В настоящото издание са подбрани доклади и документи от Работната среща на ОИСР на тема Води и земеделие: устойчивост, пазари и политики, проведена на 14-18 ноември 2005 г. в Аделаида, Австралия. Направен е обзор на политики в областта на управлението на водите, конкретните анализи са представени в четири отделни части, обединени около основни теми.

В първата част на изданието се коментират основните икономически проблеми, които възникват при използването и управлението на водните ресурси в контекста на пазарни условия. Тук са представени доклади от Австралия, Франция, Холандия, Япония, Средиземноморските страни и Канада.

Втората част представя социални въпроси, свързани с ползването на водни ресурси в земеделието и как отрасълът влияе върху водата. Включени са доклади от Австралия, Китай и Испания.

Предмет на третата част са въпросите на околната среда, свързани с ефекта от земеделието върху количеството и качеството на водата, както и с функционирането на екосистемите. В тази част са представени доклади от Австралия, Азия, южна Италия, Англия, Финландия и Южна Корея.

Четвърта част представя институциите и политиките за управление на водните ресурси в земеделието. В нея са включени доклади от Австралия, Нова Зеландия, Италия, Испания, ЮАР, Канада и Белгия.

Използването на водни ресурси в земеделието представлява сложен баланс между социални, икономически и екологични нужди, в чието управление участват много институционални структури. Земеделската продукция, за която е необходимо напояване, заема все по-голям дял от цялата продукция в отрасъла, но свръхпотреблението на ограничените водни ресурси е проблем, чиято актуалност нараства. Селското стопанство е голям източник за замърсяване на водата, но също така допринася за екосистемите (напр. предоставя хабитат на някои видове животни) в определени райони на някои страни от ОИСР. Подпомагането на селскостопанската продукция и субсидиите за някои видове ресурси, като вода и енергия, продължават да дават неправилни стимули на фермерите и засилват свръхпотреблението и замърсяването на водата в много от страните-членки на ОИСР.

Най-голямото предизвикателство е да се осигури правилно насочване на водните ресурси, използвани от селското стопанство, за ефективно производство на храна и дрехи, за минимизиране на замърсяването на околната среда и укрепване на екосистемите. Всичко това трябва да стане като се отчитат различните обществени интереси, произтичащи от различното уреждане на правата на собственост и различните институционални системи и структури.

Политиките и действията в страните от ОИСР все по-често се стремят към по-устойчиво управление на водите, използвани в земеделието, тъй като политиците започват да отдават все по-голямо значение на водата в селското стопанство и използват комбинация от пазарни, доброволни и регулативни подходи, за справянето с тези проблеми. Широко разпространено е схващането за необходимостта от използването на повече пазарни инструменти, като например по-добри ценови структури и търговия с квоти, съпроводени от правителствени правила и регулации, както и от съвместните усилия на ползвателите на водните ресурси. Но при прилагането на тези мерки трябва да се имат предвид честите регионални дисбаланси на водните ресурси в различни страни, както и отрицателните и положителни влияния върху околната среда в резултат на потреблението на вода в земеделието. Все по-голяма тревога буди влиянието на селскостопанските политики върху възможностите за смекчаване или за адаптиране към промените в климата, тъй като те влияят значително на водния сектор.

Страните се намират в различни етапи на реформиране на своите водни политики, което отчасти отразява различната степен на значение на проблемите свързани с водите в земеделието на страните от ОИСР, както и различията в правото на собственост и в ръководните структурите. Необходимо е всички страни да засилят наблюдението, контрола и оценката на действащите инициативи за реформа на водните политики, за да е сигурно, че тези реформи са в посока на устойчиво управление на водите в земеделието.

Липсващата научна и статистическа информация за връзката между селското стопанство и водните ресурси, е пречка пред използването на информационния поток, за подобряване взимането на решения и за предприемане на действия на различни нива от басейновите, през регионалните, националните до международните власти. Трябва да се отбележи, все пак,  че научните изследвания и събирането на информация са скъпоструващи дейности.

Работната среща отправя препоръки към ръководители на структури, включващи от басейнови райони до национални ниво, за значимостта на някои проблеми:

1) Използването на подходяща комбинация от инструменти, с цел справяне с проблемите на управлението на земеделските ресурси, за да се последователно постигане на целите на земеделските, екологичните и водните политики, както и тяхното рентабилно прилагане (напр. интегрирана политика за третиране използваните в селското стопанство вода и енергия), включително координирани политически отговорности на структурите от басейново до национално ниво;

2) Интегриране и разширяване на съществуващата научнизследователска дейност и капацитет за събиране на данни, с цел подобряване на процеса на взимане на решения и разработка на политики, включващ по-добър воден баланс;

3) Установяване правата на собственост свързани с водоползването, изпускането на води и поддържане на екосистемите;

4) Установяване на ясни отговорности в институционалната рамка за управление на водите – кой какво прави, кой за какво плаща, кой какво наблюдава, контролира и оценява – заедно с един дългосрочен ангажимент на властите да подкрепят необходимите действия, особено що се отнася до нарастващия проблем свързан с премяната на климата;

5) Засилване на реформите във водните политики  с оглед изграждането на солидна регулаторна рамка която дава възможност, например, за ценообразуване на водата и търговия, за конкуренция в предоставяне на водни услуги или предпоставя такива високи стандарти, които трудно намират конкуренция, или търговия с хранителни продукти с цел по-слабо замърсяване; и

6) Увеличаване възможността на различните заинтересовани лица (фермери, индустриални и обществени групи) да участват в проекта и реализацията на политическите действия за интегрирано управление на водните ресурси.

Английският вариант на документа е достъпен на адрес:

https://www.oecd.org/LongAbstract/0,2546,en_2649_201185_36290098_1_1_1_1,00.html