На портала за обществено обсъждане https://strategy.bg/ беше публикуван за коментари и предложения проектът за Закон за въвеждане на еврото. В пакета от документи се съдържа и пълна предварителна оценка на въздействието от прилагането на закона, която до голяма степен играе ролята на оценка на въздействието от въвеждането на еврото в българската икономика. В настоящата статия ще изследвам някои аспекти от законопроекта, докато по-подробна оценка на ползите, разходите и рисковете от въвеждането на еврото ще коментирам по-нататък.
Законът съдържа няколко глави, като първата включва общите положения - предмет, цел, основни принципи и правила. Втората се отнася за правилата за двойно обозначаване на цените, за едновременното обращение на двете валути, за разпространението и обмена на банкноти и монети в евро. Третата глава обхваща аспектите на превалутирането, а четвъртата е за адаптирането на информационните системи, регистрите, счетоводните и другите документи за работа в евро и за официалната статистика. Петата глава определя компетентните институции и органи, които упражняват контрол, какви мерки ще се прилагат при неизпълнение на разпоредбите и кой ще носи административно наказателна отговорност.
Като цяло използваната структура следва стандартите при аналогични закони в други държави и дава решения на множество казуси, които биха могли да възникнат при прехода към единната валута.
Принципи
Основните принципи, заложени при изготвянето на законопроекта, са защита на потребителите, информираност на населението, ефективност и икономичност на разходите, прозрачност, приемственост и автоматично превалутиране на суми от левове в евро. Част от тези принципи обаче понастоящем не се спазват в достатъчна степен.
Принципът на прозрачност се асоциира най-вече с двойното обозначаване на цените - те трябва да бъдат обявени едновременно в евро и в левове. Задължението за това възниква един месец след вземането на решение за приемане на еврото и приключва 12 месеца след датата на приемане на еврото в България. Тоест очакваният период на действие на тази мярка е около година и половина. Задълженията за двойно обозначаване се отнася както са стоките, така и за услугите, като специално внимание в закона е отделено на финансовите услуги.
Принципът защита на потребителите определя, че един месец след въвеждане на еврото търговците не могат да увеличават цените на предлаганите от тях стоки и услуги, когато това не е обосновано от обективни икономически фактори. В допълнителните разпоредби обаче съчетанието обективни икономически фактори не е дефинирано и по този начин подлежи на тълкуване от всеки отделен търговец и от Комисията за зашита на потребителите. Последната ще бъде контролен орган по отношение на спазването на Закона при търговията на дребно и ще може да (не) налага санкции по свое усмотрение, което вероятно ще допринесе за различно третиране на някои търговци. Особено през първите три месеца след въвеждане на еврото тази Комисия ще бъде важен инструмент при опитите за задържане на цените.
Поради дейността на този и на други държавни органи при официалното въвеждане се очаква относително малка промяна в потребителските цени. Изследванията за общия ефект обикновено се ограничават до 2-3 месеца преди и след въвеждането, но не и извън този период. Всъщност по-големите изменения (повишения) на цените се случват преди това и в средносрочен и дългосрочен период след приемането на еврото, но те вече не се асоциират с промяната на валутата, въпреки че понякога този процес може да има съществен принос.
Опитът на останалите икономики, въвели еврото, показва, че именно непосредствено след обявяването на решението за приемане на еврото се наблюдава повишаване на цените. От една страна е възможно преди това да са действали някои ограничителни (административни) мерки, а от друга - за да не се отчетат след това по-големи промени в цените, те се правят предварително. За този процес важна роля играе наличието на монополни или олигополни структури на пазарите. Колкото по-слаба е конкуренцията при предлагането в дадена икономика, толкова по-силен ефект върху потребителските цени се очаква във връзка с въвеждането на еврото.
Най-скорошният пример е Хърватия, където освен мерките, предвидени в България, беше необходимо даже замразяване на някои цени, за да се ограничи натискът върху тях, тъй като бяха започнали да се покачват твърде бързо.
Принципът информираност се свежда до запознаване с правилата и процедурите за въвеждането на еврото като парична единица, но не се споменават видът и защитата на банкнотите и монетите, които представляват основно притеснение на потребителите.
Според принципа икономичност и ефикасност разходите за лицата не се компенсират с публични средства. Това означава, че ако въвеждането на еврото носи разходи за една част от обществото и ползи за друга, това се приема за обичайно явление. Нормално е и ползите, но и разходите да са споделени.
