Бюлетинът е издание на Министерство на земеделието и горите, отдел "Маркетинг" към дирекция "Икономическа политика".

Бюлетинът включва анализ на вноса и износа на пресни и начално преработени плодове и зеленчуци за периода 2003 –2004 г.

За нуждите на анализа са използвани данни от Агенция "Митници".

Съставил: Ирина Асенова – гл. експерт в отдел "Маркетинг"

Бюлетинът е приет и одобрен за разпространение през м. май 2005 година.

Отдел "Маркетинг" разработва ситуационно-перспективни анализи за зърно (пшеница, ечемик, царевица), технически култури (слънчоглед и тютюн), плодове и зеленчуци, вино и винено грозде, животновъдство, месо - и млекопроизводство.

За отзиви и препоръки: Ирина Асенова – тел.: 985 11 533
e-mail: i.asenova@mzgar.government.bg

Министерство на земеделието и горите, гр.София – 1040 , бул. "Христо Ботев", 55

Р Е З Ю М Е

Износ на плодове

През 2004 г. се наблюдава нарастване на износа на пресни плодове и намаление на този на начално преработените.

Регистрираният износ на пресни плодове през 2004 г. е 9 779,4 тона - с 33% повече спрямо 2003 г., главно в резултат от увеличения износ на черупкови плодове.

С най–голям дял в износа на пресни плодове са черупковите и овощните плодове -
77% от износа на пресни плодове.

Износът на замразени плодове е 10 257,1 тона (с 26% по-малко спрямо предходната година). Намалението е свързано с по-малкия износ на череши и вишни.

Износът на временно консервирани плодове е с 9% по-малко в сравнение с 2003 г., а на сушени плодове - с 12% по-малко.

През 2004 г. вносът на пресни и на начално преработени плодове се е увеличил.

Внос на плодове

Регистрираният внос на пресни плодове е 152 855,2 тона – със 7% повече в сравнение с предходната година. Най-голямо увеличение във вноса се наблюдава при дините и пъпешите – около три пъти, гроздето – около два пъти и кивито – с 45%. В същото време, намалял е вносът на ягодоплодни - с 51% и на цитрусови плодове – с 2%.

През 2004 г. са внесени 522,2 тона замразени плодове – два пъти повече от 2003 г. Импортните цени на повечето замразени плодове са нараснали. Наблюдава се значително увеличение на вноса на вишни и други замразени плодове.

Внесените временно консервирани плодове са около пет пъти повече спрямо предходната година, основно поради ръст на вноса на череши.

Увеличение на вноса се наблюдава и при сушените плодове - с около 5%.

Износ на зеленчуци

Осъщественият износ на зеленчуци, отгледани на открито през 2004 г. е в размер на 4 696,9 тона (с 20% по-малко от 2003 г.).

Поради недостатъчното производство в страната, през 2004 г. се наблюдава рязко намаление на износа на лук за посев и домати. Регистрираният износ на лук за посев е около девет пъти по-малко спрямо предходната година, а на домати за посев - с 94%.

През 2004 г. са изнесени 4 432 тона оранжерийни зеленчуци, което е близко до нивото от предходната година. Най – голям дял в износа на тази подгрупа заемат краставиците. Наблюдава се нарастване на износа на корнишони и домати и намаление на износа на оранжерийните краставици. Износът на картофи за консумация е с 46% по-малко от предходната година, поради наложената забрана от ЕС за внос на картофи от трети страни (в т. ч. и България).

През 2004 г. е регистриран износ на 10 996,9 тона замразени зеленчуци, което e с 43 % повече спрямо 2003 г. Увеличението се дължи главно на увеличения износ на замразен сладък пипер и други зеленчуци, включително бамя.

Поради добрата реколта на диворастящи гъби в страната, през 2004 г., осъщественият износ на замразени гъби е с 69% повече спрямо 2003 г.

Отчетено е намаление на изнoса на консервирани зеленчуци с 28% спрямо предходната година, свързано главно с по-малкия износ на консервирани пиперки от вида Capsicum или Pimenta (без сладките).

Износът на сушени зеленчуци е с 12% повече спрямо предходната година, като 80% от общия износ се пада на сушения лук.

Внос на зеленчуци

През 2004 г. вносът на пресни зеленчуци, отгледани на открито е 41 857,0 тона - със 7% повече спрямо предходната година. Най-голям дял в тази подгрупа заемат лукът и шалота. През последните години се наблюдава трайна тенденция на увеличаване на вноса на лук кромид зрял. Вносът на сладък пипер е над три пъти повече спрямо предходната година. Той е благоприятстван от по-ниските импортни цени. Регистрирано е увеличение на количества, внесени за преработка с цел последващ износ. Вносът на домати е нараснал с повече от три пъти спрямо 2003 г.

Осъщественият внос на оранжерийни зеленчуци е с 34% по-малко спрямо 2003 г., главно поради по-малкия внос на оранжерийни домати, които по принцип заемат най-голям дял в тази група. Значителното намаление на вноса е резултат от нарасналото производство в страната на оранжерийни домати реколта `04 с около 20% спрямо предходната.

През 2004 г. вносът на замразени зеленчуци е с 6% под нивото от предходната година. Сладката царевица, градинският грах и зеленчуковите смеси съставляват 76% от вноса на замразените зеленчуци през 2004 г. Ниското производство в страната и незадоволителното качество на картофите са причина за значителното увеличение на вносаПрез последните години, макар и с бавни темпове, се наблюдава нарастване
на вноса на консервирани и сушени зеленчуци и гъби.

Търговията с плодове и зеленчуци се благоприятства от подписаните от България търговски споразумения, предвиждащи различни преференции.

ИЗНОС НА ПЛОДОВЕ

Пресни плодове

Пресните плодове са включени в Глава 8 на Митническата тарифа и обхващат позициите от 0801 до 0810 включително.

По предварителни данни на Агенция "Митници", през 2004 г. е регистриран износ на 9 779,4 тона пресни плодове, в т.ч. черупкови плодове, банани, цитрусови плодове, прясно грозде и стафиди, дини и пъпеши, овощни плодове, ягодоплодни, вкл. диворастящи, киви и други пресни плодове. В сравнение с 2003 г., износът е нараснал с 33%, главно в резултат от увеличения износ на черупкови плодове.

Стойността на изнесените пресни плодове е 10 102 260 щ. д., с 38% повече от 2003 г.

С най – голям дял в износа на пресни плодове са овощните и черупковите плодове. Те заемат 77% от износа на пресни плодове.

Овощни плодове

Овощните плодове обхващат митнически тарифни позиции 0808 и 0809. По предварителни данни на Агенция "Митници", през 2004 г. са изнесени 1 987,7 тона овощни плодове (20% от общия износ на пресни плодове), което е с 12% по-малко в сравнение с предходната година. Намалението е свързано с установени измръзвания по време на цъфтеж и в периода на формиране на плодовете.

Износът на овощни плодове е на стойност 1 309 675 щ.д., като средната цена е намаляла от 694,95 щ.д./тон през 2003 г. на 658,89 щ.д./тон през 2004 г. Най-много овощни плодове са изнесени за Румъния – 1 162,2 тона (58% от общия износ). Останалата част е реализирана на пазарите в: Германия (232 тона), Италия (134,8 тона), Швейцария (130 тона) и др.

В износната листа на овощни плодове, най-голям дял заемат кайсиите, черешите и сливите – 1 933,3 тона (97% от общия износ).

67% от износа на всички овощни плодове през 2004 г. се падат на кайсиите. По предварителни данни, през 2004 г. са изнесени 1 323,3 тона кайсии – около два пъти повече спрямо 2003 г., предназначени главно за пазарите на Румъния (1 161,3 тона) и Швейцария (112,2 тона). Стойността на износа възлиза на 318 238 щ. д., като средната цена е спаднала почти на половина спрямо 2003 г. – до 240,49 щ. д./тон. Изнесеното количество череши през 2004 г. е 370,1 тона – с 6% повече от 2003 г., на обща стойност 758 938 щ. д. По – големи вносители на български череши са Германия (167,3 тона) и Латвия (69,3 тона).

