МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ

Отдел "Маркетинг"

СИТУАЦИОННО - ПЕРСПЕКТИВЕН АНАЛИЗ НА
ВНОС И ИЗНОС НА ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ

2001 - 2003 г.

ВНОС И ИЗНОС НА ПРЕСНИ И НАЧАЛНО ПРЕРАБОТЕНИ ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ

ОСНОВНИ МОМЕНТИ ОТ ВНОСА И ИЗНОСА НА ПРЕСНИ И НАЧАЛНО ПРЕРАБОТЕНИ ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ

Либерализирането на търговията с плодове и зеленчуци продължава и през 2004 г. Започна  кръг от преговори с ЕС за нови взаимни селскостопански концесии. Търговията с плодове и зеленчуци ще продължи да се извършва при запазване на прилаганата от страна на ЕС система на входни цени, като от страна на България е отправено искане за тяхното премахване.

Анализът на данните за внос и износ на плодове и зеленчуци за периода 2001-2003 г. налага следните най-общи изводи:

1. Износът на пресни плодове се увеличава в сравнение с предходната година, но се запазва на нивото на 2001 г. Сравнението с 2002 г. не е показателно, тъй като през пролетта са констатирани ниски  температури и измръзвания по време на цъфтеж, а 2003 г. е характерна с изключително благоприятните климатични условия по същото време и в периода на формиране на плодовете.  Сравнението  с 2001 г. е по-реално, поради сходните климатични условия и относително по-близкото производство.

По предварителни данни на Агенция "Митници",  през 2003 г. е регистриран износ на 7 378 тона пресни плодове,  което е на нивото на 2001 г

Овощните и черупковите  заемат 77% от износа на пресни плодове. Сливите и трънките, кайсиите и черешите са най-конкурентни  и заемат около 90% от износа на овощни плодове. От черупковите плодове орехите  формират 95% от общия износ на ядки.

2. Наблюдаваната тенденция на нарастване на вноса на пресни плодове продължава, макар и с по-бавни темпове.

 Регистрираният внос на пресни плодове е 143 069 тона, което е с 3% повече в сравнение с предходната година. Най-голям е делът на бананите – 35%, цитрусови плодове – 33%, овощни плодове – 25%.

Ябълките и прасковите заемат 94% от вноса на овощни плодове. Значително намалява вноса на плодове по режим "51" – Внос и обратен износ в преработено състояние. При ябълките намалението е над два пъти.

През 2003 г.  валутните постъпления от износа на пресни  плодове са в размер на 7 338 хил. щ.д. От тях 2 560 хил. щ.д. /55%/ са формирани от експорта за Гърция. Вносът е на стойност 38 378 хил. щ.д.

3.Зеленчуци

Износът на пресни зеленчуци, отгледани на открито и закрито, варира в зависимост от производството в страната и конюнктурата на международните пазари.

По предварителни данни на Агенция "Митници", през 2003 г. е регистриран износ на 10 344 тона пресни зеленчуци, което е със 16% повече спрямо 2002 г., но спрямо 2001 г. е с 829 тона по-малко.  

Оранжерийните краставици са най - конкурентни и заемат 42% от общия износ на пресни зеленчуци

Износът на пресен сладък пипер бележи трайна тенденция на намаляване  от 4 350 тона през 2001 г. до 2 619 тона през 2003 г. Намалението е за сметка на увеличения износ на замразен пипер, включително и печена капия, както и на нарасналото количество на преработените  продукти, предназначени за вътрешния пазар. Износът  на сладък пипер съставлява около 25% от износа на пресни зеленчуци.

Регистрираният внос на пресни зеленчуци през 2003 г. е 53 399 тона. 

Относителният дял на лук кромид зрял, сладък пипер, оранжерийна продукция – домати и краставици, зеле  и тиквички е около 71% от общия внос на пресни зеленчуци.

Общата стойност на изнесените пресни зеленчуци през 2003 г. е в размер на 6 732 хил. щ.д. От тях 2 009 хил. щ.д. /30%/ са формирани от износа за Германия, от Чехия съответно – 1 380 хил. щ.д /20%/, от Югославия – 745 хил. щ.д. /11%/. Вносът на пресни зеленчуци, отгледани на открито и закрито, е в размер на 11 040 хил. щ.д. Най-голяма е стойността на вноса от Турция – 8 014 хил. щ.д. /73% от пресните зеленчуци/.

2. Начално преработените  плодове и зеленчуци намират добър прием на международните пазари, с което се увеличават възможностите за реализация на продукцията.

В тази група са включени замразени, временно консервирани и сушени плодове и зеленчуци, които намират добър прием на международните пазари. Те имат редица преимущества в сравнение с пресните, а именно – по продължителен период на съхранение, намалени загуби и реализация, която може да се извърши в икономически по-изгоден момент. Замразените плодове и зеленчуци се приемат като алтернатива на пресните, потреблението нараства, което дава възможност за откриване на нови пазарни ниши.

Във връзка с либерализирането на търговията с плодове и зеленчуци е предоставена възможност за безмитен внос в ЕС на продуктите от тези подгрупи, с произход от България. Само за някои от тях са въведени квоти, но при започналия нов кръг от преговори има предложение от страна на България квотите да отпаднат и да бъде въведен изцяло безмитен внос.

Най-добър прием на международните пазари намират замразените плодове и зеленчуци.

През 2003 г. е регистриран износ на 13 828  тона замразени плодове, което е със 73% повече спрямо предходната година, а в сравнение с 2001 г. е около два пъти повече.  Всички замразени плодове са конкурентни на международните пазари.    

Износът на замразени плодове е на стойност 14 954 хил. щ.д. Най-голям е делът на Германия – 6 463 хил. щ.д. /43%/, Италия -3 458 хил. щ.д. /23%/, Австрия -1 370 хил. щ.д /9%/.

Регистрираният износ на временно консервирани плодове е на стойност 9 388 хил. щ.д. - с 39% повече в сравнение с 2002 г., което е свързано предимно с нарасналия износ на череши. Най-голям е делът на Гърция – 40%.   

През 2003 г. регистрираният износ на замразени зеленчуци е 7 700 тона, което  e с 28 % повече, но в сравнение с 2001 г. износа намалява със 739 тона.   Стратегически най-важни в групата на замразените зеленчуци са: замразения сладък пипер, други зеленчуци /позиция 07108095/ и градински фасул

Валутните постъпления от износа на замразени зеленчуци през 2003 г. са 5 781 хил. щ.д.  Най-голям дял заема Гърция – 66%.