Принципът прозрачност е много важен, тъй като от отговорните институции, органи и лица се изисква предоставянето на своевременна, подробна, ясна, точна и разбираема информация. Това изискване понастоящем не се спазва в достатъчна степен, тъй като публичната кампания не е особено информативна и се свежда до няколко рекламни послания, но не съдържа подробна, ясна и точна информация. Все още са налице две много съществени неясноти - датата на въвеждане и валутният курс на лева към еврото, според когото ще се конвертират цените, заплатите и стойността на активи и пасиви. И двете неща създават несигурност и не спомагат за доверие в процеса.
Според принципа на превалутиране сроковете в договорите не се променят, приложимият валутен курс е официалният до петия знак след десетичната запетая. Закръгляването става до втория знак след десетичната запетая (до цент) според обичайните математически правила.
То обаче може да представлява предизвикателство по отношение на цените на активите, вземанията и задълженията в счетоводни и управленски системи. Според разпоредбите в ЗВЕ получените стойности се закръгляват до втория знак след десетичната запетая. При акционерните дружества и акционерните дружества с акции се определя стойност на една акция, а акционерният капитал се определя като получената стойност се умножи по броя акции. Така могат да се получат несъответствия между капитала, изчислен директно в евро, и получената стойност. Казусът е решен като разликата се отчита като неразпределена печалба или непокрита загуба от минали години.
Въпреки че за отделна фирма разликите не изглеждат особено внушителни, то за икономиката като цяло ефектът вече е значителен. При дружествата с ограничена отговорност е определен различен механизъм и стойността на един дял се определя спрямо превалутираната стойност на капитала. Така обаче АД и КДА се третират различно от ООД, което е пример за необходимостта от по-прецизно формулиране на някои от разпоредбите. Равното третиране се прилага при възникването на допълнително задължение и за трите вида дружества да представят пред Търговския регистър заверен препис от устава или от дружествения договор с конвертираната стойност на акциите или дяловете.
Други аспекти
Защитата на банкнотите и монетите евро представлява основно притеснение на потребителите.
Важен практически въпрос е снабдяването с евробанкноти и евромонети. Принципно преди официалното въвеждане банкнотите и монетите в евро се продават, а след това при теглене от кредитните институции или от банкомати могат да се теглят само евро. Същевременно за срок от един месец след официалното въвеждане в обращение могат да бъдат едновременно евро и левове, като рестото при покупки на стоки и услуги задължително е в евро. Тази практика е приложена и в останалите държави, въвели еврото.
Българската народна банка обменя неограничено във време и количество безплатно банкноти и монети от левове в евро по официалния валутен курс. Банките и “Български пощи” ЕАД имат задължение да обменят безплатно левове в евро до определени размери (съответно 30 000 лв. на една трансакция и 1 000 лв. на едно лице) в 6-месечен срок от въвеждането.
Превалутирането на салдата по сметките се случва автоматично според официалния курс, като закръгляването става по общите правила. При наличие на две сметки в левове и в евро при едни и същи оператор клиентът има право да закрие една от тях в двумесечен срок и да прехвърли средствата в другата сметка, като по тези операции не се дължат такси и комисиони. Всъщност това е един от източниците на понижаване на разходите най-вече за бизнеса, но и за някои домакинства, на които до момента на въвеждане на еврото се е налагало да поддържат сметки в тази валута и в левове. Разбира се, тези спестени разходи представляват нереализирани приходи за платежните институции, които вероятно ще се опитат да компенсират чрез повишаване на други такси и комисиони.
Друг важен аспект на въвеждането на еврото е определянето на лихвените проценти по договори за кредит. При фиксираните промяна не настъпва. По-интересен е казусът при променливите лихвени проценти. При тях е възможно базисният лихвен процент, спрямо когото се определя фактическият процент по кредита, да се промени съществено или да отпадне, ако Българската народна банка или Националният статистически институт преустановят оповестяването на данни за него. Тогава се прилага процент, който към датата на въвеждане на еврото е не по-висок от предходния. Разбира се, както при всички плаващи показатели, последващите му стойности биха могли да се повишат и по този начин да увеличат значително разходите за обслужване на кредита.
Освен засегнатите в проектозакона казуси на практика може да възникне поне още един проблем - банкнотите с номинал 100 и 200 евро биха могли да създадат затруднения с наличните разплащания в по-малки магазини и особено в по-малки населени места. В този случай в касите им е възможно да не достига наличност за ресто.
Също така все още немалка част от населението не е добре запозната с вида и защитите на евро банкнотите, което увеличава несигурността сред тях и вероятността за използването на фалшиви банкноти.
Автор: Димитър Чобанов, финансист