През 2004 г. са изнесени 239,9 тона сливи, вкл. трънки (12% от общия износ на овощни плодове). Намалението спрямо предходната година е около четири пъти и половина, поради установени измръзвания в страната. Износът е на стойност 121 377 щ. д. Количествата са предназначени главно за: Италия (96,7 тона), Германия (36,3 тона) и Испания (53,8 тона).

Черупкови плодове

Тази подгрупа обхваща митнически тарифни позиции 0801 и 0802.

По предварителни данни на Агенция "Митници", през 2004 г. износът на черупкови плодове е 6 459 тона (66% от общия износ на пресни плодове) на стойност 7 951 461 хил. щ. д. Спрямо предходната година, износът е нараснал почти два пъти.

Най-голям дял в износа на черупкови плодове през 2004 г. заемат орехите – 6 363,9 тона или 98% от общия износ на ядки. Износът им е нараснал почти два пъти спрямо предходната година поради по-големите количества, предназначени за Турция, както и откриването на нови пазари – Ирак и Виетнам. Износът се стимулира от договорените преференции при внос на български орехи в Турция, Сърбия, Албания, Израел и Македония.

През 2004 г. са изнесени 4 636,1 тона орехи с черупки, което е повече от два пъти спрямо предходната година, на обща стойност 3 011 780 щ. д. Най-големи количества са предназначени за Турция – 2 600,3 тона и Албания – 549,5 тона.

Увеличението е свързано главно с нарасналото производство в страната. Регистрираният износ на орехи без черупки през 2004 г. е 1 727,8 тона - с 46% повече в сравнение с 2003 г. Стойността възлиза на 4 700 589 щ. д. Орехите без черупки са реализирани основно на пазарите в Турция (566 тона), Гърция (505,6) и Германия (129,3 тона).

Грозде и стафиди

По предварителни данни на Агенция "Митници", през 2004 г. е осъществен износ на грозде в размер на 213,4 тона на обща стойност 82 240 щ. д. Изнесеното количество е наполовина спрямо предходната година, поради по-малкото производство в страната, предназначено главно за задоволяване на вътрешните потребности. Основен вносител е Словакия – 203,8 тона (96% от целия износ).

През 2004 г. износът на винено грозде е намалял с около 50% спрямо предходната година и възлиза на 203,6 тона на стойност 70 052 щ. д. Изнесените количества са свързани главно с интереси на чуждестранни партньори към определени сортове винено грозде, предназначени за производството на трапезни вина. Средната експортна цена е 344,03 щ. д./тон, с 29% по-ниска спрямо предходната година.

Производството на десертно грозде през годините е относително стабилно, но недостатъчно за задоволяване на вътрешните потребности. В резултат на това, търсенето превишава предлагането, формират се по-високи вътрешни цени, което не стимулира износа. През 2004 г. е регистриран износ на 5,1 тона десертно грозде на стойност 6 580 щ. д., като по-голямата част се намира в безмитните зони на страната. Средната експортна цена е 1 290,20 щ. д./тон (при 974,53 щ. д./тон за 2003 г.).

Производството на стафиди не е традиционно за нашата страна. Регистрираният износ за 2004 г. е 4,7 тона на стойност 5 557 щ. д. и е предназначен основно за Албания.

Дини и пъпеши

По предварителни данни на Агенция "Митници", през 2004 г. са изнесени 660,7 тона дини и пъпеши (7% от общия износ на пресни плодове) на обща стойност 1 199 771 щ. д. От тях, 655,4 тона са дини – с около 12% повече в сравнение с предходната година, на стойност 124 463 щ. д. Количествата са предназначени главно за пазарите на: Чехия (285,1 тона), Латвия (179,3 тона), Русия (55,3 тона), Молдова (42,8 тона), Германия (31,7 тона) и Литва (20,7 тона).

Осъщественият износ на пъпеши през 2004 г. е едва 5 тона на стойност 3 124 щ. д., предназначен главно за Украйна.

Начално преработени плодове

Начално преработените плодове са включени в глава 8 на Митническата тарифа с тарифни номера 0811 - замразени, 0812 – временно консервирани и 0813 - сушени. Преди употреба, тези плодове се дообработват. В сравнение с пресните, начално преработените плодове притежават редица предимства: по-продължителен период на съхранение, намалени загуби, възможност за реализация в икономически по-изгоден момент и др. Използват се основно в хранително - вкусовата промишленост за приготвянето на бонбони, сладкиши, плодови млека и различни видове сладолед.

Замразени плодове

Замразените плодове се приемат като алтернатива на пресните и тяхното търсене на международните пазари нараства. Това са предимно т.нар. "меки плодове", които не търпят съхранение и транспортирането им в прясно състояние е изключително трудно. Те намират широко приложение в сладкарската промишленост, при производството на плодови млека, сладоледи и др.

Съгласно действащите договорености, на България е предоставена възможност за безмитен внос на замразени плодове в ЕС в рамките на определени квоти. Новите договорености, които се очаква да влязат в сила от 01.07.2005 г., предвиждат това ограничение да отпадне и вносът в ЕС с произход от България да бъде изцяло безмитен.

През 2004 г. е регистриран износ на 10 257,1 тона замразени плодове (с 26% по-малко спрямо предходната година) на стойност 13 250 585 щ. д. Най-значително намаление е регистрирано при износа на череши и вишни.

Износът на замразени плодове е предназначен основно за страните от ЕС: Германия (3 162,8 тона); Италия (1 828 тона); Австрия (1 266,1 тона); Нидерландия (984,1 тона); Гърция (598,1 тона); Испания (535,5 тона); Швейцария (309,4 тона); Белгия (307,3 тона) и Великобритания (306,5 тона).

По предварителни данни, през 2004 г. са изнесени 4 287,3 тона замразени малини, къпини или черници, кръстоска на малини и къпини - (42% от общия износ замразени плодове), с около 15% по-малко от нивото на предходната година, на обща стойност 6 453 531 щ. д. Количествата са предназначени главно за: Италия (1 133,1 тона) , Германия (1 378,6 тона) и Австрия (633,3 тона).

През 2004 г. е регистриран износ на 1 729,5 тона замразени ягоди (17% от износа на замразените плодове) - с 5% по-малко от предходната година. В стойностно изражение износът е нараснал с 6% и е достигнал 2 346 952 щ. д. По-голямата част от замразените ягоди са предназначени за: Нидерландия (690 тона); Гърция (301,9 тона); Германия (270,9 тона); Италия (181,8 тона); Великобритания (123,9 тона).

Износът на замразени вишни е намалял от 1 146,2 тона през 2003 г. на 289,2 тона през 2004 г. Рязкото намаление е резултат от ниското производство на вишни – реколта 2003 г. Изнесеното количество е на стойност 295 701 щ. д., а средната експортна цена е 1 022,47 щ. д./тон. По-големи пазари са: Канада (126,5); Гърция (82,6 тона) и Германия (36,3 тона).

По предварителни данни, през 2004 г. са изнесени 570,5 тона замразени череши – с 64% по-малко от предходната година, на стойност 601 201 щ. д. Средната експортна цена нараства от 858,74 щ. д./тон през 2003 г. на 1 053,87 щ. д./тон през 2004 г., което се обяснява с факта, че търсенето на череши на международните пазари превишава предлагането. Износът е предназначен основно за: Испания (351,7 тона); Германия (109,8 тона); Швейцария (46,3 тона).

Временно консервирани плодове, негодни за консумация в това състояние

Временно консервираните плодове се подлагат на допълнителна обработка преди консумация и имат по - кратък срок на съхранение. Използват се основно за производство на десерти.

Съгласно договореностите с ЕС, вносът в Общността на временно консервирани кайсии с произход от България е безмитен в рамките на определена квота (1 375 тона).

С влизането в сила на новите договорености от 01.07.2005 г., се предвижда това ограничение да отпадне и вносът временно консервирани плодове в ЕС с произход от България да бъде изцяло безмитен.

По предварителни данни на Агенция "Митници", през 2004 г. са изнесени 11 691,6 тона временно консервирани плодове - с 9% по-малко в сравнение с предходната година. В същото време, стойността на износа на временно консервирани плодове е нараснала с 18% и е достигнала до 11 112 373 щ. д. в резултат на по-високата средна експортна цена – 950,46 щ. д./тон през 2004 г. (при 732,19 щ. д./тон през 2003 г.).