5. По изпълнение на квотите

От Приложение № 9 е видно, че предоставените  тарифни квоти за внос в ЕС на пресни и преработени плодове и зеленчуци не се изпълняват или процента на изпълнение е много нисък. Само квотата за замразени зеленчуци - грах, фасул, аспержи, сладки пиперки и др. се изпълнява на 100%, а за пресни сладки пиперки над 70%. За периода 01.07.02 - 30.06.2003 изцяло неоползотворени са  квотите за тиквички, грозде, ябълки, круши, праскови и ягоди.

Основните причини за неизпълнението, или ниската степен на изпълнение на квотите са отбелязвани многократно и се свеждат основно до:

• намалено производство и висока себестойност на продукцията;
• производство на продукти, неотговарящи на високите изисквания за качество, опаковка и маркировка;
• трудност при окрупняване на партидите за износ;
• недостатъчна информираност на българските производители и износители за предимствата на преференциалните мита в рамките на тарифната квота;
• налаганите нетарифни ограничения.

С какво се характеризира вътрешния пазар  на плодове и зеленчуци ?

През 2003 г. на пазара на плодове и зеленчуци не се случи нищо необичайно.

През зимните и пролетни месеци, когато в страната няма местно производство на пазара се предлагаше предимно продукция от внос, а през летните месеци продукция от местно производство. Своевременната намеса от страна на търговците и осигурения внос на някои продуктите с намалено производство и предлагане / например лук кромид зрял/  предотвратиха резките отклонения на цените.

І. ИЗНОС НА ПЛОДОВЕ

1. Пресни плодове

По предварителни данни на Агенция "Митници", през 2003 г. е регистриран износ на 7 378 тона пресни плодове, в т.ч. черупкови плодове, банани, цитрусови плодове, прясно грозде и стафиди, дини и пъпеши, овощни плодове, ягодоплодни, вкл. диворастящи, киви и други пресни плодове, което е  с 14% повече спрямо 2002 г. , но в сравнение с 2001 г. нивото се запазва. Общият сбор обхваща тарифни позиции от 0801 до 0810 включително.

Таблица 1. Износ на пресни плодове, 2001-2003 г.

Най-голям ръст в сравнение с предходната години бележи износът на овощни плодове – около три пъти повече, на грозде и стафиди – около два пъти повече, на черупкови плодове – с 54%. Износът на дини и пъпеши намалява около пет пъти. /Табл. 1/ Овощните и черупковите плодове заемат 77% от износа на пресни плодове.

Таблица 2. Средна цена по износа на пресни плодове, 2001 - 2003 г. (щ.д./тон)

През разглеждания период /2001-2003г./ валутните постъпления от износа на пресни плодове са най-големи през 2003 г. – 7 338 хил. щ.д1, което в сравнение с 2002 г. е със 70% повече. Увеличението е свързано както с нарасналите количества, така и със завишените експортни цени на някои плодове /табл.2/.

1.1. Овощни плодове

По предварителни данни на Агенция "Митници"  през 2003 г. е регистриран износ на 2 250 тона овощни плодове /30% от пресните плодове/. Сравнение с 2002 г. не е показателно, тъй като през пролетта са констатирани ниски  температури и измръзвания по време на цъфтеж, а 2003 г. е характерна с изключително благоприятни климатични условия по време на цъфтеж и lв периода на формиране на плодовете. Поради това по-реални са сравненията с 2001 г., когато има сходни условия на развитие.

Валутните постъпления от износа на овощни плодове са 1 563 хил. щ.д. – три пъти повече в сравнение с 2002 г., в следствие на нарасналия износ.

Най-голям експортен партньор на България са страните от ЕС, където е осъществен износ за 1 241 хил. щ.д. /55% от овощните плодове/. Валутните постъпления от Германия съставляват  34% от стойността на износа в ЕС. От тях най-голям дял имат черешите – 58% и  сливите и трънките – 36%. Износът във Франция формира 19% от постъпленията от ЕС, в т.ч. от сливи и трънки -   70% и от череши – 30%.

 Таблица 3. Износ на овощни плодове, 2001-2003 г.

Сливите и трънките, кайсиите и черешите са най-конкурентни и заемат около 90% от износа на овощни плодове.

По предварителна информация на Агенция "Митници", през 2003 г. са изнесени 1 078 тона сливи, вкл. трънки /48% от овощните плодове/. Износът на трънки съставлява около 28% от общия износ на сливи.

За пазарите на ЕС е регистриран износ на 505 тона сливи /65% от общия износ/. Най-голям дял заема износът за Германия – 60% от ЕС и Франция – 32%.  

На пазарите в Швейцария са реализирани 97 тона сливи /13% от общия износ/.

Износът на трънки е изцяло за Испания  – 67%  и за Австрия – 33%.

Общата стойност от износа на сливи и търнки нараства от 148 хил. щ. д. през 2002 г. на 727 щ.д. през 2003 г. – около пет пъти повече. Увеличението е свързано както с нарасналите количества, така и със завишените средни експортни цени. Тъй като търсенето на трънки превишава предлагането, средните експортни цени са нараснали около два пъти.

Таблица 4. Средна цена по износа на овощни плодове, 2001 - 2003 г. (щ.д./тон)

През 2003г. са изнесени 564 тона кайсии /25% от овощни/, което е около два пъти повече в сравнение с 2001 г. 

За страните от ЕС е регистриран износ на 390 тона кайсии /69% от общия износ/. Най-голям дял заема  Гърция – 74% от ЕС.

През 2003 г. износът на череши нараства до 351 тона, което е  на нивото на 2001 г. Валутните постъпления също нарастват пропорционално на увеличените количества и достигат до 423 хил. щ.д.

Основен потребител на пресни череши са страните от ЕС, където е осъществен 69% от общия износ. Най-голям дял  заема Германия – 54%.

От останалите пазари най-големи са количествата за Латвия – 64 тона /18% от общия износ/

1.2. Черупкови плодове

През разглеждания период /2001-2003 г./ се наблюдава трайна тенденция на увеличаване на износа на ядкови плодове.

По предварителни данни на Агенция"Митници", през 2003 г. износът на черупкови плодове нараства до 3 414 тона  /46% от пресни плодове/, което е с 54% повече спрямо предходната година. Увеличението на стойността   до 4 930 хил. щ.д. е за сметка на нарасналия износ. /Табл. 5/ 

Най-голям   дял   заемат  ЕС – 39%, Турция – 26% и Албания – 25%.

