време, когато основният интерес на кандидат-студентите бе към медицинската професия, към медицинските специалности. Дълго време такъв притегателен център бяха специалностите на химико-технологичните учебни заведения. По-късно в такъв притегателен център се превърнаха специалностите на машинно-електротехническите учебни заведения. Традиционно висок интерес кандидат-студентите проявяват към журналистиката. В последните години притегателни за кандидат-студентите станаха икономическите и правните специалности.

С изместване на интереса на кандидат-студентите се характеризира и избора на специалност в даден университет. Дълго време, например, една от най-предпочитаните и търсени специалности в УНСС (заради дълбочината и широтата на подготовката, която даваше), беше специалността "Планиране". Настъпилата политическа промяна след 1989 г. внесе смут в интереса към тази специалност. Върху планирането и оттам върху специалността "Планиране" бяха стоварени необосновани идеологически нападки и заплахи. Не друг, а животът - този най-суров и жесток опонент - доказа абсурдността на предразсъдъците относно същността, съдържанието, ролята и значението на прогнозирането и планирането, респективно на специалиста по прогнозиране и планиране за успешното и продуктивно управление на стопанските системи. За радост времето на примитивната идеологизация изтича и постепенно започва да се изгражда естествената йерархия от стойности.

Преструктурирането във времето в интереса на кандидат-студентите към професиите и специалностите е напълно естествено и закономерно. Както бе посочено, за съжаление, нерядко това преструктуриране е базирано на модност, в т.ч. на генерирана (режисирана) от идеологически съображения модност, а не на истинските достойнства на една професия и специалност.

Изпреварващото коректно извеждане и разкриване на истинските изисквания на живота във времето към професиите и специалностите е от много важно значение за учебните институции. Една от най-скъпите инвестиции е тази в образованието на хората. По тази причина разминаването (асинхронността) между обективно необходимите на дадено време специалисти и подготвяните от образователната система на дадена страна специалисти може да бъде с фатални последици за нейното стопанско развитие. Именно за това е необходимо системно да се разработват дългосрочни прогнози за бъдещите нужди от специалисти във всички клонове на живота.

Информираността за изискванията на бъдещето към бъдещия специалист с висша квалификация е ключов фактор както за страната, така и за образователните институции (университетите), техните катедри и факултети, така и за ефективното и достойно интегриране на българската образователна система в единния европейски пазар на образователни услуги. Разкриването на тези изисквания, разбира се, не е  елементарна задача. Относително по-лесно могат да бъдат идентифицирани онези потребности (изявени към момента) от бъдещи специалисти. По повод на тези потребности е важно да се предвидят бъдещите промени, в т.ч. да се предвидят онези днешни потребности от специалисти, които след десет години ще отпаднат или ще се модифицират основно. Значително (далеч) по-трудно е идентифицирането на потребностите от нови специалисти с висше образование. Базов източник на информация за изследване на потребността от кадри са работодателите. Но този източник не бива да се абсолютизира и митологизира. Не винаги те (работодателите) могат да бъдат надежден източник на информация за потребността от кадри в бъдеще, особено за по-отдалеченото бъдеще, свързано с по-кардинални промени в изискуемото качество на подготвяните специалисти.

Ако бъдещето относно една достатъчно диверсифицирана номенклатура от специалности, в т.ч. от диверсификацията в дадена специалност, не е чак толкова ясно и очевидно, то в един по-агрегиран вид бъдещето е с по-ясно очертани контури. Тези контури са обосновани на широка основа в специализираната литература. Обосновани са три типа специалисти, от които ще се нуждае бъдещето. Най-напред то ще се нуждае от рутинни (традиционни) специалисти за нуждите на производствената система (т.нар. специалисти по рутинни производствени услуги). На второ място, това е бъдещата потребност от специалисти по рутинни персонални услуги (т.е. на специалисти за нуждите на подсистема услуги). Тези два типа (рутинни) специалисти ще имат за поле на изява различните страни на живота и на икономиката. Такова поле ще предоставят различните нива (етажи) от пирамидалната отраслова структура съответно на производствената система, системата на услугите и ноосферата. Такова поле ще предоставят трите (отраслова, по комплекси, териториални) плоскости, на които се развиват отношенията на обуславяне в икономическата система.

Без двата типа рутинни специалисти не биха могли да функционират нормално и ефективно различните подсистеми и страни нито на националната икономическа система, нито на регионалната икономическа система, нито на фирмената стопанска система, нито на организациите с идеална цел. Но за развитието и функционирането на различните стопански системи от особено значение ще бъде един нов тип специалисти - тези на символните аналитици. Ролята и значението на този трети тип специалисти ще нараства  експоненциално.