Най-много количества консервирани плодове са изнесени за Гърция (3 855,8 тона), Италия (3 684,6 тона) и Австралия (982,4 тона).

Най-голям дял в износа на временно консервирани плодове пазари имат черешите. През 2004 г. са изнесени 11 270,8 тона череши (96% от временно консервираните) на стойност 10 895 832 щ. д. и средна експортна цена 966,73 щ. д./тон. Регистрираният износ е с 9% по – малко от предходната година, като най-много количествата са изнесени за Гърция (3 855,8 тона), Италия (23 684,6 тона) и Австралия (982,4 тона).

През 2004 г. са изнесени 420,7 тона кайсии - с 46% повече от предходната година поради по - високото производство на кайсии в страната. Стойността на износа е 216 238 щ. д., а средната експортна цена се е повишила от 419,18 щ. д./тон през 2003 г. на 514,02 щ. д./тон през 2004 г. Количествата са реализирани изцяло в Австрия.

Сушени плодове

Сушените плодове се използват предимно за приготвяне на диетични храни, чайове и хранителни добавки.

По предварителни данни на Агенция "Митници", през 2004 г. е регистриран износ на 2 214,4 тона сушени плодове - с 12% по-малко в сравнение с 2003 г., поради намаления износ на сушени ябълки. В същото време, въпреки спадналия износ, при стойността на изнесените сушени плодове, се наблюдава леко увеличение (около 2%). Тя достига 2 682 988 щ. д. в резултат на по-високата средна експортна цена – 1 211,61 щ. д./тон (спрямо 1 047,22 щ. д./тон през 2003 г.).

Сушените плодове са предназначени основно за пазарите на Германия (1 356,8 тона) и Италия (401,6 тона).

Износът на сушени плодове за ЕС се стимулира от договореностите, съгласно които е предоставена възможност за безмитен внос в Общността.

През 2004 г. са изнесени 667,6 тона сушени сливи (30% от износа на сушени
плодове) на стойност 870 566 щ. д. Износът е нараснал с 5% спрямо предходната
година, като за Италия са изнесени 394,6 тона, а за Гърция – 67 тона.

Износът на сушени ябълки е намалял значително спрямо предходната година – близо три пъти и възлиза на 397,2 тона, на стойност 363 276 щ. д. Сушените ябълки са съставна част на много диетични храни и търсенето на международните пазари превишава предлагането. Това е и основната причина за нарастващата средна експортна цена от 857,99 щ.д./тон през 2003 г. на 914,60 щ.д./тон през 2004 г. Традиционен за българските сушени ябълки е пазарът на Германия, където се реализирани 378,9 тона.

ВНОС НА ПЛОДОВЕ

Пресни плодове

По предварителни данни на Агенция "Митници", през 2004 г. е регистриран внос на 152 855,2 тона пресни плодове, в т.ч. черупкови плодове, банани, цитрусови плодове, прясно грозде и стафиди, дини и пъпеши, овощни плодове, ягодоплодни, вкл. диворастящи, киви и други пресни плодове. В сравнение с предходната година, вносът на пресни плодове е нараснал с 7%.

Най - голямо увеличение във вноса се наблюдава при дините и пъпешите – около три пъти, гроздето – около два пъти и кивито – с 45%. В същото време, намалял е вносът на ягодоплодни - с 51% и на цитрусови плодове – с 2%. Стойността на внесените плодове през 2004 г. е 47 767 747 щ. д. - с 24% повече спрямо предходната година. Увеличението е свързано основно с нарасналите импортни цени на повечето пресни плодове.

Овощни плодове

По предварителни данни на Агенция "Митници", през 2004 г. са внесени 35 531 тона овощни плодове, което е близко до нивото от предходната година. Стойността на вноса възлиза на 9 539 766 щ.д., с 20% повече в сравнение с 2003 г., поради нарасналите импортни цени при почти всички овощни видове.

Най-значителен внос на овощни плодове е осъществен от: Полша (10 450,1 тона); Гърция (15 362,6 тона) и Македония (6 530 тона). Най-голям дял от вноса, заемат ябълките и прасковите (92% от общия внос на овощни плодове).

През 2004 г. е регистриран внос на 26 782,3 тона ябълки (75% от вноса на овощни плодове), което е с 16% по-малко в сравнение с 2003 г., на стойност 6 336 977 щ. д. Отчетено е намаление на вноса на ябълки за прясна консумация за сметка на този на ябълки за преработка. Количествата, предназначени за прясна консумация са 24 669,2 тона, а за преработка по режим 51 – "Активно усъвършенстване при прилагане на система с отложено плащане" (внос и обратен износ в преработено състояние) са внесени 3 021,0 тона (11% от ябълките).

Наблюдаваната през последните години тенденция на нарастване на вносните цени продължава и през 2004 г., като те достигат средно до 236,61 щ.д/тон, (при 165,44 щ.д./тон през 2003 г.).

Лекият спад във вноса на ябълки се обяснява с по-високите импортни цени и по-доброто производство на ябълки в страната през 2004 г.

Основните страни – износителки за България са: Полша (10 330,4 тона); Гърция (8 700,7 тона) и Македония (6 077,5 тона).

Регистрираният внос на праскови през 2004 г. е 5 784,4 тона (16% от вноса на овощни плодове), на обща стойност 1 892 955 щ. д. Това е около пет пъти повече в сравнение с предходната година, което се обяснява с по-слабата реколта в страната (резултат от установени измръзвания), както и с по-ниската средна импортна цена – 327,25 щ. д./тон. За прясна консумация са предназначени 3 132,9 тона, а за преработка (по режи 51) – 2 651,5 тона. Вносът е осъществен почти изцяло за Гърция.

Регистрираният внос на кайсии през 2004 г. е 423,9 тона (около два пъти повече спрямо 2003 г.), на стойност 224 950 щ. д. За прясна консумация са предназначени 124,1 тона, а за преработка – 299,8 тона. Средната импортна цена за 2004 г. е 530,61 щ.д./тон.

Основният внос е осъществен от Гърция - 403,9 тона.

Цитрусови плодове и банани

В България няма подходящи условия за отглеждане на цитрусови плодове и банани, поради което тяхното потребление се задоволява основно от внос. Цитрусовите плодове заемат 30% от внесените пресни плодове през 2004 г. През 2004 г. са внесени 46 538,3 тона цитрусови плодове - с 2% по-малко спрямо предходната година. Вносът на портокали е намалял, а този на мандарини, лимони и грейпфрути се е увеличил. Осъщественият внос е на стойност 16 318 101 щ.д., като увеличението е в следствие на нарастващите средни импортни цени на всички цитрусови плодове.

С най-голям дял от вноса на цитрусовите плодове - (46% ) са портокалите. По предварителни данни на Агенция "Митници", през 2004 г. е регистриран внос на 21 304 тона портокали, което е с 15% по-малко спрямо предходната година. Това се обяснява с по-високата импортна цена – 330,4 щ. д./тон за 2004 г. спрямо 257,94 щ. д./тон за 2003 г. Традиционни износители за България са Гърция (17 805,7 тона) и Турция (2 255,4 тона), които формират 94% от целия внос за 2004 г. Регистрираният внос на мандарини – 10 977,5 тона (24% от цитрусовите плодове) е с 19% повече спрямо предходната година. Вносът е на стойност 4 064 420 щ. д. Вносът е осъществен основно от Гърция (6 938,6 тона) и Турция (3 900,1 тона).

През 2004 г. са внесени 10 366 тона лимони (22% от цитрусовите плодове) на стойност 3 730 932 щ. д. Основният внос е осъществен от Гърция (4 761,2 тона) и Турция (4 167,4 тона).

Вносът на грейпфрути през 2004 г. е в размер на 3 881,5 тона (8% от цитрусовите плодове) на стойност 1 477 792 щ. д. Потребностите на вътрешния пазар са задоволени предимно с внос от Турция –3 432,3 тона.