Орехите са най-конкурентни от черупковите плодове и формират 95% от общия износ на ядки.

Таблица 5.  Износ на черупкови плодове, 2001-2003 г.

По предварителни данни на Агенция "Митници", през 2003 г. са изнесени 2 077 тона орехи с черупки - 59% повече в сравнение с 2002 г., от тях за Албания -  39% и за Турция -32%. 

Регистрираният износ на орехи без черупки е 1 181 тона - с 42% повече в сравнение с 2002 г.

Износът за ЕС нараства  до  863 тона през 2003 г., което е с 30% повече спрямо предходната година.  Количеството за ЕС съставлява 73% от общия износ. Най-голям дял заема Гърция – 74%.

На пазарите в Турция са реализирани 19% от орехите без черупки.

Таблица 6. Средна цена по износа на черупкови плодове, 2001 - 2003 г. (щ.д./тон)

1.3. Грозде и стафиди

През 2003 г. не е осъществен износ на десертно грозде. Една част от регистрираните 8 тона са предназначени за корабно и самолетно снабдяване, а друга част се намира в безмитните зони на страната. /Табл. 7/

Производството на десертно грозде през разглеждания период /2001-2003 г. / е относително стабилно, но недостатъчно за задоволяване на вътрешните потребности. В резултат на това, търсенето превишава предлагането, формират се по-високи вътрешни цени, което не стимулира износа.

Таблица 7. Износ на грозде и стафиди, 2001-2003 г.

През 2003 г. е регистриран износ на 487 тона винено грозде. Количествата са незначителни и са свързани с интереса на отделни чуждестранни партньори към определени сортове винено грозде, предназначени за производството на трапезни вина. /Табл. 7/

Таблица 8. Средна цена по износа на грозде и стафиди, 2001 - 2003 г. (щ.д./тон)

Производството на стафиди не е традиционно за нашата страна и регистрираният износ е свързан предимно с реекспорт и за корабно и самолетно снабдяване. 

1.4. Дини и пъпеши

По предварителни данни на Агенция Митници", през 2003 г. са изнесени 608 тона дини и пъпеши /8% от пресните плодове/. От тях износът на дини е 588тона – около пет пъти по-малко в сравнение с предходната година, в следствие спада на производството в страната.

Регистрираният износ за ЕС е нараснал  до 267 тона -с 47% повече в сравнение с предходната година. Най-голям дял от него заемат Германия – 48% и Австрия – 22%. В резултат на спазването на изискванията за качествени показатели, най-вече свързани с размера на плодовете, средната експортна цена е нараснала от 118,91 щ.д./тон до 148,61 щ.д./тон.

Регистрираният износ за страните от ЦЕФТА бележи рязък спад от 2690 тона  през 2002 г. на 139 тона през 2003 г.,  изцяло за Полша. Действащото мито при внос на дини в ЦЕФТА е 9%.

Регистрираният износ на пъпеши е 20 хил. тона, като 85% са предназначени за Холандия.

2.  Начално преработени плодове

Начално преработените плодове2 са включени в глава 8 на Митническата тарифа под тарифни номера 0811 - замразени, 0812 – временно консервирани и 0813 - сушени. Преимуществата на тези плодове в сравнение с пресните са: по-продължителен период на съхранение, намалени загуби и реализация, която може да се извърши в икономически по-изгоден момент. 

2.1. Замразени плодове

Замразените плодове се приемат като алтернатива на пресните и тяхното търсене на международните пазари нараства. Това са предимно т.нар. "меки плодове", които не търпят съхранение и транспортирането им в прясно състояние е изключително трудно. Те намират широко приложение в сладкарската промишленост, при производството на плодови млека, сладоледи и др.

През разглеждавния период /2001 – 2003 г./ се наблюдава тенденция на увеличаване на износа. Съгласно договореностите за либерализиране на търговията на България е предоставена възможност за безмитен внос на замразени плодове в ЕС, като само за замразени череши и вишни е определена квота. С новите преговори се предлага  това ограничение да отпадне и целия внос на замразени плодове в ЕС да бъде безмитен.

През 2003 г. е регистриран износ на 13 828  тона замразени плодове, което е със 73% повече спрямо предходната година, а в сравнение с 2001 г. е около два пъти повече. Увеличението е свързано с нарасналите количества по позиция 08119095 – "Други плодове", които не са диференцирани по видове, както и на боровинки,череши, вишни. /Табл.9/

Таблица 9. Износ на замразени плодове, 2001 – 2003 г.

Износът на замразени плодове е на стойност 14 954 хил. щ.д. - над два пъти повече в сравнение с 2002 г.3, в следствие на увеличения износ на боровинки, череши и вишни и на завишените средни импортни цени на вишни и ягоди.

Най-голям е делът на валутните постъпления  от ЕС  – 13 830 хил. щ.д. /92% от стойност на замразените/, по основни страни както следва:

• Германия – 6 463 хил. щ.д. /47% от ЕС/. Стойността е формирана основно от: малини /47%/, ягоди /13%/, вишни /9%/ и диворастящи къпини и боровинки – 4%.
• Италия – 3 458 хил. щ.д. /25%/. Стойността на износа е формирана основно от:  диворастящи плодове /46%/, череши /25%/, малини /8%/, ягоди /4%/, вишни /4%/.
• Австрия – 1 370 хил. щ.д. /10%/, в т.ч. "други плодове" по позиция 08119095  /38%/, малини /16%/, ягоди /15%/.
• Гърция – 1 063 хил. щ. д. /8%/, в т. ч. ягоди /34%/, малини /27%/, вишни /19%/.

Всички продукти от групата на замразените плодове са конкурентни на външните пазари.

По предварителни данни на Агенция "Митници", през 2003 г. износът на замразени череши нараства до 1 606 тона /12% от замразени плодове/, което е два пъти повече в сравнение с 2002 г., в следствие на по-добрата реколта в страната. Основен потребител са страните от ЕС, където е осъществен  98% от износа. Най-голям е делът на Италия –  57% , Испания – 14% и Германия – 13%.

През 2003 г. е регистриран износ на 2 697 тона замразени малини /20% от замразени плодове/ - с 63% повече в сравнение с 2002 г.  Количествата са предназначени почти изцяло за ЕС – 2 636 тона /98% от общия износ/, в т.ч. за Германия – 67%, Гърция – 8%, Австрия – 6%. 