Най-съществените качества на символния аналитик са: способността за абстракция, за системно мислене, въображението. Тези качества на професията на бъдещето са факторът, който стои в основата на успеха на организациите и на обществото. Защото това са хората, способни да откриват и създават нови възможности за развитие на стопанската система, в която работят или за която отговарят. Това са хората, които са способни да творят промяна, за разлика от рутинните специалисти, които в най-добрия случай реагират на промяната, т.е. "тичат" след промяната. Бъдещето ще има все по-голяма нужда от специалисти, които са в състояние да "яздят" промяната. По дефиниция такива специалисти са символните аналитици. Те са способни не само да решават възникнали проблеми, но за разлика от представителите на рутинните професии, те преди всичко са способни да откриват причините за появата на проблемите, те са способни да изследват и управляват причинно-следствени отношения от по-висок порядък. Това са хора, които не са научени единствено и само да изпълняват готови рецепти и управленски алгоритми. Това са хора, способни да творят по-съвършени рецепти и управленски алгоритми.

И така, бъдещето ще се нуждае и от рутинни специалисти по производствени услуги, и от рутинни специалисти по персонални услуги, но най-вече то ще изпитва експоненциално растяща нужда от специалисти тип символни аналитици. Символният аналитик е обречен да бъде професията на бъдещето. Животът показва, че изтича времето на парциалистите, на хората с парциално знание, и идва времето на системчиците, на хората със системно мислене и системен мироглед. Старата икономика имаше нужда от един тип професионалисти, а новата икономика, в която все по-определено навлиза светът, от друг род специалисти, от хора с оригинално мислене. За създаването на такива хора е противопоказна традиционната система на образование.

КАК МОГАТ ДА БЪДАТ ПОДГОТВЯНИ НЕОБХОДИМИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ НА БЪДЕЩЕТО?

За целта е нужно коренно изменение в системата на обучение, при която знанието не се разглежда като крайно, а като непрекъснато развиващо се. Създаването на символния аналитик изисква замяна на представата за знанието като затворено в един съд и като процес на "изпиване" на това съдържание от обучавания. Най-важното за създаването на символния аналитик е импрегнирането му с философията на системното мислене, системния подход, с представата за непрекъснато развитие на това знание, с подготовката му да продължи да се обучава сам. С една дума, задачата на образованието се свежда до това да научи обучаемите как сами да се учат.

В старата икономика (икономиката на Втората вълна) "професионалист" беше този, който е овладял определена област от знанието. Знанието се разглеждаше като предварително съществуващо, като готово за усвояване. То беше и е записано в прашни томове или е кодифицирано в точни правила и формули. Щом като студентът прилежно "погълне" знанието и мине през изпит за потвърждение на "поглъщането", той получаваше и получава автоматично съответния сертификат (диплом). И този диплом бе и е необходимото и достатъчно условие  за доказване (аргументиране) на професионализма в съответната област.

Но в новата икономика (икономиката на знанието) - претъпкана с неопределени проблеми, неизвестни решения и неизпитани средства за свързването им, - владеенето на старите области знания далеч не е достатъчно за гарантирането на висок професионализъм. Но това дори не е необходимо, защото символният аналитик може да "загребва" от съществуващите масиви от знанието с едно чукване по компютърния клавиш. Факти, закони, формули и правила са леснодостъпни. Това, което е много по-важно, са способностите ефективно и творчески да се използва знанието. Притежаването на професионално свидетелство най-често не е гаранция за такава способност. Нещо повече, традиционното професионално образование, което  набляга върху механичното усвояване на знанието за сметка на оригиналното мислене, най-често се оказва спирачка пред творческото използване на знанието.

Съществена слабост на традиционната система на образование, която се проявява в годините на деловата кариера на професионалиста, е склонността му да вижда действителността като серия от статични снимки - тук пазара, тук технологията, тук опасност за околната среда, там политическо движение. Взаимоотношенията между тези явления му остават чужди и поради това неизследвани. Тази много съществена слабост на традиционната система на образование се дължи на обстоятелството, че тя предлага знания, факти и цифри на порции - една хапка "история", една хапка "география", една хапка "математика", една хапка "биология". Всяка от тези хапки се разглежда отделно от другите и несвързана с другите. Оказва се, че традиционната система на образование  може да е ефикасна система за предаване на хапки данни, но не и за внушаване на мъдрост. Това, което всъщност обучаваният научава чрез традиционната система на образование, е, че светът е съставен от отделни части, всяка от които може да се разбере и изследва изолирано от другите.