По предварителни данни на Агенция "Митници", през 2004 г. са внесени 49 969,2 тона банани на стойност 13 421 207 щ.д. Спрямо 2003 г. вносът се е увеличил незначително - с 342 тона. Средната импортна цена възлиза на 268,59 щ. д/тон. Основен вносител е Еквадор – 25 170,6 тона. По-голямата част от останалия внос е от: Холандия (9 474,4 тона); Колумбия (4 653,7 тона) и Коста Рика (4 100,7 тона).

Дини и пъпеши

По предварителни данни на Агенция "Митници", през 2004 г. са внесени 9 753,7 тона дини и пъпеши (6% от пресните плодове), което е около три пъти повече спрямо предходната година. Причините за по-големия внос са както намалялото с около 50% спрямо предходната година производство на дини и пъпеши в страната, така и по-ниската импортна цена – 123,01 щ. д./тон. Съгласно договореностите с ЕС, вносът на дини и пъпеши от Общността е безмитен.

През 2004 г. са внесени 8 217,6 тона дини на стойност 836 782 щ. д., като по-голямата част са от Гърция (5 898,8 тона) и Македония (2 039,5 тона). Вносът на пъпеши възлиза на 1 536,1 тона на стойност 362 989 щ. д. и е изцяло от Гърция.

Черупкови плодове

По предварителни данни на Агенция "Митници", през 2004 г. са внесени 2 925,9 тона черупкови плодове (2% от пресните плодове), с 15% повече спрямо 2003 г. Стойността на вноса е нараснала с 47% и е достигнала до 3 568 268 щ.д. По-голямото увеличение в стойностно изражение е свързано предимно с нарасналите средни импортни цени на някои черупкови плодове.

Най–голям дял във вноса на черупкови плодове през 2004 г. има групата на кокосовите орехи, бразилските орехи и кашуто. Техният внос за 2004 г. възлиза на 965,1 тона (33% от общия внос на черупкови плодове), на стойност 848 102 тона. Вносът на тези плодове е голям, поради факта, че няма производство в страната. Вносът е главно на кокосови орехи (695,5 тона) и кашу (269,4 тона), а внесеното количество бразилски орехи е минималено – едва 0,2 тона.

Основните страни, от които са внесенина кокосови орехи, бразилски орехи и кашу през 2004 г. са: Шри Ланка (429,3 тона); Гърция (264,3 тона) и Индия (171,1 тона).

Осъщественият внос на бадеми през 2004 г. е 951,3 тона (33% от вноса на черупкови плодове) на стойност 1 822 297 щ. д. В последните години се наблюдава увеличаване на вноса на бадеми, въпреки нарастващата импортна цена – 1 915,57 щ. д./тон. Причината е, че производство в страната не е достатъчно за задоволяване потребностите на населението.

Вносът на бадеми през 2004 г. е осъществен главно от САЩ (556,4 тона) и Гърция (393,3 тона).

Съгласно договореностите с ЕС, вносът на бадеми в България с произход от Общността, е безмитен.

През 2004 г. са внесени 224,9 тона орехи с черупки – с 33% по-малко от 2003 г., на стойност 117 822 щ. д. Това намаление се компенсира до голяма степен от нарасналия внос на орехи без черупки. Около 96% от вноса на орехи с черупки е по режим 51 "Активно усъвършенстване при прилагане на система с отложено плащане" и е осъществен основно от Украйна – 215,9 тона.

Регистрираният внос на орехи без черупки през 2004 г. е 100,2 тона (с 30% повече спрямо 2003 г.). Това се обяснява с по-ниската импортна цена – 1 640,62 щ.д./тон (при 2 842,85 щ. д./тон през 2003 г.) Най – много орехи без черупки са внесени от Украйна – 46,1 тон. По съществени количества са внесени от Гърция (19 тона) и Узбекистан (18 тона).

Съгласно договореностите с ЕС, вносът на орехи от Общността е безмитен .

По предварителни данни на Агенция "Митници", през 2004 г. са внесени 164,9 тона лешници – с 40% по-малко от предходната година. Това е резултат от по-ниското производство на този вид черупкови плодове в Турция (която е основен вносител) и по-високата импортна цена - 1 444,83 щ. д./тон. Осъщественият внос от там е 154,5 тона. Останалата част е от Гърция (5,1 тона) и Италия (5 тона).

През 2004 г. няма регистриран внос на лешници с черупки. Потреблението в страната се задоволява почти изцяло от внос.

Съгласно договореностите с ЕС, вносът на лешници в България от Общността се осъществява при 0% мито.

Начално преработени плодове

Замразени плодове

По предварителни данни на агенция "Митници", през 2004 г. са внесени 522,2 тона замразени плодове – над два пъти повече от 2003 г., на обща стойност 396 398 щ. д. и средна импортна цена 759,08 щ. д./тон. Поради по-високото качество, импортните цени на повечето замразени плодове са нараснали. Вносът на плодовете от тази група се осъществява главно от: Полша; Югославия; Канада и Австрия.

Наблюдава се значително увеличение на вноса на други замразени плодове. През 2004 г. са внесени 436,6 тона други замразени плодове (в т. ч. вишни, череши и боровинки). Вносът им е около три пъти повече спрямо предходната година и е на стойност 275 528 щ. д. със средна импортна цена – 631,08 щ. д./тон. Вносът е основно от Полша (158,5 тона) и Сърбия и Черна гора (100 тона).

През 2004 г. е регистриран внос на 75,9 тона вишни – изцяло от Канада. Вносът е на стойност 85 733 щ. д., а средната импортна цена е нараснала от 410,33 щ. д./тон през 2003 г. на 1 129,55 през 2004 г. През 2004 г. са внесени 53,2 тона замразени ягоди на стойност 65 079 щ. д. и средна импортна цена 1 207,04 щ. д./тон. Традиционни вносители са Германия (20 тона ) и Чехия (19,9 тона).

С влизането в сила на новите договорености от 01.07.2005 г., се предвижда вносът на замразени плодове от ЕС в България да бъде изцяло безмитен.

Временно консервирани плодове, негодни за консумация в това състояние

По предварителни данни, през 2004 г. са внесени 2 262 тона временно консервирани плодове – с около пет пъти повече спрямо предходната година, основно поради значителния ръст на вноса на череши.

Внесени са главно временно консервирани череши – 2 220,2 тона на стойност 690 716 щ. д. Импортната цена е намаляла значително – до 300,22 щ. д./тон (при 721,95 щ. д./тон през 2003 г.). Това обяснява и рязкото увеличение на вноса на временно консервирани череши.

Традиционно, най-голям вносител е Гърция – 2 001,7 тона (90% от вноса). Останалата част от вноса е от Румъния (115,9 тона); Молдова (55,9 тона) и Италия (46,7 тона).

За разлика от предходната година, когато черешите са единствен представител на временно консервираните плодове, през 2004 г. са внесени 42,1 тона кайсии на стойност 24 001 щ. д. - изцяло от Австрия.

Предвижда се, с влизането на новите договорености в сила от 01.07.2005 г., вносът на консервирани плодове от ЕС в България да бъде изцяло безмитен.

Сушени плодове

През 2004 г. е регистриран внос на 188,1 тона сушени плодове, което е с 5% повече в сравнение с 2003 г., на обща стойност 171 760 щ. д. По-значителното увеличение на стойността на вноса (52%) се обяснява с по-високите вносни цени на всички сушени плодове. Средната импортна цена за 2004 г. е 920,92 щ. д./тон (при 628,06 щ. д./тон през 2003 г.). По-големи количества сушени плодове през 2004 г. са внесени от: Турция (78,9 тона); Югославия (26,8 тона); Китай (25,2 тона); Тайланд (23,7 тона) и Италия (23,1 тона).

Най-голям е вносът на сушени кайсии. През 2004 г. са внесени 88,5 тона (47% от сушените плодове) на стойност 55 081 щ. д. Внесените кайсии са с 22% по-малко от предходната година поради по-добрата реколта в страната и по-високата импортна цена – 622,33 щ. д./тон (около два пъти по-висока спрямо 2003 г.). Основната част от вноса е осъществен от Турция – 78,9 тона.

Осъщественият внос на сушени сливи през 2004 г. възлиза на 25,1 тона на стойност 38 675 щ. д. и средна импортна цена 1 540,96 щ. д./тон. Традиционно, основен вносител е Италия – 23,1 тона.