Таблица 10. Средна цена по износа на замразени плодове, 2001 - 2003 г. (щ.д./тон)

Износът на замразени вишни продължава да нараства и през 2003 г. достига 1 146 тона  /8% от замразени/, което е с 51% повече в сравнение с предходната година.

На България е предоставена обща квота за внос в ЕС на 2200 тона  замразени череши и вишни  с намалено мито - 73% от MFN.  Изнесени са 1 040 тона /91% от замразени вишни/, в т.ч. за Германия – 48% , Гърция – 19%, Италия – 14%.

Търсенето на замразени вишни на международните пазари през 2003 г. превишава предлагането, в резултат на което средната импортна цена нараства с около 50% като достига 1 067,82 щ.д./тон.

През 2003 г. е регистриран износ на 1 827 тона ягоди /13% от замразените плодове/, което е близо до нивото на предходната година.

Износът за ЕС нараства до  1 409 тона /77% от замразените ягоди/  в резултат на либерализиране на търговия и предоставената възможност за безмитен внос на  замразени ягоди. Най-голям дял заема Германия – 48%, Гърция – 25% и Австрия – 14%.  

 За ЦЕФТАса изнесени - 398 тона /22% от замразени ягоди/, почти изцяло за Чехия - 95%.

Износът на замразени боровинки, предимно диворастящи, нараства от 156 тона през 2001 г. на 607 тона през 2003 г., което е около три пъти повече спрямо 2002 г. Най-големи са количествата, предназначени за Италия – 525 тона /86% от общия износ/.

 2.2. Временно консервирани плодове, негодни за консумация в това състояние

 Временно консервираните плодове се подлагат на допълнителна обработка преди консумация и имат по-кратък срок на съхранение. Основното им предназначение е за приготвяне на бонбони и десерти. През разглеждания период /2001-2003 г./ се наблюдава трайна тенденция на нарастване на износа. Съгласно договореностите за либерализиране на търговията на България е предоставена възможност за безмитен внос на временно консервирани плодове в ЕС, като за кайсиите е определена квота. От страна на България е предложено  квотата да отпадне с новите договорености.

Таблица 11. Износ на временно консервирани плодове, 2001 – 2003 г.

По предварителни данни на Агенция "Митници", през 2003 г. са изнесени 12 822 тона временно консервирани плодове - с 41% повече в сравнение с предходната година, в следствие на завишения износ на череши.

Регистрираният износ на временно консервирани плодове е на стойност 9 388 хил. щ.д4. - с 39% повече в сравнение с 2002 г., което е свързано предимно с нарасналия износ на череши.

Най-големи са валутните постъпления от ЕС - 5 943 хил. щ.д. /83% от стойността на временно консервирани/, като  най-голям е делът на:

• Гърция – 62%. Стойността е формирана изцяло от износа на череши.
• Италия – 34%. Стойността е формирана изцяло от износа на череши.
• Австрия – 2%, Стойността е формирана изцяло от износа на кайсии.

Най-търсени на международните пазари са временно консервираните череши. През 2003 г. е регистриран износ на 12 437 тона череши /97% от временно консервирани/.

За страните от ЕС са изнесени 9 222 тона /74% /. Най-големи са количествата за Гърция – 7 007 тона /76% от ЕС/ и Италия – 2 215 тона /24%/.

Износът на кайсии през 2003 г. е в размер на 288 тона /2% от общия износ/ и е реализиран изцяло на пазарите в Австрия. Намаленото производство на кайсии в страната и формираните по-високи вътрешни цени в резултат на намаленото предлагане   не стимулират износа под никаква форма.

Таблица 12. Средна цена по износа на временно консервирани плодове, 2001 - 2003г. (щ.д./тон)

От табл. 12 е видно, че декларираната средна експортна цена за 2003 г.  на кайсиите е 419,18 щ.д./тон – около 0,70 лв/кг. В същото време на вътрешния пазар цените на дребно са в диапазона 1,50 – 1,80 лв./кг.          

2.3. Сушени плодове

Сушените плодове се използват предимно за приготвяне на диетични храни, чайове и хранителни добавки.

През 2003 г. е регистриран износ на 2 524 тона сушени плодове - 49% повече в сравнение с 2002 г., поради увеличените количества  на сушените ябълки.

 Съгласно договореностите за либерализиране на търговията вносът на сушени плодове в ЕС с произход от България е безмитен.

На пазарите в ЕС са реализирани 2 342 тона /93% от сушени плодове/, като. за Германия е осъществен75% от експорта, за  Италия – 17%,  за Гърция – 7%.

Таблица 13. Износ на сушени плодове, 2001 – 2003 г.

Стойността от износа на сушени плодове нараства с 63% и през 2003 г. достига 2 643 хил. щ.д , основно в резултат на увеличените количества и средната експортна цена на сушените ябълки5.

Валутните постъпления от ЕС са 2 469 хил. щ.д. /93% от сушени плодове/, като най-голям е делът на:

• Германия – 70%/, формирани основно от ябълки /58%/, други сушени плодове /42%/.
• Италия – 20%, формирани изцяло от сливи.
• Гърция – 9%, формирани изцяло от сливи.

През 2003 г. са изнесени 635 тона сушени сливи /25% от сушени плодове/. Спрямо предходната година износът   е нараснал с 58%.

Таблица 14. Средна цена по износа на сушени плодове, 2001 - 2003 г. (щ.д./тон)

За ЕС са изнесени 89% от сушените сливи, в т.ч. за Италия – 64% от износа за ЕС и Гърция – 25%.

Износът на сушени ябълки нараства около четири пъти в сравнение с предходната година и през 2003 г. достига 1 207 тона /48% от сушени плодове/. Те са съставна част на много диетични храни и търсенето на международните пазари  нараства, поради което  средната експортна цена се увеличава от 643,86 щ.д./тон през 2001 г. на 857,99 щ.д./тон през 2003 г. Традиционен е пазарът на Германия, където се реализират 96% от износа на сушени ябълки.

ІI. ВНОС НА ПЛОДОВЕ

1. Пресни плодове

По предварителни данни на Агенция "Митници" през 2003 г. е регистриран внос на 143 069 тона пресни плодове, в т.ч. черупкови плодове, банани, цитрусови плодове, прясно грозде и стафиди, дини и пъпеши, овощни плодове, ягодоплодни, вкл. диворастящи, киви и други пресни плодове, което е със 3% повече в сравнение с предходната година. Общият сбор обхваща тарифни позиции от 0801 до 0810 включително. От табл. 15 е видно, че наблюдаваната тенденция на нарастване на вноса на пресни плодове продължава, макар и с по-бавни темпове.

