През 2011 г. кризата в съдържанието на българските медии, която започна с финансовата криза от 2008–2009 г., достигна ново дъно и вече засяга достъпа на българските граждани до качествено медийно отразяване на политическите, социалните и икономическите процеси в държавата.

До този извод стига докладът на американската организация IREX, която измерва индекс за устойчивост на медиите (Media Sustainability Index – MSI). Този показател се получава след задълбочен анализ на условията за независимост на медиите сред 80 страни по целия свят.

Изследването на показателя за евроазиатския регион обхваща 21 държави. Почти половината от тях регистрират малка промяна от средно 0,10 пункта надолу или нагоре в индекса, като шест страни отчитат подобрение, а пет регистрират влошаване в устойчивостта на медиите. Резултатите са между 0 и 4, като страната ни в момента има 2,23 пунктa, което ни нарежда на шесто място заедно с Албания.

"За съжаление знаци, че съществуват политически и корпоративен натиск, редакционно пристрастие, продажба на новинарско съдържание, както и общо влошаване на качеството и нивото на интелигентност на медийното съдържание, в момента разваля журналистиката в България“, се казва в анализа на IREX.

Медиите в България падат под устойчивите нива във все повече области, а проблемите в тези от тях, където страната ни има вече ниски резултати се задълбочават. Според организацията най-тревожни са нападенията срещу журналисти. Това, което е било изолиран случай, сега се превръща в тенденция, а никой от нападателите не е идентифициран и осъден, се казва още в доклада.

„Същевременно има малка обществена симпатия към журналистите, най-вече защото цялостта на журналистическата професия се изплъзва. Автоцензурата се е превърнала в норма за повечето медии, а редакторите активно и охотно налагат ограничения за съдържанието“, пишат от американската организация.

Друг проблем, който се отбелязва в доклада, е продажбата на медийно съдържание и даването на благоприятна оценка за правителството в замяна на финансиране.

В същото време областите с напредък са професионалното развитие на онлайн медиите, както и неограниченият достъп на българите до традиционни и нови журналистически издания. Този достъп изглежда не е застрашен, се казва в анализа. Освен това според IREX плураризмът е една от основните сили на българските медии заедно с добре развитата информационна и комуникационна технологична рамка и оборудването, което се използва.

Като цяло резултатът за България не се се различава много от предишните години, въпреки че отбелязаната промяна е негативна. Пикът за страната ни е през 2006-2007 г., когато имаме най-висока стойност за показателя за устойчивост на медиите, но оттогава досега тенденцията е в низходяща посока.

Що се отнася до другите страни от региона, Хърватия е получил най-висока оценка за състоянието на своите медии. Черна Гора и Румъния са втора и трета със съотвено 2,40 и 2,35 пункта, а Косово (2,34) и Молдова (2,26) са на четвърта и пета позиция.

Киргизстан е единадесета (1,68), но се завръща на върха сред държавите от Централна Азия след ускокояване на политическата ситуация в страната. Сърбия (1,90), Македония (1,52) и Албания (2,23), заедно с България (2,23), са сред страните, в които медийната ситуация се влошава.

Беларус (1,08), Узбекистан (0,64) и Туркменистан (0,30) са на дъното на показателя за устойчивост на медиите.