ИЗНОС НА ЗЕЛЕНЧУЦИ И ГЪБИ

Пресни зеленчуци

По предварителни данни на Агенция Митници, през 2004 г. са изнесени 10 877,5 тона пресни зеленчуци, картофи и гъби на стойност 19 918 880 щ. д.

Зеленчуци, отгледани на открито и закрито

През 2004 г. е регистриран износ на 9 128,9 тона пресни зеленчуци, отгледани на открито и закрито на обща стойност 7 274 269 щ. д. Износът е с 12%
по-малко спрямо 2003 г.

Зеленчуци, отгледани на открито

Осъщественият износ на зеленчуци, отгледани на открито през 2004 г. е в размер на 4 696,9 тона (с 20% по-малко от 2003 г.) и е на стойност 2 279 068 щ. д. Наблюдава се нарастване на средните експортни цени на всички зеленчуци, което се дължи до голяма степен на повишеното качество. Най – голям дял заема сладкият пипер - 45% от общия износ на зеленчуците, отглеждани на открито. Осъщественият износ през 2004 г. е 2 603,5 тона (близко до нивото от предходната година), на стойност 1 310 613 щ. д. Средната експортна цена се е повишила от 433,64 щ. д./тон за 2003 г. на 503,40 щ. д./тон за 2004 г.

По – голямата част от сладкия пипер е реализирана на пазарите в: Чехия (908 тона); Австрия (837,2 тона) и Германия (611,9 тона).

През 2004 г., поради недостатъчното производство в страната се наблюдава рязко намаление на износа на лук за посев и домати. Регистрираният износ на лук за посев е 130,2 тона (около девет пъти по-малко спрямо предходната година) на стойност 20 053 щ. д. Средната експортна цена е 154,02 щ. д./тон. В страната има обособени райони със създадени традиции в отглеждането на тази култура и при осигурена възможност за реализация производството нараства рязко. Изнесените количества са предназначени главно за Полша (97 тона) и Турция (28,4 тона). Износът на домати е намалял с 94%, поради ниското производство в страната, в резултат от неблагоприятните климатични условия. През 2004 г. са изнесени едва 20,9 тона домати (10 пъти по-малко от 2003 г.), като 19,9 тона от тях са по режим 95 "Корабно и самолетно снабдяване". Износът на доматите, отглеждани на открито е на стойност 21 475 щ. д. Средната експортна цена се е повишила на 1 027,51 щ. д./тон (спрямо 551,39 щ. д./тон през предходната година).
Количествата са предназначени основно за Словакия (1,8 тона) и Турция (0,4 тона).
Осъщественият износ на корнишони през 2004 г. е 291,3 тона (около три пъти повече спрямо 2003 г.) на стойност 139 137 щ. д. и средна експортна цена 477,64 щ. д. По – големи вносители са: Чехия (148,8 тона); Русия (52 тона) и Германия (59 тона).

Оранжерийни зеленчуци

През 2004 г. са изнесени 4 256,9 тона оранжерийни зеленчуци на стойност 4 912 140 щ. д./тон, което е близко до нивото от предходната година.
Най – голям дял в износа на тази подгрупа заемат краставиците. Регистрираният износ през 2004 г. е 3 974,9 тона (с 8% по-малко от 2003 г.)., на стойност 4 714 268 щ. д. Средната експортна цена се е повишила от 1 009,75 щ. д./тон през 2003 г. на 1 186,01 щ. д./тон за 2004 г., в резултат на което е отчетена по-висока обща стойност на износа. Най-много краставици са изнесени за: Германия (1 667,8 тона); Гърция (742,3 тона); Чехия (1 012,3 тона) и Швейцария (83,9 тона).

Наблюдава се нарастване на износа на оранжерийни корнишони и домати, и намаление на износа на оранжерийните краставици.

През 2004 г. са изнесени 116 тона оранжерийни корнишони на стойност 56 076 щ. д. Една от причините за увеличение на износа е по-високата средна експортна цена – 483,36 щ. д./тон (спрямо 374,25 щ. д./тон през 2003 г.). Най-много корнишони са изнесени за Чехия (148,8 тона); Германия (39,5 тона) и Русия (76 тона).

През 2004 г. са изнесени 166 тона оранжерийни домати (с 40% повече спрямо предходната година), на стойност 141 796 щ. д. Средната експортна цена е 854,19 щ. д./тон. Оранжерийните домати са били предназначени главно за пазарите на Русия (59,2 тона) и Гърция (73,7 тона). С цел икономия на гориво, в страната продължава да се прилага по-късно засаждане и оранжерийните домати се реколтират в месеците, когато на европейските пазари вече има масово предлагане.

Картофи

По предварителни данни на Агенция Митници, през 2004 г. са изнесени 97,5 тона пресни картофи за консумация (с 46% по-малко от предходната година) на стойност 42 499 щ. д. Наблюдава се покачване на средната експортна цена от 391,22 щ. д./тон през 2003 г. на 453,72 щ. д./тон.

Износът на картофи за ЕС е възпрепятстван от редица нетарифни ограничения, свързани предимно с фитосанитарни забрани. Тенденцията на намаляване на износа продължава, поради наложената забрана от ЕС за внос на картофи от трети страни (в т. ч. и България), в които е разпространена определен вид почвена бактерия, включена в карантинните видове.

С влизането в сила на новите договорености в сила от 01.07.2005 г., вносът в ЕС на картофи с произход от България да бъде изцяло безмитен.

Пресни гъби

Пресните гъби са включени в глава 7 на Митническата тарифа и обхващат тарифни позиции: 070951 – Култивирани гъби и 070952 и 070959 – Диворастящи гъби.
По предварителни данни на Агенция "Митници", през 2004 г. са изнесени 1 651,1 тона гъби, на стойност 12 602 112 щ. д. В сравнение с 2003 г., износът на гъби е нараснал със 79%.

През 2004 г. са изнесени 1 647,3 тона диворастящи гъби (с 85% повече от 2003 г.) на стойност 12 598 374 щ. д. Средната експортна цена е 7 647,97 щ. д./тон (спрямо 9 716,01 щ. д./тон през 2003 г.). Благоприятните климатични условия – висока влажност и температура в определени периоди от развитието на диворастящите гъби доведоха до получаването на изключително добра реколта, а от там и до по-големи възможности за износ.

Най-големи количества диворастящи гъби са изнесени за: Италия (604,2 тона); Германия (512,7 тона); Франция (251,6 тона) и Австрия (96,9 тона). През 2004 г. са изнесени едва 3,8 тона култивирани гъби (девет пъти по-малко от 2003 г.) на стойност 3 772 щ.д. при 986,40 щ. д./тон при 8 106,36 щ. д./тон. Изнесените количества са предназначени основно за Румъния (2,4 тона) и Гърция (1 тон).

Съгласно действащите договорености, на България е предоставена възможност за безмитен внос на гъби в ЕС.

Начално преработени зеленчуци и гъби

Начално преработените зеленчуци и гъби са включени в Глава 7 на Митническата тарифа под тарифни номера 0710 – Зеленчуци, неварени или варени във вода или на пара, замразени; 0711 – Зеленчуци, временно консервирани, но негодни за консумация в това състояние; 0712 – Зеленчуци, сушени, дори нарязани на парчета, смлени или на прах, но необработени по друг начин. С предимствата, които притежават (бързината и удобството при приготвянето на готови храни), те придобиват все по-голяма популярност и интересът към тях непрекъснато расте. Предвижда се, с влизането на новите договорености в сила от 01.07.2005 г., вносът на замразени, консервирани и сушени зеленчуци в ЕС с произход от България да бъде изцяло безмитен.

Замразени зеленчуци, картофи и гъби

Замразени зеленчуци

Замразените зеленчуци се приемат като алтернатива на пресните и търсенето им превишава това на консервираните и сушените. През 2004 г. е регистриран износ на 10 996,9 тона замразени зеленчуци, което e с 43 % повече спрямо 2003 г. Увеличението е почти изцяло за сметка на увеличения износ на замразен сладък пипер и други зеленчуци, включително бамя. Стойността на износа на замразени зеленчуци през 2004 г. е 9 955 417 щ.д., което е с 28% повече в сравнение с предходната година.