Таблица 15. Внос на пресни плодове, 2001 - 2003 г.

Най-голямо е увеличението на вноса на банани с 50% и киви – 15%. В същото време намалява вноса на дини и пъпеши – около три пъти, на овощни плодове с 18%,  а черупкови плодове с 15%.

Таблица 16. Средна цена по вноса на пресни плодове, 2001 - 2003 г. (щ.д./тон)

Стойността на внесените плодове през 2003 г. е 38 378 хил. щ.д.6 - с 46% повече спрямо предходната година. Увеличението е свързано основно с нарасналите средни импортни цени. /Табл. 16/

1.1. Овощни плодове

Вносът на овощни плодове обхваща количествата по тарифни позиции 0808 и 0809.

 По предварителни данни на Агенция "Митници" през 2003 г. са внесени 35 187 тона овощни плодове – с 18% по-малко спрямо предходната година.  Намалението е свързано предимно с редуциране на количествата, предназначени за преработка.

 Вносът на овощни плодове през 2003 г. възлиза на 6 736 хил. щ.д., което е с 8% повече в сравнение с 2002 г, основно поради нарасналите  средни импортни цени.

Таблица 17. Внос на овощни плодове, 2001 - 2003 г.

 Най-голяма е стойността на вноса, осъществен от страните на ЕС – 3 976 хил.  щ.д. /59% от овощните плодове/, основно от:

• Гърция – 3 473 хил. щ. д. /87% от ЕС/, по култури както следва:  ябълки 78%, праскови 16%.
• Италия – 370 хил. щ.д. /9%/, изцяло от ябълки .

Внесените овощни плодове от ЦЕФТА са за 1 377 хил. щ.д. /20% от овощни плодове/,ябълки 100% -  изцяло от Полша .

Вносът от Македония е за 794 хил. щ.д. /12% от общата стойност/, от които ябълките съставляват 83% и вишни – 16%.

Ябълките и прасковите заемат 94% от вноса на овощни плодове.

През 2003 г. е регистриран внос на 31 963 тона ябълки /91% от овощни плодове/, което е със 10% по-малко в сравнение с 2002 г. Количествата, предназначени за прясна консумация са 29 935 тона /86% от ябълките /, което е близо до нивото на предходната година. За преработка по режим 51 – "Активно усъвършенстване при прилагане на система с отложено плащане /внос и обратен износ в преработено състояние" са използвани  2 028 тона /14% от ябълките/, което е над два пъти по-малко спрямо предходната година.  

Вносът от ЕС нараства от  10 885 тона през 2002 г. на 13 889 тона през 2003 г. Най-голям  дял заема Гърция – 85 % и Италия – 14%.  

От Полша е регистриран внос на 10 975 тона ябълки. Производството на ябълки в Полша нарасна многократно през последните години и България се превръща в традиционен пазар за тази продукция.

През 2003 г. вносът от Македония – 6 584 тона  бележи спад с около 30% в сравнение с 2002 г. Нивото на ябълките, предназначени за прясна консумация се запазва, а тези  по режим "51" намаляват над два пъти. По неофициална информация в страната се изграждат малки и средни предприятия за преработка  на ябълки.

Наблюдаваната тенденция на нарастване на средната импортна цена продължава и през разглеждания период. През 2003 г. тя достига 165,44 щ.д/тон, което е с 34% повече в сравнение с предходната година. Ябълките, внасяни от ЕС са с много добро качество, поради което и средната импортна цена е по-висока  – 226,63 щ.д./тон.

Таблица 18. Средна цена по вноса на овощни плодове, 2001 - 2003 г. (щ.д./тон)

Регистрираният внос на праскови през 2003 г. е 1 180 тона /3% от овощните плодове/, което е около пет пъти по-малко в сравнение с предходната година. За прясна консумация са предназначени 567 тона, а за преработка - 612 тона. Основна страна-вносител е Гърция - 97%.

Средната импортна цена през 2003 г. – 479,56 щ.д/тон е нараснала два пъти в сравнение с 2002 г. Увеличението е в резултат на по-високата средна импортна цена  на прасковите за преработка – 703,64 щ.д/тон, която е над два пъти по-висока в сравнение с предходната година. Прасковите за консумация запазват цената си на   нивото от предходната година – 237,61 щ.д/тон. 

Регистрираният внос на кайсии - 245 тона е около два и половина пъти по-малко спрямо 2002 г, което се дължи на нарастващите цени на международните пазари. За прясна консумация са предназначени 147тона, а за преработка – 98 тона. Основният внос е осъществен от Гърция -   86%.

Средната импортна цена нараства от 141,40 щ.д/тон през 2001 г. на 310,81 щ.д/тон през 2002 г. и достига 555,13 щ.д/тон през 2003 г.

1.2. Цитрусови плодове и банани

Потреблението на цитрусови плодове и банани се задоволява изцяло от внос, който съставлява  68% от внесените  пресни плодове през 2003 г.

През 2003 г. са внесени 47 365 тона цитрусови плодове - със 5% повече  спрямо предходната година. Поради по-високите цени на ябълките и крушите, които през зимните месеци са предимно от внос, през последните години  потреблението на цитрусови плодове нараства. Цените на цитрусовите плодове също бележат ръст, но все още те са под нивото на цените на ябълки и круши на вътрешния пазар.

Вносът на цитрусови плодове е на стойност 13 507 хил. щ.д., което е с 44% повече в сравнение с 2002 г., в следствие на нарастващите средни импортни цени на всички плодове. / табл.20/ 

Таблица 19. Внос на цитрусови плодове и банани, 2001 - 2003 г.

По предварителни данни на Агенция "Митници", през 2003 г. е регистриран внос на 24 973 тона портокали /48% от цитруси/, което е със 18% повече спрямо предходната година. Традиционен вносител за България е Гърция, която осигурява 91% от общия внос.

Регистрираният внос на мандарини – 9 210 тона /19% от цитруси/ е с 18% по-малко спрямо предходната година. Вносът е осъществен почти наполовина от  Гърция – 51% и Турция – 49%.

 Вносът на лимони -  9 968 тона  /21% от цитруси/  е близо до нивото на предходната година. Основният внос е осъществен от Гърция – 70%  и Турция –  25%.

Внесените количества грейпфрути съставляват 7% от цитрусовите плодове. Потребностите се задоволяват предимно от Турция –78%.

