Много от потребителите вероятно са забелязали, че през последните години опаковките на някои продукти стават все „по-широки“ за съдържанието в тях.
Това обаче обикновено им прави впечатление, едва когато отворят кутията и видят необичайно голямото празно пространство в нея, защото в магазина дори не са си помислили да погледнат посочения от производителя грамаж.
Макар подобна практика да не може да бъде санкционирана, тъй като информацията е коректно посочена, потребителят е възможно да се заблуди и това е в ущърб на неговите икономически интереси, посочват от онлайн платформата „Ние, потребителите“. Според основателя й Габриела Руменова.
„Купуването на храни в насипно състояние, когато е възможно, спестява средства от опаковките. Освен това ни дава възможност да следим за качеството и колко реално тежи продуктът, особено на фона на вече познатото явление за запазване размера на потребителските опаковки, но намаляване на съдържанието в тях.“
Тя дава пример със сапун, който преди време е тежал 100 грама, а сега е 90 грама, но опаковката е с напълно същите размери:
„Когато ми направи впечатление, че този сапун е намалял, се досетих, че имам един останал отпреди и той май беше по-голям. Намерих го и забелязах, че опаковката е абсолютно една и съща. На едната пише 100 грама, на другата – 90 грама. Дори когато човек го вземе в ръка, усеща разликата. Новият сапун беше по-мъничък, но потребителят не усеща тази разлика, когато пазарува в магазина.“
Руменова обяснява, че това явление се нарича шринкфлация – икономически термин, който е сбор от думите „свиване“ и „инфлация“.
„Когато опаковката се запазва във вида, в който е позната за потребителите, но се намалява тежестта на съдържанието в нея, търговците разчитат, че те ще продължат да бъдат конкурентни и техните клиенти няма да се оттеглят, защото няма да забележат, че плащат въздух, когато цената е същата или малко по-висока“.