През 2004 г. най-значителен износ на замразени зеленчуци е осъществен за Гърция (3 990,2 тона) и Германия (1 662,1 тона). По-големи количества са изнесени също така за: Полша (715,1 тона); Белгия (588,1 тона); Италия (549,1 тона); Австрия (475,5 тона); Югославия (208,1 тона); Франция (173,1 тона) и Чехия (109,4 тона). Най-голям износ е осъществен по тарифна позиция 07108095 (Други замразени зеленчуци, вкл. бамя) - 4 542,8 тона, на стойност 5 752 956 щ. д. Износът по тази позиция е нараснал почти два пъти спрямо предходната година, като е насочен почти изцяло за Гърция – 4 351,7 тона. Останалата част е предназначена за Италия (88,8 тона); Германия (36,9 тона) и Унгария (33,2 тона). През 2004 г. са изнесени 4 136,3 тона замразен сладък пипер (38% от износа на замразените зеленчуци). Износът е нараснал с 41% спрямо предходната година. Наблюдава се повишение на средната експортна цена от 536,47 щ.д./тон през 2003г. на 618,49 щ.д./тон през 2004 г. Основната част от износа е предназначена за
Германия – 2 010, 9 тона (49% от целия износ на сладки пиперки). Останалата част
от износа е за: Гърция (656,6 тона); Полша (411,7 тона); Русия (377,6 тона); Белгия
(353,1 тона) и Чехия (245,4 тона).

Износът за ЕС се стимулира от договорените преференции. Вносът в Общността на замразени грах, фасул, пиперки и др. замразени зеленчуци с произход от България е безмитен в рамките на годишна квота от 4 000 тона.

Квотите за внос на български замразени зеленчуци се усвояват 100% далеч преди изтичане на периода им на действие.

Регистрираният внос на градински фасул през 2004 г. е 823,8 тона (с 8% по-малко спрямо предходната година). Общата му валутна стойност възлиза на 585 053 щ. д., а средната експортна цена – 710,15 щ. д./тон. Изнесените количества са почти изцяло за Гърция - 822,9 тона.

Замразени картофи

 По предварителни данни на Агенция "Митници", през 2004 г. е регистриран износ на 123,5 тона замразени картофи – с 42% по-малко от 2003 г., на стойност 89 718 щ. д. Средната експортна цена е нараснала от 443,75 щ. д./тон през 2003 г. на 725,04 щ. д./тон през 2004 г. Износът е предназначен главно за Югославия – 107 тона.

Замразени гъби

През 2004 г. е осъществен износ на 1 129,3 тона замразени гъби, което е с 69% повече спрямо 2003 г., поради добрата реколта на диворастящи гъби в страната и по-високото им качество. Стойността на изнесените замразени култивирани и диворастящи гъби е 5 894 044 щ. д.

Регистрираният износ на замразени диворастящи гъби е 1 106,6 тона (почти два пъти повече от предходната година) на стойност 5 804 326 щ. д. Средната експортна цена достига до 5 273,64 щ. д./тон. Основната част от реализирания износ е за Италия (814,9 тона). Останалата част е за пазарите на Франция (180 тона); Испания (43,5 тона) и Швейцария (38,4 тона).

Износът на замразени култивирани гъби през 2004 г. възлиза на 28,7 тона на стойност 89 718 щ. д. със средна експортна цена 3 122,15 щ. д./тон. Изнесените количества са изцяло за пазарите на Италия.

Временно консервирани, негодни за консумация в това състояние зеленчуци и гъби

Тази подгрупа включва зеленчуци, които се употребяват след допълнителна дообработка. Те са консервирани временно посредством серен диоксид или във вода – солена, сулфорирана или с прибавка на други вещества, подсигуряващи временното им консервиране и са негодни за консумация в това състояние. По предварителни данни на Агенция "Митници", през 2004 г. е осъществен износ на 533 тона временно консервирани зеленчуци, картофи и гъби на обща стойност 1 236 751 щ. д. Отчетено е намаление на изнесените количества с 28% спрямо предходната година, свързано главно с по-малкия износ на консервирани пиперки от вида Capsicum или Pimenta (без сладките) по позиция 07119010. По – голямата част от износа е предназначена за Италия (162 тона); Австрия (143,3 тона) и Гърция (131,4 тона).

Временно консервирани зеленчуци

През 2004 г. са изнесени 148,6 тона временно консервирани зеленчуци, което е с 42% по-малко спрямо 2003 г. По принцип, определящи в тази подгрупа са пиперките от вида Capsicum или Pimenta (с изключение на сладките) по позиция 07119010. През разглежданата година, обаче, са изнесени едва 6,6 тона тона. От тях 3,6 тона са предназначени за Кипър и 2,7 тона за Гърция. В резултат на по-високото качество и разнообразния асортимент се наблюдава увеличение на средната експортна цена с около два пъти – от 408,86 щ. д./тон през 2003 г. на 861,55 щ. д./тон.

Временно консервирани гъби

Износът на гъби е твърде променлив и зависи от производството и формираните вътрешни и международни цени за съответната година. През 2004 г. са изнесени 404,4 тона временно консервирани гъби (с 5% по- малко от предходната година) на стойност 1 066 860 щ. д. Изнесени са 4,3 тона култивирани гъби, което е с 30%на повече в сравнение с 2003 г. В същото време, стойността на износа е намаляла от 4 711 щ. д. на 3 904 щ. д. в резултат на по-ниските експортни цени – 901,82 щ. д./тон (спрямо 1 445,54 щ. д./тон през 2003 г.). Целият износ е предназначен за пазара на Македония.
Регистрираният износ на диворастящи гъби е 400,1 тона – с 5% по-малко от предходната година. В резултат на по - високата средна експортна цена – 2 657,04
щ. д./тон, стойността на износа се е увеличила със 7% и е достигнала 1 062 958 щ. д.
Традиционно, страната ни изнася диворастящи гъби за Италия и Австрия. През 2004 г., изнесените количества за тези страни са съответно - 162 тона и 143 тона.

Сушени зеленчуци и гъби

През последните години, сушените зеленчуци намират все по–широка употреба. Използват се като подправка или са съставна част на зеленчуковите смеси.

Осъщественият износ на сушени зеленчуци и гъби през 2004 г. е 593,9 тона – с 6% повече спрямо предходната година. Увеличението на износа в стойностно изражение е значително по-голямо - 55% (10 734 079 щ. д.), което се дължи на нарасналите експортни цени – средно 18 074,37 щ. д./тон (спрямо 12 362,19 щ. д./тон за 2003 г.).
3.3.1 Сушени зеленчуци През 2004 г. са изнесени 273,6 тона сушени зеленчуци (с 12% повече в сравнение с предходната година) на обща стойност 900 891 щ. д. Износът е в пряка зависимост както от производството в страната и конюнктурата на международните пазари, така и от цените на енергията и горивата, използвани за сушене.

По – голямата част от износа на сушени зеленчуци през 2004 г. е насочена за пазарите на Италия (260,1 тона); Германия (155,1 тона) и Япония (100,5 тона).

В тази подгрупа най-голям дял заема сушеният лук. През 2004 г. са изнесени 219,3 тона (80% от сушените зеленчуци) на стойност 698 992 щ. д. Най-големи вносители са Германия (118,3 тона) и Япония (100,3 тона).

Сушени гъби

През 2004 г. са изнесени 320,3 тона сушени гъби – 100% диворастящи. Изнесеното количество е близко до нивото от предходната година. Стойността на износа е нараснала с 59% до 9 833 188 щ. д. в резултат на нарастване на експортните цени до средно 30 700,22 щ. д./тон (при 19 614 щ. д./тон през 2003 г.). Количествата са предназначени главно за: Италия – 249 тона, Франция (25,2 тона) и Германия (15,4 тона).

ВНОС НА ЗЕЛЕНЧУЦИ И ГЪБИ

Пресни зеленчуци, картофи и гъби

По данни на Агенция Митници, през 2004 г. е регистриран внос на 95 226,3 тона пресни зеленчуци, картофи и гъби (с 6% повече спрямо 2003 г.) на обща стойност 16 935 338 щ. д.

