Адриан Николов, Институт за пазарна икономика

Ръстът на средната заплата, а и на средния доход на лице от домакинство в нито един момент не беше по-нисък от динамиката на потребителските цени. Дори и в периода на най-сериозна инфлация през третото и четвъртото тримесечие на миналата година имаше своего рода фотофиниш, в който реалните доходи бяха застинали, но не намаляваха в резултат както на сериозното повишение на работните заплати, така и на пенсиите.

Разбира се, това се отнася само за средните стойности – динамиката далеч не е еднопосочна между отделните региони на страната, отрасли или типове домакинства. При пенсиите ръстът е относително равномерен, но при заплатите разликите са значителни. Особено притеснителен в тази връзка е по-бавният ръст на заплатите на работещите с по-ниски доходи, което води до допълнително повишаване на вече много високото неравенство у нас.

Остава отворен и въпросът докога работодателите ще могат да поддържат ударния ръст на заплатите от миналата година, тъй като прогнозите са за значително по-висока инфлация, отколкото сме свикнали – от порядъка на 3-4% на годишна база за следващите няколко години. Това от своя страна означава, че ако работодателите искат не само да поддържат жизнения стандарт на работниците си, но и да го подобряват, ще трябва да повишават заплатите над тези темпове на нарастване на потребителските цени.

Както регионалните, така и отрасловите различия в заплатите са много големи. Въпреки че средната заплата приближи 2,1 хил. лв. месечно към септември 2023 г., повече от половината икономически дейности са под нея. Значително по-добре се представят дейности с висока добавена стойност и производителност на труда като добива, енергетиката, здравеопазването, аутсорсинга. Не е изненада за никого, че абсолютен лидер тук е ИКТ секторът, чиито заплати в близко бъдеще – вероятно до тримесечие-две, ще надхвърлят средно 5 хил. лв. На този фон средната в туризма все още е 1,3 хил. лв. месечно, в строителството – 1,5 хил. лв. месечно, да речем. Неравенствата между областите са сходни – докато в столицата средната заплата е 2,7 хил. лв., то във Видин, Кюстендил, Монтана, Благоевград, Силистра остава под 1,5 хил. лв. месечно. Това отразява много различните структури на икономиката на регионите, условията на пазара на труда, конкуренцията – факторите са десетки.

Трудно може държавата да влияе директно на сектори, където тя самата няма голямо присъствие, като в образованието и здравеопазването, където заплатите са въпрос на държавна политика. Прави впечатление обаче, че отраслите с най-ниски заплати по официална статистика са и тези

с най-сериозна сива икономика и нерегламентирани плащания за труд – с други думи, изглежда много вероятно официалните данни да подценяват реалните заплати там.

В този смисъл борбата с този тип нерегламентирани плащания няма да доведе до реално повишение на заплатите, но ще оправи статистиката и ще я приближи повече до реалността, заедно разбира се с подобрения в събираемостта на данъците и осигурителните плащания.

Струва си да се коментират три промени, които предвижда проектът за бюджет за 2024 г.

Ръстът на минималната заплата е най-високият, който сме виждали от много години, и първото приложение на новата формула. Доскоро нямаше доказателства повишенията на минималната заплата да се отразяват пряко в ръст на безработицата и спад на заетостта, но отново

никога не сме виждали толкова рязък скок Има и важен регионален аспект тук – докато покритието на средната заплата от минималната в София е 35%, то в най-слаборазвитите области надхвърля 70%. С други думи, ако новата минимална заплата няма да представлява значителна пречка на входа на пазара на труда в столицата или пък във Варна, то изискванията пред нискоквалифицираните или младите работници във Видин и Кюстендил стават прекалено високи, което създава сериозен риск или да загубят работата си, или да бъдат принудени да работят на черно. Това е причината, поради която е добре да се преосмисли настоящата, макар и нововъведена формула с оглед на много големите регионални неравенства.

Вдигането на максималния осигурителен доход е отдавнашно предложение на финансовия министър, тъй че изненади няма. Новото предложение до голяма степен отразява бързия ръст на заплатите в последната година и промените в доходната структура като цяло. Редно е и тук да се мисли за въвеждане на ясна, изчистена формула за изчисление на максималния доход, за да има предвидимост и яснота, за да може бизнесът да планира за бъдещето.

При пенсиите даже има лека изненада и предвид предишните скокообразни повишения очаквах да има по-сериозен ръст. Вероятно тук желанието е станало жертва на реалностите на макроикономическата рамка, очакваните приходи и все пак спазването на 3% дефицит в името на присъединяването в еврозоната.

Не е невъзможно догодина доходите да растат двойно по-бързо от инфлацията предвид нейното забавяне не само у нас, но и в Европа – с по-бързи темпове от очакваните. Очевидният риск е повишението на доходите в бюджетната сфера да се превърне в нов двигател на ръст на цените, но на този етап говорим по-скоро за догонване.

По-сериозният риск е неизпълнението на макродопусканията – бюджетът за следващата година предвижда сериозен икономически растеж, а виждаме значително забавяне на икономиките, особено във водещите европейски държави. Това от своя страна поставя под въпрос заложените данъчни приходи.