За да открива нови възможности, обаче, човек трябва да може да вижда цялото и да разбира процесите, чрез които частите на действителността са свързани в едно. В реалния свят въпросите рядко се появяват ясни и лесно разделими. Символният аналитик трябва непрекъснато да се опитва да различава по-големите причини, последствия и взаимоотношения. Това, което изглежда проста задача, поддаваща се на стандартно решение, може да излезе симптом на по-фундаментален проблем, който сигурно ще се покаже другаде в различна форма. Решавайки основния проблем, символният аналитик може да добави значителен обем ново знание. Образованието на символния аналитик поставя ударението върху системното мислене. Вместо да се учат студентите как да решат проблема, който им се поставя, те се учат да изследват защо е възникнал проблемът и как той е свързан с други проблеми. Едно нещо е да се научиш да пътуваш от едно място до друго, следвайки предписан маршрут. Съвсем друго нещо е да изучиш целия терен, така че да намериш преки пътеки към всяко място, в което искаш да отидеш. Вместо да приемат, че проблемите и техните решения се формулират от други (както е при традиционната система на образование), студентите се учат, че проблемите обикновено могат да се преформулират според това, къде гледат в една широка система от сили, променливи и резултати, и че чрез изследване на проблем от по-висок порядък могат да се открият неочаквани взаимовръзки и потенциални решения.

Ако традиционната система на образование подготвяше специалиста за ролята му на добър изпълнител на съществуващи алгоритми на управление на естествените, технически, икономически и социалните системи, символният аналитик се готви преди всичко да създава нови по-съвършени и продуктивни алгоритми на управление на съответните системи.

Изрично трябва да се посочи, че въпросът за прехода от традиционната система на обучение, характерна за старата икономика (икономиката на Втората вълна), към системата на подготовка на професионалистите-тип символен аналитик, необходими на новата икономика, разкрива широко поле от възможности пред академичната мисъл на България.

***

Обстоятелството, че в областта на изграждането на единния европейски пазар на образователни услуги няма сложили се факти, че предстои създаването на такива факти, поставя България в благоприятна позиция, разбира се, не само нея – в смисъл на това, че тук не предстои борба за намиране място под слънцето на формиран пазар, а предстои борба за формиране на пазар. Тази ситуация разкрива пред България благоприятни перспективи за участие както в разработката на идеологията, на философията на интегрираната европейска образователна система, така и на разработката на технологията на създаване на тази система, така и в самия процес по създаване на системата.

Затова е целесъобразно изграждането на институция (консорциум  или коалиция), която да инициира и оглави разработката на проект за европейското бъдеще на българското образование.

Големите, фундаменталните истини и закони винаги са имали и имат една и съща съдба - дълго време да не бъдат проумявани от хората. Големите истини (закони) на живота най-често са с дълъг лаг между момента на формулиране (откриване) на закона и момента (времето) на неговото инженерно приложение. Безбройни са примерите, които потвърждават тази истина. Достатъчно е тук да бъде посочен само един пример - този за летенето на човека. Тази идея, тези фундаментални закони относно летенето на човека във въздушното пространство, които за дълъг период изглеждаха като неосъществима и наивна детска мечта, вече едно столетие са превърнати в прозаична практика, в практика, без която трудно можем да си представим днешния и още повече утрешния живот на човека. По своята същност идеята за европейското бъдеще на българското образование е аналогична на някогашната идея за летенето на човека.

Но тази идея - европейското бъдеще на българското образование - се нуждае от обединяване на мечтите и усилията на академичната общност на България за нейното реализиране, нуждае се от онова богатство от разнообразие на индивидуалности и защо не на таланти и характери, с което разполага България. Нуждае се от разбиране, интелигентно отношение и уважение към различието в другия, към постиженията, силата и даже чепатостта на другия, към неговите интереси. Има място под слънцето за образователните системи на всички европейски страни, в т.ч. и за образователната система на България. Но какво ще бъде това място - зависи от потенциала, таланта, въображението и борбеността на академичната общност на България. Модернизацията на образователната система на България и превръщането й в еталон на конкурентоспособна система ужасно много се нуждае от това тази образователна система да вземе собствената си съдба в собствените си ръце и да не позволи друг да решава съдбата й. Представителите на академичната общност не трябва да бъдат наблюдатели, съзерцатели, кореспонденти на своята съдба. Те трябва да станат проектанти (архитекти) на бъдещето на образователната система, на която принадлежат.

Трябва да се осъзнае и проумее простата истина, че бъдещето на образователната система на България в много голяма степен ще бъде такова, каквото нейната академична общност съумее да го види и после се организира да го сътвори. И защо превръщането на България в Кеймбридж на европейското висше образование да не бъде идеала на модернизацията на образователната система на България!

[1] И защото такъв преглед практически е неосъществим, бе приложено извадковото правило. На по-детайлен анализ бе подложена образователната система на Германия, т.е. германският опит. И през филтъра на този опит се визира опита на други страни, в т.ч. на страни, подписали Болонската декларация от 19.06.1999 г.