Твърде големият дефицит по текущата сметка на САЩ в комбинация с огромния бюджетен дефицит може да предизвикат резки промени в посоката на капиталовите потоци и да постави акцента върху падането на долара, продължаващо от 2002 г. Съществуват и значителни опасения, че силното евро може да разбие несигурните тенденции за възстановяване в евро зоната.

Разочароващото представяне на повечето от страните от ЕС контрастира със засиления икономически растеж на 10те страни, които ще се присъединят към съюза през май 2004 г. Реалният БВП на тези страни взети заедно е 3.6% за 2003 г., докато за 2002 г. е бил 2.5%.

Растежът в Източва Европа се засилва

Нарастването на агрегирания БВП в Източна Европа се дължи най-вече на растежа на полската икономика, чийто БВП през годината достигна 3.7%. Валидно за целия регион, както и през 2001 и 2002 г. е, че източник на растежа е вътрешното търсене. Благодарение на продължаващото преструктуриране на източноевропейските икономики и експанзията на производствените им капацитети местните доставчици имаха възможността да получат печалба от по-голямото вътрешно търсене. Подобреното финансово посредничество и разрасналия се кредитен пазар също допринесоха за засилването на икономическата активност в региона.

при икономиките на страните от ОНД се наблюдава бум

След известен спад през 2002 г. икономическата активност в страните от ОНД отбелязва ръст през 2003 г., като начело е Русия . Агрегираният БВП в региона достигна 7.6%, което го прави един от най-бързо развиващите се региони в света. Този резултат се дължи на комбинация от благоприятни външни условия (особено високите експортни цени на нефт и газ) и разрастващото се вътрешно търсене. Това влияе върху увеличаването на потребителите и доверието на инвеститорите и е знак, че трудните реформи най-накрая започват да дават плодове.

В краткосрочен план прогнозите са за по-висок икономически растеж в Западна Европа и северна Америка, но цикличният растеж продължава да се различава значително.

Въпреки че прогнозите са за продължаващо глобално възстановяване през 2004 г. и 2005 г. краткосрочните икономически перспективи остават чувствителни към рискове.

Сред източниците на несигурност са високото ниво на дълга на частните домакинства и продължаващия бум в жилищното строителство, все по-слабата връзка между икономическия растеж и заетостта. Също така големите трайни  фискални дефицити могат да предизвикат покачване на дългосрочните лихвени проценти в САЩ, което вероятно ще се случи и в Европа и Япония със съответните последствия за стоките, разходите за които са чувствителни към лихвените нива.

Евро зоната се нуждае от по гъвкава фискална политика

Важно е очакваната реформа на Пакта за стабилност и развитие да намери баланса между нуждата да се осигури фискална устойчивост в дългосрочен план и достатъчната гъвкавост на фискалната политика, за да подкрепи икономическия растеж.

Пакта за стабилност и развитие трябва да бъде реформиран

Главният проблем е, че страните членки на ЕС се различават значително по отношение на икономическите си структури. Разширяването на ЕС през 2004 г. ще доведе на по-нататъшно задълбочаване на хетерогенността на икономическите структури отвъд членството в ЕС.

Причините за сегашната криза, засягаща фискалните правила на Икономическия и Валутен Съюз могат да бъдат проследени до момента преди няколко години, когато няколко страни не използваха възможността за фискална консолидация. Спорът не се отнася толкова за нуждата от фискални правила във Валутния съюз, а по-скоро за тяхното специфично оформление.

Главното изискване за каквато и да било реформа на Пакта за стабилност и развитие е да създаде ясен набор от фискални правила, които комбинират гъвкавост на фискалната политика, за стабилизиране на стопанската активност с механизъм, предпазващ от прекалено увеличаване на правителствения дълг с средно- и дългосрочен план.

Присъединяващите се към ЕС страни посрещат нови предизвикателства

Едно от ключовите предизвикателства от сферата на макроикономическата политика е изискването страните-кандидатки да изпълняват Маастрихтските критерии. По-конкретно големите фискални дефицити са главен проблем за повечето централноевропейски страни.

Пълният текст на изследването можете да намерите на английски език тук.