 Вносът на банани нараства до  49 627 тона - с 50% повече в сравнение с 2002 г. Импортната стойност през 2003 г. – 13 342 хил. щ.д. е около два пъти повече в сравнение с предходната година. Увеличението е свързано с нарасналата импортна цена от 215,56 щ. д/тон през 2002 г. на 268,85 щ.д/тон през 2003 г., както и на по-големите количества.

Най-голям дял от общия внос заемат  Еквадор – 48%, Хондурас – 11%, Коста Рика – 10%, Италия – 10%, Холандия – 4% и Колумбия – 4%.

Таблица 20. Средна цена по вноса на цитрусови плодове и банани, 2001 - 2003 г. (щ.д./тон)

1.3. Дини и пъпеши

По предварителни данни на Агенция "Митници", през 2003 г. са внесени 3 376 тона дини и пъпеши /2% от пресните плодове/, което е около три пъти по-малко спрямо предходната година. 

Съгласно приетите договорености за либерализиране на търговията, на ЕС е предоставена възможност за неограничен безмитен внос на дини. Най-големи са количествата, внесени от Гърция – 1 350 тона/45% от общия внос/.

 От останалите страни най-голям дял от вноса  заема Турция – 41%.

 Пъпешите са 350 тона, а вносът е предимно от Гърция – 73% и Турция – 25%.

1.4. Черупкови плодове

Тази подгрупа обхваща износа по тарифни позиции 0801 и 0802.

По предварителни данни на Агенция  "Митници"  през 2003 г. са внесени 2 547 тона черупкови плодове /2% от пресни плодове/ - с 15% по-малко спрямо предходната година, вследствие на увеличеното производство, поради благоприятните климатични условия по време на цъфтеж.

Общата стойност на  вноса нараства до 2 385 хил. щ.д., което е с  25% повече в сравнение с 2002 г. Увеличението е свързано предимно с нарасналите импортни цени на бадеми, лешници и орехи.

През 2003 г. са внесени 336 тона орехи с черупки /13% от черупкови/. Най-голям дял от вноса заемат Украйна –63% и Полша – 17%.

Вносът от ЕС нараства до 39 тона /12% от орехи с черупки/. Съгласно договореностите за либерализиране на търговията на ЕС е предоставена възможност за неограничен внос на орехи с черупки с 0% мито. 

Внесените орехи без черупки са 70 тона. Най-голям дял от вноса заема Украйна – 67%.

Вносът от ЦЕФТА нараства до 14 тона /20% от орехи без черупки/.Съгласно приетите  договорености всяка страна член на ЦЕФТА прилага 0% мито при внос на орехи.

Вносът на бадеми без черупки бележи непрекъсната тенденция на увеличаване  и през 2003 г. достига 892 тона /35% от вноса на черупкови/. В страната няма стоково производство на бадеми, а потреблението на ядки непрекъснато се увеличава.

 Най-големи са количествата внесени от САЩ – 592 тона /66% от бадеми без черупки/.

Вносът от ЕС  нараства до  294 тона /33% от бадеми без черупки/, в т.ч. от Гърция – 95% и от  Испания – 5%. Съгласно договореностите за либерализиране на търговията на ЕС е предоставена възможност за неограничен внос на бадеми без черупки с 0% мито.    

Таблица 21. Внос на черупкови плодове, 2001 – 2003  г.

Основен вносител на лешници без черупки през 2003 г. е Турция – 225 тона /84% от лешници без черупки/.

Вносът от ЕС нараства до 34 тона /13%/. Съгласно договореностите за либерализиране на търговията на ЕС е предоставена възможност за неограничен внос на лешници без черупки с 0% мито.

 Потреблението в страната  се задоволява изцяло от внос, тъй като  няма стоково производство.

Таблица 22. Средна цена по вноса на черупкови плодове,  2000 - 2002 г. (щ.д./тон)

Вносът на лешници с черупки е 19 тона, изцяло от Азърбайджан.

Регистрираният внос на кокосови, бразилски орехи и кашу е 572 тона /22% от черупкови/. Те служат предимно за разнообразяване асортимента на пазара.  Най-голям дял от вноса заемат страните от ЕС – 40%, Малайзия – 27%,  Шри Ланка – 17% и Индия – 13%.

2. Начално преработени плодове

Начално преработените плодове са част от Глава 8 на Митническата тарифа под тарифни номера 0811 - замразени, 0812 – временно консервирани и 0813 - сушени. Използват се основно при приготвянето на бонбони, сладкиши, плодови млека и различни видове сладолед.

2.1 Замразени плодове

 През разглеждания период се наблюдава трайна тенденция на намаляване на вноса на замразени плодове. През 2001 г. са внесени 798 тона, които намаляват до 248 тона през 2003 г., което е с 41% по-малко в сравнение с 2002 г. Намалението е свързано със спад на вноса на замразени вишни, поради  задоволяване на потребностите със местно производство. В същото време вносът на замразени малини нараства около два и половина пъти, а на други замразени плодове по позиция 081190950 - около два пъти.

Таблица 23. Внос на замразени плодове, 2001 - 2003 г.

Внесените замразени плодове през 2003 г. са на стойност 237 хил. щ.д7 - с 26% повече в сравнение с предходната година. Увеличението е свързано както с нарасналите импортни цени на малини и други плодове / основно ягоди и череши/, които са предимно "соло" замразени и с високо качество, така и с увеличените количества по позиция 081190950 – "други плодове". 

Най-голяма е стойността на вноса,осъществен от страните на ЕС – 107 хил. щ.д. /45% от замразени плодове/, основно от:

• Германия – 103 хил. щ.д. /96%от ЕС/, по култури както следва: малини 81%,череши 18%.
• Гърция – 4 хил. щ.д./4%/, изцяло от вишни.

Таблица 24. Средна цена по вноса на замразени плодове, 2000 - 2003 г. (щ.д./тон)

Вносът от ЦЕФТА е на стойност 30 хил.щ.д. /28% от замразени плодове/, изцяло от Полша от "други замразени плодове"

От останалите пазари най-голям дял от стойността на вноса заема Югославия – 54 хил. щ.д. /23% от замразени плодове/, в т.ч. ягоди – 69%, други замразени плодове – 31%.

2.2 Временно консервирани плодове, негодни за консумация в това състояние

Временното консервиране има за цел да съхрани плодовете за определен период от време, след което те се дообработват и се използват предимно в хранителната промишленост – сладкарска, млечна идр.

Таблица 25. Внос на временно консервирани плодове, 2000 - 2003 г.