Пресни зеленчуци на открито и закрито

През 2004 г. са внесени 52 260,1 тона зеленчуци на открито и закрито ( с 4% по-малко спрямо предходната година) на стойност 10 701 538 щ. д. Вносът на полски зеленчуци се е увеличил за сметка на този на оранжерийна продукция.

Пресни зеленчуци на открито

През 2004 г. вносът на пресни зеленчуци, отгледани на открито е 41 857,0 тона. В сравнение с 2003 г., той е нараснал със 7%, главно в резултат от увеличения внос на сладък пипер, домати, лук и шалот. Осъщественият внос е на стойност 7 144 206 щ. д. По-голямото увеличение на вноса в стойностно изражение (22%) се дължи на по-високите импортни цени.

Най-голям дял в тази подгрупа заемат лукът и шалота. През последните години се наблюдава трайна тенденция на увеличаване на вноса на лук кромид зрял. Средната изкупна цена в страната е по-висока от средната импортна цена. През 2004 г. е осъществен внос на 18 597,1 тона лук и шалот (със 17% повече от 2003 г.) на стойност 2 640 583 щ. д.

Най-много количества са внесени от: Полша (9 349,2 тона); Турция (5 009,9 тона); Египет (974,3 тона); Гърция (833,1 тона); Холандия (728,2 тона) и Македония (658,5 тона).

Внесеното количество праз лук през 2004 г. е 1 445,3 тона – почти наполовина спрямо предходната година, на стойност 186 018 щ. д. По-малкият внос е резултат както на по-добрата реколта в страната, достатъчна за задоволяване на потребностите на населението, така и на лекото повишение на средната импортна цена (128,78 щ. д./тон). Почти цялото количество праз лук (1 440,8 тона) е внос от Турция.

През 2004 г. е осъществен внос на 6 379,4 тона сладък пипер (над три пъти повече спрямо предходната година) на стойност 1 740 889 щ. д. През 2004 г. вносът е благоприятстван от по-ниските импортни цени - 279,89 щ. д./тон (спрямо 322,29 щ. д./тон през 2003 г.). Наблюдава се значително увеличение на количествата, внесени за преработка. Регистрираният внос по режим 51 "Активно усъвършенстване при прилагане на система с отложено плащане (внос и обратен износ в преработено състояние)" е 4 866,4 тона при 135,2 тона за 2003 г. За прясна консумация са предназначени 1 513 тона, предимно през зимните и пролетните месеци, когато в страната няма местно производство. Вносът е осъществен основно от Турция (3 157,8) и Македония (2 542,2 тона).

Зеленчуци на открито

През 2004 г. са внесени 4 726,7 тона прясно зеле, с 29% по-малко от предходната година. Внесеното количество е на стойност 262 564 щ. д. Основната част от вноса е от Македония – 4 514,2 тона (95% от целия внос на зеле). Останалата част е от Турция – 145,1 тона и Гърция – 61,2 тона.

Регистрираният внос на домати през 2004 г. е 932,9 тона на стойност 237 241 щ. д. По-ниската средна импортна цена (254,30 щ. д./тон), както и недостатъчното производство в стараната са причина за нарастване на вноса с повече от три пъти спрямо 2003 г. Вносът на домати е осъществен основно от Гърция (817,3 тона) и Полша (49,5 тона).

През последните години предлагането на чесън в страната е основно от внос. Сортовете, отглеждани у нас не са изравнени, т.е. те са с различна едрина на отделните скилиди. Това прави използването им много по-трудоемко и голяма част от потребителите се насочиха към ползване на продукция от внос. Отглеждането на ългарските сортове е ограничено - предимно в личните стопанства. През 2004 г. обаче, производството на чесън в страната е нараснало с 29% спрямо предходната година и е достигнало до 5 483 тона. Регистрираният внос за разглежданата година е 2 001,7 тона чесън на стойност 610 464 щ. д. Вносът е намалял с 37% спрямо 2003 г., а по-големи количества са внесени от Китай – 1 406,9 тона и Турция – 276,6 тона.

Съгласно договореностите с ЕС за либерализиране на търговията, вносът на чесън и праз лук от Общността е безмитен.

През 2004 г. са внесени 349,6 тона тиквички (с 46% по-малко спрямо 2003 г.) на стойност 153 902 щ. д. - изцяло от Турция. Средната импортна цена е нараснала почти два пъти – 440,18 щ. д./тон през 2004 г., което е и причината за по-малкия внос.

Оранжерийни зеленчуци

По предварителни данни на Агенция "Митници", през 2004 г. са внесени 10 105,6 тона оранжерийни зеленчуци на обща стойност 3 536 335 щ. д. Осъщественият внос е с 34% по-малко спрямо 2003 г., главно поради по-малкия внос на оранжериййни домати, които по принцип заемат най-голям дял в тази група.

Внесените оранжерийни домати са 6 948,5 тона – почти на половина спрямо 2003 г. и представляват 69% от вноса на оранжерийна продукция през 2004 г. Значителното намаление на вноса е резултат от нарасналото производство в страната на оранжерийни домати реколта `04 с около 20% спрямо предходната.

Вносът е на стойност 2 438 673 щ. д. при средна импортна цена – 350,96 щ. д./тон. По – голямата част е от Турция – 5 739,1 тона (55% от целия внос). Останалият внос е осъществен от: Гърция (607,4 тона); Сирия (257,5 тона) и Испания (163,1 тона) Преминаването към по-късни схеми на засаждане на оранжерийните домати и по-късното реколтиране на продукцията налага потребностите през зимните и ранните пролетни месеци да се задоволяват изцяло от внос. По – голямата част от вноса е осъществен именно за периода март – май.

Съгласно договореностите с ЕС, България ежегодно предоставя възможност за безмитен внос на оранжерийни домати от ЕС в рамките на квота от 900 тона. През 2004 г. вносът на оранжерийни краставици нараства до 3 440,6 тона, което е с 14% повече в сравнение с 2003 г. и е на стойност 1 116 057 щ. д. За разлика от оранжерийните домати, където средната импортна цена бележи увеличение, при краставиците, тя е намаляла от 368,54 щ. д./тон през 2003 г. на 324,38 щ. д./тон. Вносът през 2004 г. се осъществява предимно през зимните и ранните пролетни месеци, когато все още няма местно производство. По-големи количества са внесени от: Турция (1 887 щ. д.); Гърция (745,9 тона); Сирия (355,8 тона); Испания (234,8 тона) и Чешка Република (139,2 тона).

Вносът на оранжерийни корнишони в страната по принцип е минимален. През 2004 г. се наблюдава известно покачване на вноса до 14 тона на стойност 2 602 щ. д. Увеличението се дължи на по-ниските импортни цени през 2004 г. – средно 185,6 щ. д./тон при 325,77 щ. д./тон през 2003 г. Вносът е изцяло от Турция. Съгласно подписаното споразумение за свободна търговия, България ежегодно предоставя възможност за безмитен внос на краставици и корнишони от Турция в рамките на квота от 1 245 тона.

С влизането в сила на новите договорености от 01.07.2005 г., се предвижда размерът на годишната квота на краставици и корнишони от Турция да бъде 1 460 тона.

Картофи

По предварителни данни на Агенция "Митници", през 2004 г. вносът на картофи възлиза на 42 969,9 тона (в т. ч. 3 716 тона - за посев), на обща стойност 6 227 887 щ. д. Осъщественият внос е с 20% повече спрямо предходната година. Средната импортна цена на картофите за посев е нараснала от 498,81 щ. д./тон през 2003 г. на 607,85 щ. д./тон, а на картофите за консумация – от 81,43 щ. д./тон на 101,11 щ. д./тон. Вносът е предимно от Турция – 33 925 тона (79% от целия внос). Останалата част е от Холандия (2 836 тона), Полша (2 278,8 тона), Германия (1 694,5 тона) и Белгия (700 тона).