През 2003 г. са внесени 410 тона временно консервирани плодове - череши, което е с 36% по-малко сравнение с 2002 г. , в следствие на по-доброто производство на плодове и задоволяване на потребностите от местно производство. Вносът е предназначен за разнообразяване на асортимента и е предимно от Испания – 45%,  Молдова – 35%, Турция – 11%.

Таблица 26. Средна цена по вноса на временно консервирани плодове, 2001 - 2003 г. (щ.д./тон)

Регистрираният внос на временно консервирани плодове възлиза на 296 хил. щ.д.8 – два пъти по-малко в сравнение с предходната година, поради намаления внос. В същото време средната импортна цена нараства от 417,89 щ.д./тон през 2001 г. на 721,95 щ.д./тон през 2003 г.,  поради внос на плодове от определени сортове и с  по-специално предназначение.

2.3. Сушени плодове

През 2003 г. е регистриран внос на 177 тона сушени плодове –  с 43% повече в сравнение с 2002 г. Увеличението е свързано с нарасналия внос на сушени кайсии и други плодове.

Таблица 27. Внос на сушени плодове, 2001 - 2003 г.

 Кайсиите заемат около 64% от вноса на сушени плодове. Основни страни вносителки са Турция –77% и Иран -20%

Стойността от вноса на сушени плодове нараства до 103 хил. щ.д. в резултат на увеличените средни импортни цени на кайсии и смеси от сушени плодове.

Таблица 28. Средна цена по вноса на сушени плодове, 2001 – 2003 г. (щ.д./тон)

Цената на смесите от сушени плодове варира в широк диапазон в зависимост от разновидностите, които преобладават – папаи, тамарини, тропически плодове и др.

ІІІ. ИЗНОС НА ЗЕЛЕНЧУЦИ И ГЪБИ [1]

1. Пресни зеленчуци

По предварителни данни на Агенция "Митници"  през 2003 г. е регистриран износ на 10 344 предоставените  тарифни квоти за внос в ЕС на пресни и преработени плодове и зеленчуци не се изпълняват или процента на изпълнение е много нисък 4 тона пресни зеленчуци, отгледани на открито и закрито, което е със 16% повече спрямо 2002 г., в резултат на многократното нарастване на износа на лук кромид зрял за посев /арпаджик/ и на увеличения износ на оранжерийни  краставици. /Табл.1/

 Общата стойност на изнесените пресни зеленчуци бележи трайна тенденция на нарастване от 4 684 хил. щ.д. през 2001 г. на 6 732 хил. щ.д.2 през 2003 г. Увеличението се дължи на повишеното качество и на нарасналата средна реализационна цена на  голяма част от основните зеленчуци. Най - голям дял от общото увеличение на стойността заемат оранжерийните краставици.

• Германия – 2 009 хил. щ.д. /57% от ЕС/, в т.ч. оранжерийните краставици съставляват 69%, а сладкия пипер за прясна консумация –11%.
• Гърция - 740 хил. щ.д. /21% /, в т.ч. оранжерийни краставици  - 65%.
• Австрия – 431 хил. щ.д. /23%/, в т.ч. оранжерийни краставици /68%/ и сладък пипер за прясна консумация /14%/.

За ЦЕФТА е реализиран износ на стойност 1 767 хил. щ.д. /26% от пресни зеленчуци/.          С най-голям дял е Чехия – 1 380 хил. щ.д. /78% от ЦЕФТА/, в т.ч. сладък пипер за прясна консумация  21% и оранжерийни краставици 31%.   

От останалите пазари най-голяма е стойността на износа за Югославия – 745 хил. щ.д. /18% от пресни зеленчуци/. Постъпленията са основно от оранжерийни краставици 95%.

Относителният дял на оранжерийните краставици, сладкия  пипер и лук кромид зрял за посев е около 78% от общия износ на пресни зеленчуци.

Оранжерийните краставици са едни от най-конкурентните зеленчуци. Износът от тях нараства от  2 468 тона през 2001 г. до 4 328 тона през 2003 г. , което е със 75% повече. Изнесените количества през 2003 г. формират 42% от  общия износ на пресни зеленчуци, отгледани на открито и закрито.

Валутните постъпления от оранжерийни краставици през 2003 г. са в размер на  4 371 хил. щ. д. , което е три пъти повече спрямо 2001 г. и с 89% повече спрямо 2002 г. 

В резултат на подобреното качество и на увеличените количества през зимния период, през разглеждания период /2001-2003 г./ се наблюдава трайно нарастване на експортната цена от 567,67 щ. д. през 2001 г. на 1 009,75 щ.д. през 2003 г.

Основен потребител на оранжерийни краставици е ЕС, където е осъществен 52% от общия износ. Най-голям дял заема Германия – 73% и Гърция – 19%.

 От останалите пазари най-големи са количествата за Югославия – 747 тона /17% от общия износ/.

През 2003 г. е регистриран износ на 118 тона оранжерийни домати, което е около три пъти по-малко в сравнение с предходната година. С цел икономия на гориво в страната продължава да се прилага  по-късно засаждане и оранжерийните домати се реколтират в месеците, когато на европейските пазари вече има масово предлагане.

Таблица 1. Износ на пресни зеленчуци и гъби, 2001-2003 г.

Износът на пресен сладък пипер бележи трайна тенденция на намаляване  от 4350 тона през 2001 г. до 2619 тона /25% от износа на пресни зеленчуци/ през 2003 г. Намалението е за сметка на увеличения износ на замразен пипер, включително и печена капия, както и на нарасналото количество на преработените  продукти, предназначени за вътрешния пазар.

Общата стойност на пипера през 2003 г. – 1136 хил. щ.д. не намалява пропорционално на количеството, тъй като се подобрява качеството и разнообразието от опаковки и средната експортна цена нараства от 370,18 щ. д. през 2001 г. на 433,64 щ.д. през 2003 г.

 За пазарите от ЕС са изнесени 1 311 тона пипер /50% от от общия износ/. В Австрия е осъществен 56% от износа в ЕС, а в Германия -  37%.

За страните от ЦЕФТА са предназначени 1 178 тона /45% от износа на пипер/. Традиционни са пазарите в Чехия, където е изнесен 48% от пипера и Словения –29%.

От останалите пазари най-големи са количествата за Швейцария – 100 тона /4% от общия износ/.

През 2003 г. е регистриран износ на 1 188 тона лук кромид зрял за посев, което е около 11% от общия износ на пресни зеленчуци. Количеството превишава многократно износа в сравнение с предходните две години. В страната има обособени райони със създадени традиции в отглеждането на тази култура и при осигурена възможност за реализация производството нараства рязко. През 2003 г. са завоювани нови позиции на пазара в Румъния, където е осъществен основния внос – 981  тона /86%/. Реализираната средна експортна цена е 108,82 щ.д/тон.

За Югославия, която беше традиционен пазар за България до 2000 г. са изнесени 135 тона /11% от общия износ/.  Изискванията за по-високо качество и по-добрата заготовка са предпоставка за по-високата средна импортна цена – 141,17 щ.д/тон, при реализирана средно за страната 117,21 щ.д/тон.

Таблица 2. Средни цени по износа на пресни зеленчуци и гъби, 2001-2003 г. /щ.д./тон/

През 2003 г. е регистриран износ на 153 тона картофи за консумация. Трайната тенденция на намаляване на износа продължава, поради наложената забрана от ЕС за внос на картофи от трети страни, в които е разпространена определен вид почвена бактерия, включена в карантинните видове.

2. Пресни гъби

Износът на пресни гъби обхваща количествата по тарифни позиции 070951, 070952 и 070959. В позиция 070951 се отнасят количествата на култивираните гъби, а в останалите две – на диворастящите.

По предварителни данни на Агенция "Митници", през 2003 г. е регистриран износ на 33 тона култивирани гъби, което превишава многократно износа в сравнение с 2002 г, поради по-доброто производство в страната. Най-голям дял от износа заемат Румъния – 30%, Италия – 24% и Германия – 23% .

Изнесените  диворастящи гъби са  890 тона. Сравнение с 2002 г. не е показателно, тъй като   благоприятните климатични условия – висока влажност и температура в определени периоди от развитието на диворастящите гъби доведоха

Фиг. 1

до получаването на  изключително добра реколта.

Основен потребител на диворастящите гъби са страните от ЕС - 801 тона /90% от общия износ/. От тях най-голям дял заема Италия /41% от износа за ЕС/, Франция /27%/ и Германия /21%/ и Австрия – 8%. Във връзка с проведените търговски преговори на България е предоставена възможност за неограничен безмитен внос  на диворастящи гъби в ЕС.

От останалите пазари най-голям е износът за Швейцария – 48 тона /5% от общия износ/.

 През 2003 г. стойността на изнесените гъби е в размер на 8 914 хил. щ.д., което е с 14% повече в сравнение с предходната година. Увеличението е свързано с нарасналата средна  експортна цена цена.  Потребителското търсене превишава предлагането и цената на култивираните гъби нараства от 3 411,24 щ.д/тон през 2002 г. на 8 106,36 щ.д/тон през 2003 г. При диворастящите гъби увеличението е съответно от 4 354,55 щ.д/тон на 9 716,01 щ.д/тон. 

Замразените зеленчуци се приемат като алтернатива на пресните и търсенето им превишава това на преработените зеленчуци.

През 2003 г. регистрираният износ на замразени зеленчуци е   7 700 тона, което  e с  28 % повече, но в сравнение с 2001 г. износа намалява със 739 тона.  От табл. 3 е видно, че намалението е почти изцяло за сметка на износа по позиция 071029 – други бобови култури, която не е диференцирана.

Валутните постъпления от износа на замразени зеленчуци през 2003 г. са 5 781 хил. щ.д.4, което е с 35% повече в сравнение с предходната година, в следствие на завишения внос, тъй като средните импортни цени на основните замразени зеленчуци през разглеждания период са относително стабилни.

Таблица №3  Износ на замразени зеленчуци, картофи и гъби 2001-2003 г.

Най-голям експортен партньор на България са страните от ЕС, където е регистриран износ за 5 251 хил. щ.д. /91% от замразените зеленчуци/. Основните валутни постъпления са от:

• Гърция – 3 844 хил. щ. д, в т.ч. "други замразени зеленчуци"  /07108095/ -  68%, зелен фасул – 16%.
• Германия – 769 хил. щ. д, в т. ч. замразен сладък пипер –  91%.

Реализираният износ за ЦЕФТА  е на стойност 485 хил. щ. д., от които замразен сладък пипер – 97%, почти изцяло за Полша.

Стратегически най-важни в групата на замразените зеленчуци през 2003 г. са:

- замразен сладък пипер – 2 938 тона /37% от замразените зеленчуци/. Износът за ЕС е нараснал до 2 252 тона /77% от замразения сладък пипер/. Най-голям дял заема Германия – 67%.

В същото време износът за ЦЕФТА намалява до 642 тона /22%/ и е  почти изцяло за Полша – 97% .

През разглеждания период се наблюдава  трайно, макар и плавно нарастване на средната експортна цена от 503,26 щ.д./тон през 2001 г. на 536,47 щ.д./тон през 2003 г., поради нарастващите количества на червена капия. Общата стойност на износа варира, най-вече поради променящите се количества. /табл. 3/

други зеленчуци /позиция 07108095/, включително бамя - 2 324 тона /29% от замразените зеленчуци/, което е близо до нивото на предходната година. Износът е почти изцяло за Гърция – 99%.

Средната експортна цена по тази позиция варира в по-широк диапазон в зависимост от разновидностите, които преобладават през отделните години.

градински фасул – регистриран е износ на 892 тона, почти изцяло за Гърция -  891 тона.

Таблица №4 Средни цени по износа на замразени зеленчуци и гъби, 2001 – 2003 г. /щ.д. /тон/

3.1.2 Гъби

През 2003 г. регистрираният износ на замразени гъби е 668 тона, което е с 34% по-малко в сравнение с 2002 г., поради по слабата реколта и увеличеният износ на временно консервирани гъби.

Основен потребител са страните от ЕС, където са изнесени 646 тона замразени гъби /97% от общия износ/. Най-голям дял заема Италия – 70%.

Общата стойност от износа на гъби бележи трайна тенденция на намаляване от 4 489 хил. щ.д. през 2001 г. до 2 924 хил. щ.д. през 2003 г., в резултат на намаления износ и на вариращите средни експортни цени.

Средната реализационна цена се променя значително през отделните години в зависимост от разновидностите гъби, които преобладават. Освен това поради намаленото предлагане през 2003 г. тя нараства до 4 381,51 щ.д./тон, което е с 29% повече в сравнение с  2002 г.

3.2. Временно консервирани, негодни за консумация в това състояние зеленчуци и гъби

Тази подгрупа включва зеленчуци, които се употребяват след допълнителна дообработка. Те са консервирани временно посредством серен диоксид или във вода – солена, сулфорирана или с приба