Пресни гъби

Вносът на пресни гъби варира в широк диапазон в зависимост от реколтата в страната през съответната година. През 2004 г. се наблюдава значително нарастване на вноса на гъби - 3,3 тона (при 0,6 тона през 2003 г.). Осъщественият внос е изцяло на диворастящи гъби на стойност 5 907 щ. д. Количествата са внесени от Китай (2,4 тона) и Турция – 0,9 тона

Начално преработени зеленчуци и гъби

Замразени зеленчуци и гъби

Замразени зеленчуци

По предварителни данни на Агенция "Митници", през 2004 г. са внесени 2 357 тона замразени зеленчуци, което е с 6% под нивото на предходната година. В стойностно изражение вносът е нараснал с 13% (до 1 499 354 щ.д.) което е свързано по-високите импортни цени на повечето замразени зеленчуци. Най-значителни количества са внесени от: Белгия (649,5 тона); Унгария (585,6 тона); Полша (382,8 тона) и Югославия (341,7 тона).

Съгласно договореностите за свободна търговия с ЕС, България ежегодно предоставя възможност за безмитен внос на замразени картофи, фасул, сладки пиперки, култивирани и диворастящи гъби, зеленчукови смеси в рамките на определена квота (330 тона).

Сладката царевица, градинският грах и зеленчуковите смеси съставляват 76% от вноса на замразените зеленчуци през 2004 г. С най-голям дял във вноса на замразени зеленчуци е сладката царевица. Потребностите от замразена сладка царевица се задоволяват основно от внос, тъй като производството в страната има все още само любителски характер. Осъщественият внос през 2004 г. е 674,4 тона (с 44% по-малко спрямо предходната година поради ръст в производството на сладка царевица в страната) на стойност 332 806 щ. д. Наблюдава се повишение на средната импортна цена от 458,91 щ. д./тон през 2003 г. на 493,45 щ. д./тон през 2004 г.

Основни страни - вносителки в България са Унгария (354,1 тона) и Югославия (160,5 тона). Останалият внос е осъществен от: Словакия ()82,4 тона; Чехия (41 тона) и Полша (23,7 тона).

За разлика от замразената сладка царевица, където вносът е намалял, при граха, градинският фасул и другите зеленчуци се наблюдава обратната ситуация. Градинският грах се използва с еднакъв успех при приготвянето на ястия различни салати. През 2004 г. са внесени 649,7 тона замразен грах на стойност 281 518 щ. д. Поради по-ниското производството на грах в страната, внесените количества са нараснали с 12%. Средната импортна цена се е увеличила почти два пъти – от 279,75 щ. д. през 2003 г. на 433,29 щ. д. за 2004 г. Вносът е осъществен основно от Белгия (172,3 тона); Югославия – 161,2 тона и Полша (139,4 тона). Осъщественият внос на замразени зеленчукови смеси през 2004 г. е 458,8 тона на стойност 463 576 щ. д. Внесеното количество е близко до нивото от предходната година, но стойността е нараснала с около 70%, поради по-високата средна импортна цена - 1 010,44 щ. д. (спрямо 584,08 щ. д. през 2003 г.). Вносът е осъществен главно от: Белгия (170,7 тона); Полша (112,6 тона) и Унгария (101,4 тона).

През 2004 г. са внесени 391,2 тона други зеленчуци по позиция 071080 на стойност 279 706 щ. д. Вносът е основно от Белгия. Вносът на зелен фасул през 2004 г. възлиза на 59,7 тона на стойност 38 381 щ. д./тон.

Замразени картофи

По предварителни данни на Агенция "Митници", през 2004 г. са внесени 46,7 тона замразени картофи на стойност 23 987 щ. д. Ниското производство в страната и незадоволителното качество на картофите са причина за значителното увеличение на вноса (през 2003 г. са внесени едва 2,2 тона). Импортът е осъществен от Холандия (26,7 тона) и Белгия ( 19,9 тона).

Замразени гъби

През 2004 г. са внесени 12 тона замразени диворастящи гъби (около четири пъти по-малко спрямо предходната година), като 10,8 тона от тях са по Режим 51 "Активно усъвършенстване при прилагане на система с отложено плащане". Вносът е на стойност 51 263 щ. д., като е осъществен изцяло от Италия.

Вносът на замразени култивирани гъби възлиза на 4,2 тона на стойност 9 256 щ. д., реализирани почти изцяло от Полша.

Временно консервирани, негодни за консумация в това състояние зеленчуци и гъби

През последните години, макар и с бавни темпове, се наблюдава нарастване на вноса на консервирани зеленчуци и гъби. По предварителни данни на Агенция "Митници", през 2004 г. са внесени 1 851 тона консервирани зеленчуци и гъби – с 2% повече спрямо 2003 г. В същото време, стойността на вноса е намаляла с 19% (до 1 840 577 щ. д.). По-големи износители за България са Гърция, Турция и Китай.

Временно консервирани зеленчуци

През 2004 г. са внесени 1 298,4 тона временно консервирани зеленчуци (с 5% повече от предходната година) на стойност 1 346 765 щ. д. Основни потребители са веригите за бързо хранене. С най-голям дял във вноса на временно консервираните зеленчуци са
маслините. Потребностите на вътрешния пазар се задоволяват изцяло от внос.

През 2004 г. са внесени 681,2 тона временно консервирани маслини (с 41% повече от 2003 г.) на стойност 882 246 щ. д. Вносът през 2004 г. е благоприятстван от по-ниските вносни цени (от 2 117,19 щ. д./тон през 2003 г на 1 295,13 щ. д./тон през 2004 г.). Внесените количества са изцяло от Гърция.

Осъщественият внос на други временно консервирани зеленчуци по позиция 07119080 възлиза на 548,1 тона (с 23% по-малко от 2003 г.) и е на стойност 396 594 щ. д. Средната импортна цена е в зависимост от видовете, които преобладават. През 2004 г. тя е 723,55 щ. д./тон. Вносът на други консервирани зеленчуци е осъществен главно от Турция (389,2 тона) и Гърция (153 тона).

През 2004 г. са внесени 58,4 тона временно консервиран лук (с 49% повече от предходната година) на стойност 54 621 щ. д. при средна импортна цена – 935,45 щ. д./тон. Традиционно, най-голям внос е осъществен от Гърция (45 тона) и Италия (13,4 тона)

Гъби

През 2004 г. са внесени общо 552,6 тона консервирани гъби. Общият внос е намалял с 4% в сравнение с предходната година.

Осъщественият внос през 2004 г. на култивирани гъби е 186,5 тона – 100% по режим 51, на стойност 175 448 щ. д., основно от Китай (124,4 тона) и Полша (59,7 тона). Средната импортна цена е 940,79 щ. д./тон.

Вносът на диворастящи гъби през 2004 г. възлиза на 366,1 тона (с 11% повече от 2003 г.) на стойност 318 364 щ. д. и е осъществен основно от Китай – 217,2 тона. Средната импортна цена е 869,65 щ. д./тон (при 1 312,82 щ. д./тон за предходната година).

Сушени зеленчуци и гъби

По предварителни данни на Агенция "Митници", през 2004 г. са внесени 411,1 тона сушени зеленчуци и гъби на обща стойност 2 216 688 щ. д.

Зеленчуци

През 2004 г. са внесени 350,8 тона сушени зеленчуци (с 8% повече от 2003 г.), на обща стойност 1 484 021 щ.д. Най-важната култура от тази група е сушеният лук, от който са внесени 204,5 тона на стойност 372 502 щ. д. Вносът е с 18% повече от предходната година. Вносната цена е намаляла от 2 306,10 щ. д./тон през 2003 г. на 1 821,61 щ. д./тона. По-голямата част е от Гърция (71,2 тона) и Индия (64,3 тона).

Регистрираният внос на други зеленчуци и зеленчукови смеси през 2004 г. е 146,3 тона (с 4% по-малко от 2003 г.) и е на стойност 711 519 щ. д. Средната импортна цена е 4 864,79 щ. д./тон, като се влияе от състава на сушените зеленчуци. Над 50% от вноса е от Гърция – 78,4 тона.

Гъби

През 2004 г. са внесени 60,3 тона сушени гъби (с 14% по-малко от 2003 г.) на стойност 1 132 667 щ. д. Внесените гъби са почти изцяло диворастящи със средна импортна цена – 18 784,17 щ. д./тон. Основният внос е от Италия – 53,1 тона.

Пълния текст на анализа, с таблици и графики, можете да видите тук.